предположението, че в писмото си мис Уейлман е казала истината. Ако това е така, в този лист хартия освен името на Байрд Арчър има още нещо ценно. Той я е попитал дали някой друг освен нея е чел ръкописа и тя е отговорила отрицателно. Може би това е съвсем невинен въпрос, но той ме навежда на някои мисли. Заради това, че е прочела ръкописа, ли е била убита? Това не е просто предположение. Как мислиш, колко стенографки има в Ню Йорк? Или в Манхатън?
— Не знам. Може би пет хиляди. Или петстотин.
— А специалисти, които правят качествени копия на документи или ръкописи?
— Но това са машинописни бюра, а не стенографи.
— Много добре. — Улф отпи глътка и се настани по-удобно в креслото. — Отначало мислех да предложа това на Креймър, но ние и без друго трябва да почнем да харчим парите на Уейлман. Така можем да започнем от тук. Искам да знам съдържанието на романа. Авторът може да го е написал сам на машина, а може и да не е. Сол, Фред и Ори ще поемат машинописните бюра. Извикай ги утре в осем и аз ще им дам инструкции. Така не само ще научим съдържанието на ръкописа, но може да получим словесен портрет на мистър Байрд.
— Ясно. Сега всичко си отива на мястото. Аз също бих искал да се поразтъпча.
— Ще стигнем и до теб. Има вероятност макар и неголяма, Байрд да се е опитвал да пласира романа и в друго издателство. Ще си опитаме късмета. Ще започнеш от по-големите имена, но първо „Шол и Хан“. Но не утре. Утре ще подбереш всичко за случаите на Дайкс и Уейлман от полицията. Например: имало ли е пишеща машина в квартирата на Дайкс?
Изненадано повдигнах вежди:
— Мислите, че Байрд и Дайкс са едно и също лице?
— Не знам. Той е съставил този списък с напълно измислени имена. Естествено е, че на втори февруари не е могъл да бъде Арчър, тъй като от пет седмици е бил мъртъв. Надникни в „Шол и Хан“. Независимо какво е писала мис Уейлман в писмото си, още някой би могъл да е прочел ръкописа. Може тя да е споделила впечатленията си с някой от колегите си. Или пък той лично да го е донесъл в издателството, макар че от есента е изминало много време и едва ли някой ще си спомни, но… кой знае?
Улф въздъхна тежко и протегна ръка към чашата си.
— Май трябва да удължиш срока си. До сутринта няма да успеем.
— За Бога — великодушно се съгласих, — продължавам го до петък.
Добре че не уточних за кой петък става дума.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Докато насочвах Сол, Фред и Ори към машинописните бюра във вторник сутринта, прегледах сутрешната поща и депозирах в банката чека на Уейлман в службата на Креймър на Двадесета улица, се появих едва към единадесет часа. Самият той отсъстваше, но беше дал указания на сержант Пърли Стебинс. Аз съм един от малкото негови познати, за които Стебинс няма определено мнение. Тъй като съм частен детектив, колкото по-бързо гушна букета или изчезна от погледа на порядъчните хора, толкова по-добре. Това е азбучна истина за сержанта. Някъде в душата му обаче го гризе червеят на съмнението. Ами ако попадна в добри ръце, дали от мен не би излязъл добър полицай.
Аз не успях да се запозная с преписките, но проведох разговор с полицаите, занимаващи се с тях. Двама, по делото Дайкс, и един от Бронкс, по делото Джоан Уейлман. Тръгнах си едва в три следобед, носейки изрядно количество информация в бележника си и още толкова в главата си.
Ето какво разбрах: Леонард Дайкс, четиридесет и една годишен, чието тяло е било измъкнато от Ийст Ривър в първия ден на новата година, е работил като доверен деловодител в течение на осем години в юридическата кантора „Къриган, Фелпс, Кастин и Бригс“. Преди около година, тази кантора се наричала „О’Мели, Къриган и Фелпс“, но първият бил лишен от практика и се наложила реорганизация. Дайкс е бил ерген, отличавал се е със здрав разум и лоялност и се е справял добре с работата си. Всеки вторник вечер е играел на карти с дребни залози с колеги. Притежавал е дванадесет хиляди долара в ценни книжа, банкова сметка и тридесет акции на „Юнайтед Стейтс стийл“, които се паднали по наследство на омъжената му сестра. Тя живее в Калифорния и е негова единствена родственица. Врагове и зложелатели не е имал. „Не е имал познанства с жени“ — гласеше едно от донесенията. Към делото имаше неособено привлекателна снимка, направена след като са извадили трупа от реката и снимки на живия Дайкс в квартирата му. Ако бъдем обективни, трябва да признаем, че Дайкс е бил симпатичен мъж преди да се удави. Наистина, с изпъкнали очи и неособено привлекателна брадичка, но за умрелите или хубаво или нищо. Към делото имаше още стотици подобни факти, които имаха същото отношение към убийството, както приведените току-що.
Що се касае до Джоан Уейлман, в углавния отдел, версията за случаен инцидент имаше далеч по-малка популярност, отколкото бе мислил баща й, който, за щастие, е бил без достъп до документите по делото. Полицаите не разпространяваха версията за срещата в петък. Още повече, че никой от колегите й не можеше да потвърди този факт. Все пак като знаем как малките кантори гъмжат от сплетни, не мога да не отдам дължимото на Джоан, че си е държала езика зад зъбите. Като оставих грижата на полицаите от Бронкс да търсят въпросната кола, прегазила мис Уейлман, аз се занимах и с поклонниците на момичето. Всъщност, ако искате да заангажирате среден полицейски служител с някое дело наистина, то дайте му случай да разследва приятел или съпруг на току-що убита млада жена. Представете си какви въпроси ще задава. Как ще възприема интимните подробности и ще се интересува от личния живот на нещастния влюбен, който и да е той, без да срещне каквато и да е съпротива.
Полицията от Бронкс буквално беше обърнала хастара на обожателите на Джоан Уейлман. Особено бе пострадал някакъв Атчинсън, стихоплетец на реклами. Дали защото фамилията му започваше с „А“ и по средата имаше „Ч“ като Арчър, но двама агенти бяха се потрудили доста да оборят алибито му. Напразно. Човекът се бе качил през деня, петък, втори февруари, на влака, за да прекара уикенда с приятели в Уестпорт.
Според полицейските протоколи, Джоан бе имала не само миловидна външност, но и наистина викторианска добродетел. Затова всичките трима разпитани поклонници бяха единодушни. Те бяха се възхищавали на девойката и я бяха уважавали. Един от тях цяла година се бе домогвал до ръката й с тайна надежда. Ако някой от тях тримата бе имал задни мисли относно Джоан те бяха останали тайна за полицията от Бронкс.
Върнах се у дома и напечатах подробен отчет за шефа, като същевременно приемах по телефона отчетите на Сол, Фред и Ори.
По-голямата част от срядата прекарах в издателството „Шол и Хан“. В резултат на това, стигнах до убеждението, че в издателския бизнес много хора си клатят краката. Самото издателство се бе разположило на два етажа, потънали в килими и обзаведени със скъпа мебел. Както ми обясниха, Шол е заминал за Флорида, а Хан никога не се появявал преди единадесет. От приемната ме изпроводиха в кабинета на някакъв дребен началник, който дъвчеше дъвка и явно имаше нужда от подстригване. Когато показах бележката на нашия клиент, човекът измуча и каза, че те с радост ще помогнат на потъналия в скръб родител и аз мога да задавам въпроси на целия персонал като започна с него самия. Само че не бих ли могъл отначало да кажа дали има някакъв напредък в разследването. Вчера отново били идвали полицаи от Градския отдел и прекарали тук целия ден. Сега пък самият Арчи Гудуин от кантората на великия Ниро Улф се е появил. Дали се очертава някакъв положителен резултат? Аз измислих някаква безобидна лъжа колкото да поддържам реномето на фирмата и го подхванах отдалеч.
Фактът, че Улф никога не напуска дома си по работа, освен за нещо изключително, като например да спасява кожата си или да получи хонорара си, определя моя стил на работа. Когато вървя по гореща следа и ми се удава да добия ценни сведения, обичам да ги огледам от всички страни преди да ги предам на Улф. Но когато излязох от „Шол и Хан“, се чувствах като котка в чувал. Можете ли да повярвате, че бях прекарал пет часа в издателството където бе работила Джоан Уейлман, разпитвайки всички: от разсилния до самия Хан без да открия, дори един макар и малък и незначителен нов факт? За съжаление всичко бе точно така. Единствено бележката в счетоводната книга може би имаше отношение към интересуващото ме дело.
Цитирам я изцяло:
