— ЕДНО!— ЕДНО момиче сплетепрез пролетния деннай-хубавото цветеза маминия ден.— ДВЕ!— ДВЕ сестрички с пъстри блузкии с трапчинки в леви бузкивеят алени кордели.— Аз съм Ели!— Аз съм Нели!Ха иди, че ги познай.Всички ще сгрешите май!— ТРИ!— ТРИ петлета вик надават.Три петлета се надпяват:— Първият съм между вас.Кукуригу!— Най-звънлив е моят глас.Кукуригу!— Моля, пръв певец съм аз.Кукуригу!Три петлета вик надават.Три петлета се надпяват…— ЧЕТИРИ!— ЧЕТИРИ пътя от път уморениспират на хлад край тополи зелени.Черни и прашни ръце си подават…Смешни и тъжни неща си разправят…— Бре, окъсняваме.— Време е вече.— Чао, братлета.— Отивам далече.С братска прегръдка те се прощават.Четири пътя на път се отправят.— ПЕТ!— ПЕТ момчета имат тайна,тайна сладка и незнайна.Нека почне се ваканция,нека превали дъждът —всяка радио– и телевизионна станция,всички вестници ще загърмяти с един възторжен гласще разнасят новината:— Пет момчета от Бургаскацнали са на Луната!— ШЕСТ!— ШЕСТ бели коне без седло и юздаот речния вир жадно пият вода.И гледат в реката с почуда и страх,че други коне са дошли като тях —шест бели коне без седло и юзда,от речния вир да отпият вода.— СЕДЕМ!— СЕДЕМ цвята рейнав миг дъгата ненадейнакато мост — от равнинатата до края на Земята.— ОСЕМ!— ОСЕМ кукли има Цветелина.С осем имена ги тя нарича.Пее им за детската градина.Разсъблича гии ги облича.А с една-едничка дума самоосемте отвръщат:— Мамо, мамо…— ДЕВЕТ!— ДЕВЕТ изворчета — кой ще ги открие?Девет ручейчета — кой ще спре?— Още малки сме, но утре ниевече ще се казваме море.
