— Бяха ми необходими няколко дни да направя този вирус — възрази Саркар.
— А на мен — секунди, за да създам защита срещу него. Не можеш да ме надхитриш, както дете не би могло да изиграе възрастен мъж.
Саркар изглеждаше смаян.
— Много смях — изрече саркастично той.
— Точно така — отвърна Дух. — Много нервни връзки… връзки, които ти убягват и не ще проумееш.
Питър се отпусна на креслото. Беше изумен.
— Значи двойникът Контрол ще остане на свобода. — Той поклати глава. — Контрол, ти, негоднико… ти ли беше онзи, който заплаши Кейти?
— Да.
Питър се наведе напред, обзет от ярост.
— Проклет да си. Никога не съм искал да я нараня.
— Разбира се, че не си — отговори спокойно Контрол. — Пък и тя никога не е била застрашена от истинска опасност — противопожарната система я окъпа със студена вода, това беше всичко. Просто исках да си наясно с чувствата си към нея, да разбереш колко важна е тя за тебе.
— Мръсник! — извика Питър.
— Естествено — отвърна Контрол. — В края на краищата нали и ти си такъв.
ГЛАВА 45
Сега, след като беше проучила спомените на Питър Хобсън, Сандра Файлоу го разбираше, разбираше събитията, вследствие на които беше попаднала в интензивното отделение. Умираше, беше почти неспособна да се движи и да приказва. Сега познаваше Питър по-добре, отколкото родителите си, отколкото бившия си съпруг или дъщеря си. И като го познаваше толкова добре, като разбиваше така дълбоко мотивите на постъпките му, тя разбра, че не може да го мрази…
Питър беше влязъл в болничната й стая. Сега тя виждаше себе си, както я беше видял Питър — отпусната в болничното легло, кожата й — болезнено жълта, косата й — увиснала на сплъстени кичури.
„Опитахме се да ги спрем — беше казал той. — Ала не успяхме с никакви средства. Но поне сега зная кое от копията е виновно. — Беше замълчал. — Ще ти дам всичко, от което се нуждаеш, Сандра, включително и пълен достъп в режим «Въпрос — Отговор», с който проучвам мозъкът ми. Ще ме опознаеш в най-големи подробности… и това ще ти даде необходимите познания как да унищожиш копието-убиец.“
Тя се видя през неговите очи — свивайки рамене, доколкото позволяваше съсипаното й тяло.
— Не мога да го направя — беше му отговорила. — Умирам.
Питър беше затворил очи. Сандра бе почувствала агонията му, вината, бе изпитала всички чувства, които го разкъсваха.
— Зная — бе изрекъл той с треперещ глас. — Ужасно, ужасно съжалявам. Но има начин, Сандра. И ти можеш да сложиш край на всичко това.
— Идвам! — каза Саркар. Блъскаше пред себе си натоварена с апарати количка по коридора на четвъртия етаж. Групата медицински сестри, застанали по средата, се разпръсна. Саркар намери стая №412 на интензивното отделение, отвори вратата и вкара количката вътре.
Детектив инспектор Сандра Файлоу лежеше в леглото. Беше очевидно, че й остава малко време да живее. Виждаха се парчета кожа, където червената коса беше окапала. Бузите й бяха хлътнали.
Питър Хобсън беше в стаята. Стоеше до прозореца и разговаряше с белокоса лекарка, облечена в зелена престилка. И двамата впериха погледи в Саркар.
— Хана Келси — представи я Питър. — Това е Саркар Мухамед. Саркар, Хана е лекуващ лекар на Сандра. Оказа се, че преди години и двамата сме работили в обединената болница „Ист Йорк“.
Саркар кимна учтиво.
— Как е госпожа Файлоу?
— Състоянието й е временно стабилизирано — отговори Хана. — Поне за няколко часа няма да усеща болка. — Тя се обърна към Питър. — Ала честно казано, Питър, ще ми се да зная какви записи ще правите.
— Разполагате със съгласието на пациента, Хана — каза й той. — Това е всичко, от което се нуждаете.
— Но ако просто ми кажете…
— Моля ви — изрече тихо Питър. — Нямаме много време. Можете да останете, ако искате.
— Положението е тъкмо обратното, Пийт. Теренът е мой и вие сте тук, защото аз ви позволявам да останете, а не обратното.
Саркар се беше приближил до леглото.
— Удобно ли ви е? — попита той Сандра.
Тя завъртя очи, сякаш искаше да каже, че в нейния случай удобството е невъзможно, но се чувства добре за състоянието, в което се намира.
— Питър обясни ли ви процедурите? — попита Саркар.
Тя кимна леко и отговори:
— Да.
Саркар внимателно постави шлема върху главата й и стегна каишката под брадичката и.
— Уведомете ме, ако е стегнато прекалено много.
Сандра кимна.
— Дръжте главата си неподвижна. Ако искате да се изкашляте или да направите нещо друго, предупредете ме, като помръднете ръката си; зная, че все още можете да движите малко лявата. Нека сега сложа слушалките. Добре ли е? Хубаво. А сега сложете тези очила. Всичко ли е готово? Започваме.
След като първите два записа приключиха, Питър посочи мониторите с електрокардиограмата и с кръвното налягане. Сандра издъхваше.
— Имам нужда най-малко от още деветдесет минути — каза Саркар.
Доктор Хана Келси беше излязла преди известно време. Питър помоли младия мъж, който работеше като медицински помощник в отделението — вместо закръглените медицински сестри, на които се беше натъкнал сутринта — да я извика по телефона. Когато доктор Келси влезе, Питър й обясни, че им е необходимо да стабилизират Сандра още веднъж — че тя не трябва да чувства болка поне за още час и половина.
— Не мога да я тъпча непрекъснато с лекарства — отговори Хана.
— Само още една инжекция — умолително изрече Питър. — Моля ви.
— Нека проверя какви са показателите за жизнените й функции.
— По дяволите, Хана, знаете, че тя тъй или иначе няма да доживее до сутринта. Йонизиращият лъч е унищожил по-голямата част от тъканите й.
Хана провери показанията на уредите, после се наведе над Сандра и й каза:
— Мога да ги изгоня. Смятам, че имате нужда от почивка.
— Не — отговори Сандра. — Не… Трябва да завършим.
— Това е последната инжекция, която мога да ви направя днес. Вече превишихте препоръчаната доза.
— Направете я — тихо, но твърдо каза Сандра.
Хана й сложи инжекцията, инжектира и някакъв медикамент, за да повдигне кръвното налягане на Сандра.
Саркар отново се залови за работа.
Най-сетне Саркар спря записващото устройство и заяви:
— Готово. Хубав, чист запис — по-добър, отколкото очаквах, като се имат предвид обстоятелствата.
Сандра пое въздух, после го издиша в тежка, мъчителна въздишка.
