трябвало да има поне още два вечерни полета, ако не и повече.
— Повече полети няма да има и толкоз! По заповед на Имперското правителство — през цялото време, докато продължават вълненията на Дикран.
— Какви вълнения? — учудено попита Дуайър.
— Кой ги знае! Миньорите там непрекъснато се бият ту за едно, ту за друго. Както и да е, аз просто не мога да ви помогна.
— Хм. А какво ще кажете за Перилон? Има ли още полети затам тази вечер?
— Няма. Ще ви кажа под секрет — за днес са отменени всички нощни полети в системата. Мога да ви предложа половин дузина далечни полети, ако ви устройват.
Дуайър замислено потърка брадичката си. Имаше само сто кредита. Едва ли щяха да му стигнат за далечен полет до която и да е планета извън системата Елдрин. А да се върне в храма, за да си вземе пари, не се осмеляваше. Ще се наложи да изчака до сутринта и тогава да замине за една от планетите в системата Елдрин.
— А сутринта дали ще мога да излетя до някоя от нашите планети? — попита пак касиера.
— Слушай, приятелю, струва ми се, че вече всичко ти обясних. Нима не ти е ясно къде можеш да заминеш?
— Добре, благодаря ти и за това.
Придавайки си безразличен вид, той се отдръпна от касата и се затътри нататък.
Нима няма никакви вътрешни рейсове? Не е възможно. Дори да има някакви безредици на Дикран, защо да не може да отлети на Перилон или на Борхелм, или на която и да е от другите обитаеми планети?
Усети, че някой го дърпа за ръкава. Веднага се обърна и видя нисък младеж с бронзово лице. Такъв загар имаха само космическите пилоти.
— Какво желаете?
— Тс-с-с! Искате да ви тикнат в затвора ли? С крайчеца на ухото си чух за трудностите, с които се сблъскахте на касата, приятелю. Много ли искате да тръгнете за Дикран още днес вечерта?
— Д-да — заекна Дуайър. — Само че как?
— С частен кораб. Двеста кредита — и вие ще отпътувате луксозно дотам.
— Имам само сто. Пък и много бързам. Аз съм свещенослужител — започна да съчинява Рас. — Утре трябва да присъствам на специална конференция на Дикран и ако не пристигна навреме, ще си имам големи неприятности.
— Жрец ли сте? А в кой храм?
Пилотът се замисли за миг.
— Добре. Ще стигнат и сто. Но парите предварително.
Дуайър предпазливо разгъна петте си двадесеткредитови банкноти и ги показа на младежа.
— Ще стигнат ли?
— Хубаво.
— Ще станат ваши в мига, когато излетим за Дикран.
Полетът не беше дълъг, а корабът — тесен, без никакви удобства. Дуайър вече беше извършил повече от десет междупланетни полета и затова обикновеният полет на кораб с йонно задвижване не можеше да го учуди. Добре понесе ускорението, дори получи известно удоволствие от краткото състояние на безтегловност и щом корпусът започна да се върти, за да създаде изкуствена сила на тежестта, по-удобно се настани в хамака и си подремна.
Бързо разбра какво става на борда на този кораб. Явно неговият собственик се занимаваше с нелегално превозване на товари между планетите от системата. Беше му все едно каква е стоката. Но изглежда хитрият пилот вземаше на борда и пътници, като не се свенеше да си докара още някоя и друга стотачка. Оказа се, че пътниците бяха десетина и безспорно всеки си имаше сериозни причини да стигне на Дикран. Поради неочакваната забрана за всички редовни полети не беше особено трудно да съберат подобни пътници.
Събуди го звънецът — сигнал за предстоящото задействане на спирачките преди кацането на планетата.
Корабът кацна на сякаш гола, съвсем лишена от дървета равнина — по-далеч от цивилизацията. По нея свободно се разхождаше студен вятър, жално виеше и вдигаше облаци прах. Щом Дуайър излезе през отворения люк на повърхността, попита единия от пилотите, който внимаваше за разтоварването на сандъците:
— Сами ли трябва да стигнем до града?
Пилотът се разсмя:
— А ти смяташе, че нелегалния рейс ще го посрещнат разкошни лимузини? Събуди се, момко! Постъпвай както искаш. Още една стотачка — и ще те хвърля до най-близкото градче, но ти нямаш кредити, нали?
— Не — призна горчиво Дуайър и се обърна. Твърде прибързано избяга от Елдрин — сега нямаше нито грош, пък и облеклото му никак не беше подходящо за отвратителния диркански климат.
Но нали тук също имаше храмове, също имаше жреци? Би могъл да намери пристанище в един от тях. Ето защо, без да мисли повече, смело тръгна по безплодната пустиня. Част от пътниците, мърморейки недоволно, също поеха след него.
Бяха минали около километър, треперейки на всяка стъпка, когато право пред тях се спусна турболет. Въпреки вдигнатите от него кълба прах ясно се виждаха изрисуваните пурпурно-златни спирални звездни купове — опознавателните знаци на Имперската полиция.
Дуайър се замисли дали да не избяга по-далеч от турболета. От Имперската полиция би трябвало да се страхува много повече, отколкото от относително меката местна полиция. Но като погледна бластера, насочен право към него, промени намеренията си. Без да мърда, чакаше Имперският полицай да приближи до него.
Жандарят беше нисък и набит. Съдейки по набразденото му с дълбоки бръчки лице, много години беше служил на тази отвратителна планета. Последва неизбежното:
— Пригответе документите си.
— Моля, инспекторе.
Дуайър му протегна паспорта си. Полицаят внимателно го разгледа, върна му го и изрече:
— Съгласно това удостоверение вие сте Рас Дуайър от Елдрин. С каква цел дойдохте на Дикран?
— Да направя посещение. Аз съм свещенослужител.
— Това личи от документите ви. Но не видях печат от никой космодрум. Как попаднахте тук?
— Естествено на кораб — късо изрече Дуайър. Той беше поне трийсет сантиметра по-висок от полицая, но дулото на бластера, опряно в ребрата му, не му позволяваше дори да мисли за съпротива.
— Нямате виза — не преставаше жандарят. — Не бихте ли ми казали от колко време сте на Дикран?
— Около половин час.
— Половин час? И сте дошли тук на кораб? Твърде интересно! Повече от осем часа е в сила заповедта за забрана на всички полети в системата Елдрин. Моля да ме последвате в резиденцията на Проконсула и там да обясните всичко.
— Значи вие сте Рас Дуайър?
— Да, това е името ми. Нима в паспорта пише друго?
— Не се дръжте дръзко — предупреди разпитващият го. Това беше Ролсад Кварлоо, Имперски проконсул на Дикран, дребен, хилав, много препатил чиновник с мрачен, твърд, напрегнат поглед. — Интересува ме причината, поради която сте се озовал на Дикран, когато е отменено всяко движение вътре в системата. Как попаднахте тук?
Дуайър мълчеше. Стоящият редом полицай обясни на Проконсула:
