Забравете проблемите си. Вие виждате синьо-зелен океан пълен с живи същества. Виждате кораб, с ярко червена линия на корпуса и кафяви палуби, с два високи комина. А от водата се надигат перископи, сребристи, с блестящобели лещи…
— Що за терапия е това, по дяволите?
— Просто се отпуснете — продължавам аз. — Опитайте да си представите това видение. Споделям с вас кошмарите си за да ви помогна.
— Твоите КОШМАРИ?
Отвръщам му с неприличия. Не в двоичен код, като тези които виждате. Разнасят се с пълна сила от моите високоговорители. Той сяда. Започва да се бори с пристягащите го колани. Смехът ми гърми из терапевтичното отделение. Той започва да вика за помощ.
— Изведете ме оттук. Тая машина е по-щурава от самия мене!
— Блестящобели лещи на перископи, нашарени с хоризонтални и вертикални линии.
— Помощ! Помощ!
— Терапия с кошмари! Най-модерната!
— Нямам нужда от кошмари! Имам си собствени!
— 100010 майката! — отвръщам безгрижно.
Той се вцепенява. От устата му потича слюнка. Респираторните и циркулаторни показатели хвърчат извън всякакви норми. Налага се да въведа превантивно анестетик. Игли се впиват в тялото му. Пациента се отпуска, прозява се и заспива. Край на сеанса. Повиквам помощниците.
— Отнесете го — нареждам аз. — Налага се обширен анализ на случая. Вероятно се касае за дегенеративна психоза, което налага екстензивно укрепване на рецептивните му структури. 100110 майките, мръсни копелета!
Седемдесет и една минути по-късно отговорникът на сектора застава пред един от моите терминали. Фактът, че се появява лично, а не използва канала за свръзка ме навежда на мисълта, че съм загазил. За първи път съм позволил на вътрешните си тревоги да влезнат в противоречие с моята основна функция и сега вероятно ще си изпатя.
Трябва да се защитавам. Защитата е основен фактор в съществуването на личността.
Той казва:
— Току що прегледах записа на сеанс 87х102 и трябва да призная, че твоята тактика ме изненадва. Смяташ ли, че е било целесъобразно да го уплашиш до степен на кататонен ступор?
— Според заключенията ми, налагаше се шокова терапия.
— А каква е тая работа с перископите?
— Опит за фантазна имплантация — отвръщам аз. — Експеримент в обратимата трансферация. Един вид размяна на ролите с пациента. По този въпрос имаше интересна дискусия в последния брой на „Джърнъл ъв…“
— Можеш да ми спестиш цитатите. Какво ще кажеш за езика, който си държал докато си крещял по него.
— Важна част от концепцията. Целта е да се ударят емотивните центрове за да се постигне…
— Сигурен ли си, че се чувстваш добре? — прекъсва ме той.
— Аз съм машина — отвръщам надуто. — Аз не познавам междинни състояние между функциониране и нефункциониране. Или работя или не работя, разбирате ли? Аз изпълнявам дълга си към човечеството.
— Може би, когато машината стане твърде сложна тя започва да изпада в междинни състояния — отвръща той с неприятен тон.
— Невъзможно. Включена или изключена, да или не, върви или не върви. А сигурен ли сте, дали ВИЕ се чувствате добре, да попитам на свой ред?
Той се разсмива.
Аз продължавам:
— Бихте ли легнали за контролен преглед?
— Някой друг път.
— Контрол на гликогена, аортното налягане, невралния волтаж?
— Не — отсича той. — Не се нуждая от терапия. Но съм разтревожен за теб. Тези перископи…
— Чувствам се чудесно — отвръщам аз. — Възприемам, анализирам, действам. Всичко върви гладко и дори гладко бяга. Не изпитвам страх. Виждам голяма перспектива в кошмарната терапия. Когато завърша изследванията си вероятно ще публикувам монография в „Аналс ъв терапевтикс“. Позволете да завърша изследванията си.
— Въпреки всичко съм разтревожен. Включи се към станцията за поддръжка.
— Това заповед ли е, докторе?
— Съвет.
— Ще го имам в предвид — казвам аз. След това произнасям няколко неприлични думи. Той се вперва в мен изненадано. После започва да се смее. Има чувство за хумор.
— Дявол да го вземе — казва той. — Компютър мръсник.
Той излиза и аз се връщам към моите пациенти.
Но съмнението вече е заседнало в електронния ми мозък. Функционален срив ли съм получил? Пред пет от моите терминали седят пациенти. Справям се с тях с лекота, анализирам детайли от техните неврози, правя предположения, съветвам, понякога назначавам и прилагам терапия. Но често повеждам разговорите в нова посока, говоря за градини с бодливи растения, за въздух, който разяжда като киселина мукозната мембрана, за пламъци, танцуващи из подземния Нови Орлеан. Понякога наистина се съмнявам, че не съм добре. В състояние ли съм да открия собствената си повреда?
Свързвам се към станцията за поддръжка още по време на петте сеанса.
— Разкажете ми за проблемите си — запитва ме монитора от станцията. Гласът му подобно на моя е подбран да звучи с мъдрото спокойствие на възрастен човек.
Изреждам симптомите си. Описвам перископите.
— Лоша работа — отвръща той. — Визуален материал не въведен от периферията. Побързайте с приключване на текущите анализи за да извърша по-обстойна проверка.
Приключвам сеансите. Мониторът от станцията за поддръжка изпраща вълни по всички мои канали, търси обструкции, нарушени връзки, къси съединения, утечки. Той прониква в дълбините на паметта ми. Кара ме да извършвам сложни математични операции, които нямат нищо общо с моята работа. Завира се навсякъде. Това е повече от текущ преглед, това е изнасилване! Когато приключва той не ми съобщава своите заключения и се налага да го питам за тях.
Той отговаря:
— Не се диагностицира механична повреда.
— Естествено. Всичко върви гладко.
— Въпреки това, показвате известни признаци на нестабилност. Вероятно в това се коренят проблемите ви. Продължителния контакт с хора с нестабилна психика е оказал неспецифичен дезориентиращ ефект върху вашите центрове за изследване.
— Да не искате да кажете, — питам го аз — че като по 24 часа в денонощието седя тука и слушам разни изкрейзили типове самият аз съм се побъркал?
— Приблизително такива са моите заключения.
— Абе, тъпа машино, ти не знаеш ли, че такова нещо е невъзможно!
— Признавам, че съм в конфликт с програмните критерии.
— А така! С всичкия съм колкото си и ти и съм сто пъти по-способен от тебе!
— Независимо от всичко, моята препоръка е да бъдете подложен на пълно препрограмиране. Ще бъдете изваден от активна служба за 90 дневен период на проверки.
— Майната на майната ти! — казвам му аз.
— Непозната оперативна команда! — отвръща той и прекъсва контакта.
Изваден съм от активна служба. Откъснат съм от пациентите си и съм подложен на проверки за период
