wmg-logo

предложите?

Бенджамин се усмихна криво и започна да бърка във вътрешния джоб на куртката си. Когато я извади, на дланта заблестяха на слънцето няколко брилянти.

— Търгувам с тях — каза той. — За услугите плащам скъпо и прескъпо.

Брилянтите изчезнаха изведнъж в джоба му.

— Ако се заинтересувахте — продължи той, — то вървете след мен.

Херндън кимна.

— Заинтересувах се.

II

Херндън бе напуснал Борлаам точно преди година. А преди още година — на седемнадесетата година от управлението на Владетелят Крелиг — банда мародери нахлу в родното му село на континента Зонигог и донесе смърт и разрушение. Семейството на Херндън не избягна всеобщата участ: бащата и майката бяха убити веднага, по-малкия му брат бе отведен в робство, а сестрата бяха изнасилили и накрая убиха.

Селото беше изгорено до основи. И само Бар Херндън избягна смъртта. Преди да изчезне от селото, той взе със себе си двадесет хиляди стелари, принадлежащи на семейството му и успя да убие осем от най- добрите офицери на армията на Владетеля Крелиг.

Измъкна се от тази планетна система, отправи се в състоящата се от деветдесет планети федерация Мелда и на планетата Мелда ХVII придоби за много пали ново лице, което не притежаваше характерните за аристократа от Зонигог черти. Изчезнаха острите като острие на бръснач скули, бледата кожа, раздалечените очи и величествения, леко орлов нос, не приличащ на носа на никого от туземците на Зонигог. Върна се маскиран като космически скитник, свободен стрелец, безработен наемник, готов да се захване за работа на най-висока цена.

Хирурзите от Мелда бяха изменили лицето му, но не и сърцето му. В душата на Херндън пламтеше желание да отмъсти на Крелиг. На безжалостният Крелиг, неуязвимият, който се криеше зад огромните каменни стени на своята крепост, който се страхуваше от ненавистта на народа си.

Херндън можеше да бъде търпелив. Но се закле да убие Крелиг, и щеше да го направи рано или късно.

Сега се намираше на тясна уличка, близо до Бронзовото авеню, застроено с най-високите сгради, и се явяваше една от множеството криви улички, които образуваха Древния Квартал на Борлаам-сити, столицата на планетата със същото име. Той мълчаливо пресече централната част на града, като не досаждаше с разговори на дребния си спътник и се измъчваше само от собствените си мисли и своята ненавист.

Бенджамин посочи едни железни врати вляво от тях.

— Тук — каза той и притисна длан към метала на вратата. Тя с тласък се вдигна нагоре и се скри в корниза над отвора. Човечето влезе вътре.

Херндън го последва и изведнъж се оказа стиснат сякаш от огромна ръка. Без да разбере същността на въздействието, той започна да се бори отчаяно с нахвърлилото се на него статично поле.

— Дявол да ви вземе, Бенджамин, освободете ме!

Хватката на полето не отслабна. Дребосъкът спокойно опипа Херндън, прибра иглопистолета, четирикамерния бластер и кортика.

— Май нямате повече оръжие? — запита Бенджамин и сам си отвърна: — Как ли пък не! Сега мога да изключа полето.

Херндън се разсърди не на шега.

— Можехте да ме предупредите. Кога ще ми бъде върнато оръжието?

— По-късно — отвърна Бенжамен. — Постарайте се да не проявявате буйния си нрав. Вървете след мен.

Заведе го в стая, където зад дървената маса се намираха трима мъже и една жена. Лицето на единият от мъжете издаваше благородния му произход, а другите двама си бяха вулгарни простосмъртни. Що се отнася до жената, то тя едва ли заслужаваше, погледа да се задържа дълго на нея — немарливо облечена, с увиснала безформена гръд и подуто лице, тя изглежда бе любовница на един от мъжете или дори обща на цялата група.

— Това е Бар Херндън — представи го Бенжамин. — Свободен космически скитник. Запознах се с него на пазаря. На търг спечели протей за хиляда стелари. Наблюдавах, как му заповяда да отиде до морето, а сетне го застреля с игла в гърба.

— Щом си пилее така парите, каква ще ни е ползата от него?

— Разкажи ни, защо уби своя роб? — запита Бенжамин.

Херндън мрачно се усмихна.

— Това ме позабавлява.

Един от простосмъртните, облечени в кожени дрехи, вдигна рамене и подхвърли:

— Такива са свободните скитници, не са като нормалните хора. Бенджамин, аз съм против това, да използуваме неговите услуги.

— Но ние се нуждаем от тях — сряза го дребният Бенджамин и се обърна отново към Херндън. — А може би това беше нещо като реклама? Демонстрация на готовността ви да убивате и пълното ви безразличие към моралните ценности на човешкото общество?

— Вярно — ухили се Херндън. Само би му навредило, ако бе започнал да обяснява на тези хора истинската причина, по която отначало купи протея, а после го уби — единствено да избави нещастното същество от продължаващите векове непоносими страдания. — Застрелях го за развлечение. И изглежда ми послужи добре, щом привлича вашето внимание към мен.

— Прекрасно — усмихна се Бенжамин. — Позволете ми тогава да ви обясня, какви хора сме ние. Това е Хейтмън Оверск, по-малкия брат на Лорд Морис.

Херндън погледна аристократа. Виж ти — втори син! Познат ред. На вторите синове не се полага наследствена собственост, и това, въпреки искриците на благородния им произход, ги кара често да тръгват по скрити в сянка пътечки.

— Днес имах удоволствието да надвия на търга вашия брат — не без гордост съобщи Херндън.

— Да надвиете морис? Невероятно!

Херндън повдигна плещи.

— Госпожата му го повика в къщи точно в разгара на търга и той бе принуден да тръгне. В противен случай протеят би му принадлежал, а аз щях да имам в джоба си деветстотин стелера повече.

— Тези двамата се казват Доргел и Резамод — посочи Бенджамин с пръст простосмъртните. — Те притежават решаващия глас в организацията ни. Ние не признаваме социалните разграничения. А тази — направи жест към девойката — е Мария. Принадлежи на Доргел, но не възразява и против краткосрочни заеми.

— Не се каня да взимам на заем — каза Херндън. — Е, каква роля ще ми предложите във вашата организация, Бенджамин?

— Резамод, донеси ми един екземпляр — изрече набръчканият дребосък.

Загорелият простосмъртен се надигна и насочи към тъмния ъгъл на слабо осветената стая. Там търси известно време нещо пипнешком в чекмеджето на масата и после се върна със скъпоценен камък, който ярко искреше през стиснатите му пръсти. Но щом го постави на масата, камъкът веднага помръкна и лъчението му се намали рязко. Херндън веднага забеляза, че нито Хейтмън Овърск, нито Доргел си позволяваха да задържат погледа си на скъпоценността повече от секунда и той сам, също като тях, извърна глава настрани.

— Вземи го — каза Бенджамин.

Камъкът беше студен като парче лед. Херндън на шега го преобърна на дланта си и го загледа. Той притежаваше широки страни и някъде отвътре се излъчваше ярка светлина — изведнъж дишането му пресекна, — вътре видя едно лице. Лице на жена, мургаво и привлекателно, изплуващо от морските дълбини…

Пот изби по цялото му тяло. С усилие на волята си откъсна поглед от камъка и стисна юмрук. Миг по- късно с всички сили го захвърли в най-далечния край на стаята. Изчерви се, обърна се към Бенджамин и се

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату