като в същото време се стараех да не пропусна нито дума от разговора им.
— Писмото е от първи февруари, четвъртък — продължи Уейлман. — Срещата с този човек е била на следващия ден в петък, след работа. В ранните часове на съботния ден тялото й е било намерено на отдалечена и безлюдна алея във Ван Кортлънд парк. Нима има съмнение в това кой е убиецът?
Улф се облегна назад.
— Някакви следи от изнасилване? Някакви свидетели за случилото се?
— Не — Уейлман затвори очи и стисна юмруци. След като отново се съвзе, отвори очи. — Нищо подобно не е намерено. Никакви следи от насилие.
— Какво казват в полицията?
— Опитват се да открият този Арчър, но безуспешно. Изглежда е потънал вдън земя. Казват, че нямат за какво да се хванат. Мисля че…
— Що за безсмислица! Разбира се, че има за какво да се хванат! В издателството има архиви. Той е изпратил ръкописа през есента и го е получил заедно със записка от вашата дъщеря. А как го е получил и на какъв адрес?
— Ръкописът е пуснат по пощата на оставения от него адрес: Клинтън стейшън, до поискване. Това е на Западна 10 улица. — Уейлман разпери пръсти. — Не искам да кажа, че полицаите са си измили ръцете, може би правят всичко, което е по силите им, но за седемнадесет дни не са напреднали нито крачка. Не ми харесва начина, по който разговаряха с мен вчера и днес сутринта. Предполагам, че не искат да си окачат на шията още едно неразкрито убийство и предпочитат да мине за нещастен случай. Не съм запознат добре с методите на нюйоркската полиция, но как мислите, може ли да се очаква от тях нещо подобно?
— Мисля, че е възможно — избоботи Улф. — Значи искате да докажа, че дъщеря ви е убита и да открия виновника?
— Да — Уейлман внезапно се смути, поиска да каже нещо, но замълча. Погледна ме, после премести погледа си към Улф. — Признавам си, че се ръководя от чувството за отмъщение. Така мислят жена ми и нашият пастор. Миналата седмица си бях у дома и те ми го казаха в очите. Грешно е да се отмъщава, но аз не мога да направя нищо срещу това желание. Дори да е нещастен случай, полицията няма да открие виновника. Така че реших да не се връщам в Пеориа и да не започвам отново бизнеса си докато убиеца не бъде разобличен и не си получи заслуженото. Имам доста доходен бизнес, но предпочитам да умра като бедняк, ако това ще помогне да намеря подлеца, който е убил дъщеря ми. Може би не бива да говоря така. Все пак не ви познавам, освен по думите на други хора, така че можете да откажете да работите за човек с такива греховни мисли. Аз обаче не искам да си кривя душата…
Уейлман свали очилата си и започна да ги трие с носна кърпичка. Този жест ме трогна. Той не искаше да притеснява Улф като го гледа в очите, докато вземе решението дали да се захване със задачата предлагана му от Джон Р. Уейлман.
— Ще бъда откровен — сухо каза Улф. — Самият мотив за отмъщение няма значение когато вземам решение дали да се захвана с даден случай или не. С признанието си обаче вие допуснахте грешка. Смятах да искам аванс от две хиляди долара, но сега го вдигам на пет хиляди. Но не за да ви послужи за урок. Тъй като полицията за седемнадесет дни не е постигнала нищо изразходвайки много труд и средства, ние също ще трябва да положим немалко усилия и да похарчим доста пари. Още няколко въпроса и ще бъда готов да започна.
— Не искам да кривя душата си — повтори Уейлман.
Когато той си тръгна половин час по-късно, чекът му остана на бюрото ми, под попивателната, заедно с копието от последното писмо на Джоан Уейлман. Бележникът ми бе обогатен с допълнителна информация, напълно достатъчна за Улф, да започне работа както той се изрази. Когато го изпращах, му помогнах да си облече палтото и го наблюдавах докато слиза надолу към улицата. В това състояние съществуваше съвсем реална възможност дребният човечец да се търколи надолу по седемте стъпала, които ни деляха от тротоара. Преди това обаче той се обърна, подаде ми ръка и аз я стиснах с желание.
— Нали няма нищо лошо в това от време на време да се обаждам по телефона? — чинно попита Уейлман. — Просто да разбера дали няма нещо ново? Ще се постарая да не ви досаждам много.
— По всяко време — побързах да го успокоя. — Винаги ще бъда готов да ви отвърна: „нищо ново“.
— Той наистина ли е такъв добър детектив? Имам предвид мистър Улф.
— По-добър не съществува — постарах се гласът ми да прозвучи максимално убедително.
— Какво пък… да се надяваме — Уейлман се обърна и слезе надолу.
Като се върнах в антрето, спрях за миг пред вратата на приемната и подуших въздуха. Знаех, че Фриц готви свински ребра в сос, който двамата с Улф бяха измислили, и макар че вратата на кухнята бе затворена, до ноздрите ми достигна вълшебен аромат. В приемната Улф седеше със затворени очи, облегнат назад в креслото си. Взех чека на Уейлман, полюбувах му се и го заключих в сейфа. После се приближих до Улф, за да погледна още веднъж снимката на Джоан. Съдейки по нея, би било много приятно да се запознаем.
Отворих устата си широко и казах:
— Ако работите, по-добре да привършвате. След десет минути е вечерята.
Очите на Улф се отвориха наполовина.
— Е, убийство ли си имаме или не? — поинтересувах се аз.
— Разбира се, убийство — гласът на Улф издаваше нетърпение.
— Значи ни е провървяло. И защо? Защото не е трябвало да се разхожда в този парк през февруари?
— Не — той презрително цъкна с език. — Особено ти би трябвало да знаеш защо.
— Аз ли? Откъде накъде?
— Ех, Арчи, Арчи! Толкова години се опитвам да те уча да бъдеш наблюдателен. Отпуснал си се. Неотдавна мистър Креймър ни показваше списък с имена, намерен у някой си Дайкс. Седми в този списък е Байрд Арчър. Същата вечер, когато е била убита, мис Уейлман е трябвало да се срещне с него. Леонард Дайкс, който е съставил този списък, също е мъртъв. Доста неразумно би било да не се съгласим, че момичето е станало жертва на убиец.
Аз се обърнах рязко, приближих се до моето въртящо се кресло и седнах лице в лице срещу Улф.
— А, за това ли? — небрежно подхвърлих аз. — Реших, че това е просто съвпадение.
— Хайде, остави това. Просто си се отпуснал.
— Добре — отпуснал съм се. Не съм електроническа машина.
— Няма такава дума.
— Сега има. Аз я въведох. — Кипях от негодувание. — Не съм робот. Оттогава мина месец и половина, а и списъка съм го видял с половин око. Вярно, същото се отнася и за вас, но вие сте си вие. А ако беше станало обратното? Ако аз си бях спомнил това име, а вие не! Тогава, аз щях да съм собственик на тази къща и на банковата сметка, а вие щяхте да сте момче за всичко. Би ли ви харесало това? Може би искате всичко да остане така както си е? Избирайте!
Той изръмжа.
— Свържи ме с Креймър.
— Слушам — обърнах се към бюрото и избрах нужния номер.
ГЛАВА ТРЕТА
Казано с други думи аз се оригнах. Ако това ви шокира, тогава бих казал, че ме налягаше дисфагия. Както и да е, но аз реших, че инспектор Креймър и Улф ще трябва да се примирят с това. Стомахът ми реагира по този начин, когато ям кисело зеле. Искам да бъда разбран правилно: съвсем не се гордея с това, но и да ме настъпват по мазолите не ще позволя.
Дори да бяха забелязали случилото се, Креймър и Улф се направиха, че не се е случило нищо. Седейки на обичайното си място по време на това вечерно заседание, аз бях малко встрани от Улф, който се извисяваше над нас в своето кресло. Креймър се бе отпуснал върху червеното кожено кресло. Разговорът започна с любезно предложени напитки от страна на Улф. Креймър си избра уиски със сода и Фриц донесе напитките в кабинета. Инспекторът отпи сериозна глътка и похвали питието, без да си криви душата.
— Вие ми казахте по телефона, че имате да ми съобщите нещо интересно, нали така? — Креймър
