Мод

— Дезмънд! — изсъска той. — Трябваше да се досетя.

— Същият — отвърна Алън, пристъпи към французина, замахна с юмрук и го удари в устата. Превалоа залитна назад и падна на земята, после се изправи до седнало положение и потърка брадата си.

— Това е за възмутителното ти отношение към Мод — сопна се Алън.

Превалоа леко се усмихна.

— Бой с юмруци, а? Типичното оръжие, което може да се очаква от един долен актьор!

Алън хвърли наметката си, разкривайки дълга сабя на кръста си. Като извади острието от ножницата, той каза:

— О, аз мога и да се фехтувам, монсеньор, ако държите да използваме оръжието на благородниците.

Изправяйки се на крака, Превалоа с лекота издърпа своята сабя.

— Думата благородник е крайно неподходяща в твоя случай, но все пак ще ми достави огромно удоволствие да те убия. Достатъчно си се месил в живота ми.

— Намесата беше от ваша страна, монсеньор. En garde!

Алън нападна пръв и сабите им се кръстосаха със силен звън. Мод се сви до каретата, взирайки се в тъмнината, за да различи силуетите на двамата мъже, които се въртяха в кръг и нападаха отново и отново. След редица звънтящи атаки и парирания те се вкопчиха един в друг. Мими скри лице в рамото на Мод, а Джеръми вдигна един камък от земята и се промъкна по-близо, за да помогне по един недостоен начин, ако види, че Алън губи.

Двамата противници ръмжаха от напрежение, докато се нахвърляха един върху друг. За голяма изненада на Превалоа силите им бяха равностойни. С няколко кръгови движения сабите се кръстосаха горе и Алън прикова французина до каретата.

— Сцената добре те е научила да се биеш — изсъска Превалоа. — Но скоро ще разбереш, че това не е игра.

— Учих фехтовка в Кралския Единбургски колеж, монсеньор, а не в театъра. И не друг, а ти ще усетиш острието на сабята ми.

— Ха! — възкликна противникът му и го отблъсна от себе си и насочи острието си към него. Алън за момент загуби равновесие и залитна, но успя да парира светкавичния удар. След това, с редица постъпателни кръгови движения напред, той накара французина да отстъпи и го принуди да изнесе ръката, в която държеше оръжието настрани. Точно в този миг заби собствената си сабя дълбоко в незащитеното му рамо.

С рев Превалоа отстъпи назад, като отпусна сабята си и се хвана за рамото, от което незабавно потече кръв. Той коленичи на земята, а Алън, все още задъхан, тихо се приближи до Мими.

— Дай ми едната си фуста, момиче — сопна се той.

Мими разкъса дрехата, а Мод гледаше французина.

— Убит ли е? — прошепна тя.

— Не. Само ранен.

Алън отиде до мястото, където бе припаднал французинът, и започна здраво да увива раната с фустата. Кръвта шуртеше и се налагаше да направи стегната превръзка, за да я спре.

Той обърна кавалера, а Джеръми опипа пулса на гърлото му.

— Жив е — отбеляза Алън и метна пелерината на Превалоа върху него. — Щом се свести, може да отиде сам до портата Свети Луи и да получи помощ. Дотогава ще сме на половината път до Монреал.

Той бързо набута двете жени в каретата, а те с Джеръми седнаха на капрата. Мод не обръщаше внимание накъде се движат, докато не усети, че колата забавя ход. Видя, че минават през малко, потънало в мрак село. Щом го прекосиха, поеха по криволичещ път, който се спускаше от голям хълм, преди да тръгнат успоредно на сребристата линия на реката. Близо до няколко струпани на едно място дървета Алън помогна на двете жени да слязат, след което потупа коня по задницата и го прати обратно към селото.

— Жителите на Силъри могат да върнат на Клодет нейната cleche — промърмори той и поведе двете жени към брега, където Джеръми измъквайте една малка лодка от скривалището й сред съчки и сухи клони. Четиримата се качиха в нея и се отделиха от сушата.

— Хванахме точно отлива — отбеляза Алън и преметна ръка през рамото на Мод. — Ето защо планирахме всичко по време. Страхувах се неочакваното присъствие на Превалоа да не ни забави.

Гребаха почти четвърт час, преди да спрат до една рибарска баржа, закотвена в средата на реката. От палубата спуснаха въжена стълба и един младеж в рибарска риза взе ръката на Мод, за да й помогне.

— Това е Пиер — представи го Джеръми, а човекът свали нахлупената си шапка и направи кратък поклон. — Той се съгласи да ни измъкне оттук.

— Merci, Pierre — каза Мод и подаде ръка на Пиер. Смутен, той се поклони още няколко пъти.

— Je vous en prie, Madam.

— Любезностите могат и да почакат — обади се Алън, като бързешком привърза лодката. — По-добре да побързаме, иначе няма да имаме предимството на реката, когато минаваме покрай Квебек.

— Квебек ли? Мислех, че отиваме в Монреал.

Алън и се усмихна през рамо и започна да помага на Пиер и Джеръми с фаловете.

— Това бе заради Превалоа, в случай че се е преструвал на припаднал. — Не, ако успеем да отминем благополучно френското оръдие на брега на Бюпор, ще се отправим към залива на Свети Лорен.

Платното се опъна от вятъра, Джеръми вдигна котвата и лодката спокойно заплува с отлива, като се плъзгаше по сребристата река, Алън дойде и застана до Мод, обгърна раменете й с ръка и двамата се загледаха в брега, който минаваше покрай тях.

— Не можем ли да следваме реката чак до Хъдзън? — попита Мод с усмивка.

— Не, предпочитам опасностите на откритото море пред перспективата да хвърля ръкавица на французите. Освен това не държа отново да се срещам с индианци. Може следващия път да не ми провърви.

— Но колко далеч можем да стигнем в океана с такава малка гемия?

— Пиер се съгласи да ни откара до Луизбърг, където, ако имаме късмет, можем да вземем кораб до колониите. Но все пак още не сме излезли от гората. Онези оръдия могат да ни унищожат, ако Превалоа е вдигнал тревога.

Скоро на Мод й стана ясно, че Пиер познава реката като дланта си. Той ловко управляваше гемията по канала, промъквайки се бавно под светлините на Квебек — които зловещо блестяха в тъмнината, — под носа на временните жилища на френските войници при скалите, плъзгайки се под мрачната сянка на остров Орлеан…

Отпусна се, когато преминаха препятствието; скоро напуснаха Квебек, с всички опасности, които той криеше.

— Хайде да слезем долу — прошепна Алън в ухото й.

— Не си ли им нужен тук?

— Не. Джеръми и Пиер могат да управляват гемията. Искам да прекарам няколко мига насаме с теб.

По-нататъшни убеждения не й трябваха. Алън седна на койката и я притегли към себе си. Обхвана с длани лицето й и дълго и влюбено я целуна, после езиците им заизследваха взаимно формата си. Мод обгърна с ръце врата му и двамата, с преплетени тела, се излегнаха на койката. Тя прокара ръце през страните и врата му, опиянена от допира, после по гърдите и надолу към кръста му. Пръстите й пробягаха по нарастващата могилка по-надолу, извивката на хълбока му, мускулестото бедро и тя се наслади на познатото чувство.

По същия начин Алън усещаше меките форми на тялото й и не можеше да повярва, че отново я държи в ръцете си. Потърси с ръка глезена й, после се придвижи нагоре към съблазнителните извивки на краката и още по-нагоре, за да обхване това, за което копнееше. С пръсти той проникна във влажните дълбини, галеше и дразнеше, докато цялото й тяло се изпъна като струна, копнеещо за любов. Едва тогава той проникна в тялото й.

После дишането й се успокои, тя се притисна до него, чувствайки, че никога не е изпитвала такава съвършена радост.

Алън зарови пръсти в косата й и нежно целуна шията й.