— Тук има всичко необходимо за гости, мадам — отговори галантно Мерлин и погледна дълбоко в деколтето й.
Най-после бариерата се вдигна. Джерико подкара конете.
— Отведи ги пред главната сграда! — нареди му Мерлин и отново впи очи в Пат, която непрекъснато се усмихваше, показваше трапчинките си, трепкаше с миглите си и от време на време предизвикателно облизваше устните си. Погледът му съвсем се замъгли.
Още от самото начало Пат знаеше, че само по този начин ще спечели играта. Беше твърдо решена да го стори. Джерико насочи конете към къщата. Пат скрито се огледа. Допреди малко по двора се мяркаха разни мъже, сега обаче нямаше никой.
Мерлин скочи на земята и галантно й отвори вратичката. Пат се изправи, слезе от файтона и тръгна нагоре по стълбата, придружена от кавалера си.
Джерико объркано се загледа след нея. Какво й стана? Нима напълно забрави за Ласитър? Той нямаше да излезе от сандъка, преди някой да почука три пъти. Джерико се поколеба — да почука или не?
Пат влезе с Мерлин в къщата. В салона седяха двама мъже и играеха на зарове. Явно бяха от охраната. Те спряха да хвърлят заровете и изгледаха Пат, която мина покрай тях с усмивка и с предизвикателно поклащащи се бедра. Единият подсвирна с възхищение. Тя се обърна да го погледне и хвана под ръка Мерлин, който гордо се ухили. Тръгнаха нагоре по стълбището.
— По това време гостите ни почиват в стаите си, мадам — обясни Мерлин и тя кимна с разбиране.
Горният етаж изглеждаше като хотел. По вратите имаше месингови табелки с номера. Мерлин спря пред номер седем и посочи към вратата:
— Не чукайте, а направо влезте!
Тя се усмихна подкупващо.
— Нали ще се погрижите да ми намерите място за спане?
— Но, разбира се, мадам — отговори с поклон Мерлин, който като хипнотизиран гледаше бюста й, ясно очертан под тънката блуза. Очите му святкаха.
— Аз… — Пат сведе очи. — Може би ще остана и по-дълго.
— На вашите услуги, мадам! — очите му отново се замъглиха.
Пат решително натисна бравата и влезе в стаята. Помещението беше оскъдно обзаведено. Носеха се облаци тютюнев дим. От едната страна имаше легло. Пред прозореца бяха поставени маса и стол, а вдясно от тях — печка, пред която имаше кушетка. На кушетката спеше белокос старец. Той се събуди при влизането й.
Нямаше съмнение — това беше Рой Джордж.
— Вие ли сте мистър Рой Джордж? — попита въпреки това тя, докато затваряше вратата.
Възрастният мъж внимателно я изгледа. Ядът, че са попречили на почивката му, бързо се изпари.
— Да, аз съм! А вие коя сте? Кой ви изпраща? Да не е изненада за рождения ми ден? Но той е едва след два месеца…
Ясно. И той я смяташе за проститутка. Но тя бързо промени мнението му, като извади тежкия револвер и го насочи право срещу него. Рой Джордж загуби ума и дума.
— Казвам се Патриша Хърст. Идвам от Тексас, от Сан Антонио — отговори тихо тя.
Той смутено примигна, надигна се на лакти и се изкашля:
— Хърст? Познавам ли ви, мадам?
Този мръсник дори не си спомняше! Пат едва не избухна в истеричен плач, но стисна зъби и успя да се овладее.
— Аз съм жената на шерифа, когото вие застреляхте в Сан Антонио в собствената му канцелария. Искахте да измъкнете от затвора един престъпник, за когото в Далас получихте две хиляди долара премия.
Погледът му потъмня. По вида му пролича, че си е спомнил.
— Как се озовахте тук? — попита със задавен глас той.
— Няма никакво значение! Станете и елате с мен, иначе ще стрелям!
Старецът втренчи очи в нея. Не беше въоръжен. Револверът му лежеше на масата. На стената над леглото висеше пушка.
— Не разбрахте ли какво ви казвам?
Рой Джордж спусна крака и седна на кушетката.
— Само един изстрел, и тук ще се вдигне страшен шум, мадам!
В този момент Пат стреля. Револверът изтрещя и старият бандит нададе болезнен вик. Тя не беше стреляла просто ей така, а се целеше точно в дясната му ръка. Ръкавът му увисна на парцали, а кръвта закапа по панталона му и по дивана. Той се сви и притисна раната с лявата си ръка. Куршумът беше одраскал кожата и се беше забил в облегалото на дивана зад него. Сега там зееше дупка, голяма колкото юмрук.
Рой Джордж я изгледа с широко отворени очи.
В този момент някой блъсна вратата и от коридора се показаха Мерлин и още двама мъже. Пат се завъртя и насочи револвера към тях.
— Вън! Затворете вратата! — заповяда тя. Мъжете веднага се подчиниха. Въпреки това Пат стреля след тях. Куршумът проглуши ушите й и й причини болка. Парчето олово се заби с такава сила във вратата, че тя се разтресе.
Рой Джордж продължаваше да седи като вкаменен и да гледа слисано красивата жена. Тя се обърна отново към него:
— Станете и елате с мен! Ще се махнем оттук. Кажете на пазачите да се дръпнат настрани, защото ще ги убия. Просто така, както вие убихте мъжа ми.
Той се надигна и се опита да си поеме въздух. Тъй като беше вече облечен, тя го бутна с револвера към вратата, отвори я и двамата излязоха в коридора.
Мерлин и петима мъже ги чакаха на стълбището. Някои се усмихнаха подигравателно, като видяха странната двойка.
— Махнете тия убийци! — заповяда остро Пат. — Пред къщата ни чака файтон. Качваме се и заминаваме. Само някой да стреля, и с него е свършено! Мога и много по-добре!
Старият бандит въздъхна.
— Мерлин, няма смисъл, поне засега! Аз съм в ръцете й и револверът е опрян в гърба ми. Затова не ми остава нищо друго, освен да отида с нея. Нали тя не е онзи Ласитър, който отвлече Фикс Касиди?
— Не — отговори Мерлин, обърна се и бързо закрачи надолу.
Мъжете заслизаха след него, като непрекъснато се обръщаха назад към Пат.
Тя се огледа. Като не видя никой наблизо, тръгна надолу с Рой Джордж. В салона също нямаше никой. През портала се виждаше файтонът. Капакът на сандъка все още беше затворен. На капрата седеше Джерико и държеше в ръка юздите и камшика.
Пат решително преведе Рой Джордж през салона навън. Като излязоха на верандата, зад тях се промъкнаха сенки. Джерико я изгледа укорително.
Тя качи Рой Джордж на седалката и почука три пъти с револвера по капака на сандъка.
Капакът моментално се надигна и от сандъка изскочи Ласитър. Той веднага забеляза седящия във файтона Рой Джордж, както и револвера в ръката на Пат. Обърна се към къщата и видя мъжете, които ги наблюдаваха, притиснали носове към стъклата на вратите и прозорците.
Появата му май беше доста глупава. Затова бързо отвърза кафявия си кон и се метна на седлото. В този миг Джерико подкара конете към голямата порта. Ласитър потегли след файтона с пушка в ръка. Пазачът вдигна бариерата, но усети каква е работата едва когато колата изтрополи покрай него и видя Пат с револвер в ръка. Но беше вече късно — той така си и остана да зяпа след тях. Ласитър вдигна пушката за поздрав.
— Оле, мучачо! — извика той и подкара коня в галоп, та да не изостава от файтона.
Постовете на пътеката изобщо не си направиха труда да станат. Те си почиваха под едно дърво и пушеха. Когато файтонът мина покрай тях, те им помахаха с ръце. После учудено изгледаха Ласитър, но явно не можаха да го познаят.
Браво на Пат! Със своята решителност тя беше успяла да обезвреди цялата тази банда!
