В страданьето е негова живот! И само в него ази ще намеря за нови чувства нови звукове — изкуството чрез тях да обновя… Таз висота достигна, възродена в велика скръб, великата душа. В полета горд на възбленуван блян унесен, той сафърленото свое творение отново залови — и се забрави, и забрави всичко… В хармония и дивна, и надвластна се сбориха и сляха звукове, метежен рой подир метежен рой, като пожарни пламъци. От тях на беззаветност знойний дъх повея… А смъртните окови, що душата тъй гордо бе зафърлила, звънтяха болезнено, като отьек на буря, и нейде си замираха далеч… В нестройний строй на тоя химън горд диханието на покой възвишен трепереше — покой на дух възмогнат. И в своята забрава той не спази как влезе тихо в стаята един от младите му ученици; сепнат от звуковете бурни на рояла, зад него той застана… И ужасни в главата му се мисли зароиха: „Рикание на гладен лъв в пустиня в тез звукове ехти. Отде те идат? Това не е ли изблик на безумье? Или той с свойта глухота изгуби и паметта за формата и строя? Безумецът, дали не възмечтава да заглуши светът — и нов закон да тури за хармонията той?!“ А между туй, съзнанието тайно мълвече на Бетховена в душата: „Ти на съдбата няма що да робщеш. Ти имаш свой особен дял… Ти сне от небесата пламък Прометеев да го запалиш в хорските сърца и възгорени, да ги възвисиш. И в тях сърца, един през векове, ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.“ ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев
Публикация
П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6627]
Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00
