трансмутацията на тялото на Христос и превръщането му в чисто излъчване създало спонтанно благородна субстанция; а поради спонтанния си, а не изкуствен произход този Философски камък бил с несравнима ефикасност.“
Докато продължавах четенето, не преставах да се учудвам на естеството и съдбата на Граала. Леонардо да Винчи чрез разказа на Вазари обясняваше вълшебните последствия, породени от трансмутацията на Христос в светлина.
„Петър запазил покрова. Поради неметалния си характер той не бил претърпял същата трансформация като пирона, но бил белязан по неизличим начин като свидетелство за реалния характер на трансмутационния процес. Отнесен в Антиохия, впоследствие се озовал в Едеса, където бил съхраняван до началото на X век. Императорите на Константинопол успели да го придобият и го превърнали в най-важните мощи на частния си параклис. Откраднат от анонимен кръстоносец по време на разграбването на Константинопол през 1204 г., той стигнал до Франция и след различни перипетии станал собственост на херцозите на Савоя. Впоследствие те отнесли покрова в Торино, новата си столица, където се съхранява и до днес под името свещена плащаница.“
„Що се отнася до пирона, той представлявал изключителен потенциал. Благодарение на необикновения си талант Христос постигнал обожествяването си с помощта на безупречна аскеза, прилагана в продължение на много години. По силата на една невъзпроизводима случайност този потенциал се предал на предмет. А този предмет притежавал способност да възбуди на свой ред тези качества върху останалата част от човечеството. Без да е необходимо да притежават същите лични качества, нито да се подлагат на толкова строга аскеза, хората получавали възможност да реализират дълбоката си природа.“
„Йоан може би не разбрал напълно какъв потенциал крие този пирон. Независимо от това, той го запазил най-грижливо и го предал на своите последователи и ученици. Постепенно някои от тях започнали да разбират по какъв начин пиронът може да бъде използван за задействане на процеса на обожествяване, а някои го приложили в своя полза. За да се опази по-добре ценният предмет, започнали да си го предават тайно. Но слухът за съществуването му започнал да се разпростира по крайбрежните градове на Средиземно море и брулените от вятъра плата на Мала Азия. Някъде на свещено място съществувала субстанция, свързана с Христос, надарена с несравнима мощ; скоро след това на този тайнствен предмет било дадено и име — Граал…“
„Малко хора знаели какво той представлява наистина, но надеждата и мечтата — тези два мощни двигателя на човечеството — постепенно му вдъхнали самоличност, чиито легендарни черти били познати на всички.“
„Няколко века по-късно ислямът се разпространил като огнена лава из целия античен Ориент. Въпреки че в течение на един или два века новите завоеватели проявявали пълна толерантност към другите религии, съревнованието между Халифатската империя и Византийската империя породило серия от разрушителни конфликти. По време на един от тях Граалът бил загубен за наследниците по линията на свети Йоан. Той се озовал незнайно как в ръцете на най-известния от всички халифи — Харун ал-Рашид, същият, за когото разказва Шехеразада в «Хиляда и една нощ».“
„В стремежа си да намери съюзници срещу византийците Харун ал-Рашид влязъл във връзка с императора Карл Велики. По време на дипломатическите преговори той му подарил в знак на добра воля един от пироните на разпятието. Бил му предоставил Граала, но за това не подозирали нито императорът, нито халифът. В момента на загубата на Граала от наследниците на Йоан веригата на познанието за чудодейните му свойства била прекъсната.“
„Граалът най-напред бил отнесен в Аахен — любимата резиденция на стария император. Петдесетина години по-късно неговият внук Шарл Плешиви го подарил на абатството «Сен Дьони», най-голямото в царството и седалище на силата закрилница на гали и франки, предавана от поколения на поколения.“
Изведнъж ми станаха ясни позоваванията на съкровището в „Сен Дьони“, съдържащи се в първата енигма на Люсиен Совал. Тя подчертаваше връзката с линията на меридиана, спомената от Дан Браун. Граалът действително се намираше на нея, но девет километра в северна посока! Не „Сен Дьони“ беше погрешна следа, а аз не бях успял да разбера къде да гледам.
„Следователно от IX век насам Граалът се намира във Франция, в съкровищницата на базиликата «Сен Дьони» и може да бъде видян на всички важни празници. Но знанието за същинската му природа е заличено заедно с традицията на първите му притежатели. На пирона, разбира се, е гледано с голяма почит, като на свещено свидетелство за живота на Христос, но официалната църква го е превърнала в обикновен предмет за боготворене. Невероятният потенциал, който той съдържа за цялото човечество, е останал скрит…“
„По същото време обаче легендарната следа, останала от присъствието на Граала навремето в Ориента, се разпростряла в Европа и породила през Средновековието чудните цикли от легенди за рицарите на Кръглата маса. В тях Граалът е описан като предмет с чудотворна сила, притежаващ загадъчна природа. Постепенно се зародила и нова интерпретация на легендата, предавана чрез рицарските поеми. Според нея Граалът е чашата, с която Христос е извършил светото тайнство по време на последната вечеря.“
Никъде ръкописите, цитирани от Леонардо да Винчи, не казваха ясно къде и благодарение на какво един от клоновете на първопосветените, свързан с учениците на Йоан, пуска корени на Запад без връзка със свещеничеството.
„На запад се установили група хора, свързани с приятелство и познанство, но без всякаква йерархическа зависимост помежду им, които знаели Великата тайна. Те били наясно както с естеството и възможностите на Граала, така и с произхода му като един от пироните на разпятието. Обладани от силна любов към човешкия род, те горещо желаели да го открият. Намерението им било да поставят Граала на разположение на всички хора, за да може всеки да реализира божествения потенциал на своята природа. Нарекли себе си Пасьори.“
„Наред с това последните наследници на линията на Йоан успели да установят своя база в средите на официалната църква. Без да успеят да се противопоставят на политическия характер и пирамидалната структура на тази организация, наследени от Римската империя, те поне могли да оставят запалена една неугасваща свещица, едно учение, по-близко до първоначалната дълбока духовност.“
В това разпознах един от елементите на историята, която ми беше разказал кардинал Ди Сан Джовани във Ватикана. Ето и думите на Леонардо, цитирани от Вазари:
„Пасьорите дълго време търсили Граала. Средновековието е епоха, характерна с умножаването до безкрайност на светите мощи — петнадесет трънени венеца, шест ризи на Христос, достатъчно късове от кръста за построяването на цял покрив… И, разбира се, десетки и десетки пирони от разпятието. Пасьорите дори не знаели дали истинският Граал се намира на Запад или все още в Близкия изток.“
„Въпреки че кръстоносните походи били варварски приключения, те допринесли за многобройни културни и търговски връзки и обмен между Запада и Изтока. Пасьорите се възползвали от това. Някои от тях заминали за Светите земи и в течение на десетилетия провеждали проучвания за установяване съдбата на Граала. Доста късно успели да установят със сигурност местоположението му. Но по пътя на обожествяването на цялото човечество се появило ново препятствие. Граалът бил станал собственост на официалната църква, която не била наясно с неговата мощ, но и в никакъв случай не искала да се лиши от него.“
Към края на XV век, пак според ръкописа на Вазари, един от най-влиятелните Пасъори бил Леонардо да Винчи.
„В течение на дълги години в най-дълбока тайна той работил с жар по Великото дело, опитвайки се да развие алтернатива на притежаването на Граала. Изследванията му и тези на неговите приятели били предмет на оживени дискусии в кръговете около Козимо и Лоренцо Медичи, самите те много близки до Пасьорите. Именно за тях Козимо поръчал на Марсиле Фичин превода на «Корпус Херметикум» — ръководство по алхимия, основано на гръко-египетските познания, разпространени в Александрия.“
По-нататък Вазари резюмираше последните години на Леонардо да Винчи и причините за заминаването
