— Но за нея не говорите, както за Диана?
— Много е различно — опита се да обясни Жак. — Когато мисля за Терез, Диана или Рьоне, мисля за тях като за девойки. Докато за Едвиж си казваш: жена. Можеш чудесно да си представиш как Терез или Рьоне слагат краката си на масата. Но при Едвиж това е изключено.
— Терез ми каза, че сте били в Колмар през нощта на четвъртък срещу петък?
— Да, с Колмар, у един приятел.
— Който се казва?
— Франсоа Берте. Искате ли адреса?
Жак взе един лист от бюрото и написа няколко реда.
— Ето — каза той, като протегна листа на полицая. Може да го разпитате и той ще потвърди.
— О! Не виждам по какви причини бихте убили Диана — призна Дюлак. — Но такъв е редът.
— Разбирам много добре.
— Към колко часа ви се обади по телефона Терез?
— Бяхме се уговорили да ме потърси към единадесет. Трябва да е било единадесет без десет.
— Всичко съвпада.
— Да, но не доказва нищо.
— Защо?
— Защото с Терез чудесно бихме могли да ви скроим тази история, когато преди малко говорехме в стаята й.
Дюлак избухна в смях.
— Не ви липсва самонадеяност!
— Нямах намерение да бъда нахален.
— Убеден съм в това. Но както казвате, показанията на приятеля ви от Колмар ще бъдат по-решаващи от тези на Терез. Мисля, че е много влюбена във вас и е готова да излъже нагло, за да ви спести неприятности.
— Тя е една Грюн! — каза Жак вместо заключение.
3
На излизане от апартамента Дюлак се сблъска с Холц, който се качваше от ателието.
— Мисията е изпълнена! — рече инспекторът. — Колкото до младата Флоранс, тя също като баща си участвува в кръжеца. Наистина имената им фигурират в списъка. Тя потвърди във всички пунктове думите на Грюнови, а също и часовете. Отговори на двата ми въпроса така: нито баща й, нито тя са придружили Грюнови до Механата на тъкачите през въпросната нощ; и, второ, можете лесно да се срещнете с баща й, той прекарва дните си в своята галерия на улица Мезанж.
— На две крачки от полицията — отбеляза Дюлак. — Това ще ни спести време.
— Помолих също така Грюн да направи отметки в своя списък, както ми бяхте заръчали. Той не е, както отначало си помислих, специално изготвен за нас, а е обикновеният списък на редовните членове на кръжока, написан на машина собственоръчно от него.
Дюлак пое листа и го разгледа, нещо, което не беше успял да стори пред Вотан Грюн.
— Я гледай! — учуди се той. — Две от имената са задраскани.
Ставаше въпрос за протестантския пастор Мартен, Мишлон и за жена му.
— Каза ли ви защо?
— Не. Не посмях да му дотягам прекалено. Той просто отбеляза лицата, които са били в механата в четвъртък.
Петнадесет имена фигурират в списъка:
Вотан Грюн (мех.)
Едвиж Грюн (мех.)
Терез Грюн (мех.)
Флоран Вецел
Флоранс Вецел
Отец Доминик Допелебен
Вилфрид-Хамлет Бьорсен (мех.)
Агат Рен-Камион дьо Пощаузенд (мех.)
Жан-Мари Шварц
Жилбер Грюо (мех.)
Жанин Грюо (мех.)
Жермен Андрос
Абигаел Андрос
— Е, добре — заключи Дюлак. — Ето ни материал за работа. След малко ще поискаме от Вотан Грюн да ни осветли върху тези хора и да ни даде адресите им. Ще го попитаме и защо имената на пастора и на жена му са задраскани в списъка.
— Във всеки случай — каза Холц — цели четирима души са правили компания на Грюн, освен жена му и дъщеря му имаме: Бьорсен, двамата Грюо и тази Агат не знам коя си. Неговото алиби изглежда солидно. Освен ако тези четиримата не лъжат или ако татко Грюн не притежава способността да се раздвоява.
— И едното, и другото е крайно невероятно — отбеляза Дюлак. — Колкото до мисълта, че Грюн е успял да купи тези четирима свидетели, тя е направо нелепа. Познавам малко двойката Грюо, това са двама млади психиатри, съвсем типични за професията си. А госпожа дьо Пощаузенд е живописна фигура, добре известна и светския Страсбург: вдовица, богаташка, поетеса и първокласна досадница. Веднъж ме спипа на улица Пюе Бльо, когато излизах от работа — откраднали й пекинеза, казваше тя. След един час, за да се освободя, трябваше да й обещая, че лично ще се заема с въпроса. Същата вечер ми съобщи по телефона, че намерила галеника си затворен по погрешка в килера. А на другия ден получих като подарък каса с ликьори, съпроводена с извинително писмо, което можеше да мине за любовно обяснение.
— Бога ми, шефе — каза Холц, — би трябвало да помислите да се ожените.
— Може би, но не за Агат Рен-Камион дьо Пощаузенд. Това е наказание, което не пожелавам никому, дори и на убиеца на Диана Паские!
Докато разговаряха, двамата полицаи бяха стигнали до втория етаж. Позвъниха на дясната врата, през която се процеждаха вълни от музика.
— Вагнер! — рече Дюлак. — Изглежда, юначният Дьони удавя мъката си в „Рейнско злато“.
Тогава се случи едно забавно съвпадение. Както вече казахме, Дюлак беше позвънил само на вратата вдясно, но двете врати се отвориха едновременно: от едната страна се появи Дьони, от другата — полицаят в оставка Ноел Лоазо.
— О! Простете, Дюлак… — възкликна той, разпознавайки младия главен инспектор. — Доволен съм, че вие сте се заели с този тъжен случай.
— Как сте, господин Лоазо? — попита любезно Люсиен Дюлак. — Позволете да ви представя инспектор Холц.
— Много съм щастлив, много съм щастлив. О, колко мило от ваша страна да се заинтересувате за здравето ми, скъпи Дюлак. Страдам! Не, нищо сериозно: артроза. Ще умра стогодишен, но какви дяволски болки!
— Идваме при вас, господин Грюн — каза главният инспектор на Дьони.
— Ще имате ли нещо против, ако се присъединя към вас? — попита Лоазо жадно. — Присъствието ми ще подкрепи морално това скъпо момче… а и аз ще си спомня доброто старо време!
Никой не се противопостави — Лоазо беше много обичан както от колегите си, така и извън професията.
И така, четиримата влязоха в апартамента, който в продължение на три години е бил дом на Диана
