Хюит се изправи.
Креймър отвори уста, но Улф му я запуши, като каза остро:
— Почакайте! Мистър Хюит, ще останете тук! Арчи…не, не. Предполагам, че ще ти познае гласа. Вашия също, мистър Креймър. Мистър Дийл, вие можете да го направите, ако преправите гласа си. Накарайте го да каже колкото се може повече…
Хюит се обади:
— Търсят мен! — и тръгна към вратата. Застанах срещу него.
Дийл почервеня.
— Не знам дали ще мога да се справя — каза той.
— Разбира се, че ще можете — увери го Улф. — Вървете! Телефонът е в нишата за миене. Теодор, покажи му го и затвори вратата.
Теодор се подчини. Когато Дийл мина покрай него, той затвори вратата. Хюит седна отново. Подпря лакти на коленете си и покри с ръце лицето си. За да не го гледа, Ан извърна глава. Лицето й беше обърнато към Фред Ъпдъграф. Чак тогава забелязах, че той държи ръката й. Не толкова интимно като в такси, но все пак я държеше.
— Докато чакаме — каза Улф, — мога да довърша разсъжденията си за бастуна. Мистър Хюит може да е решил да го използва, защото е смятал, че тъй като бастунът е негов, ще отклони подозренията от себе си. Така ли е, мистър Хюит? Но в този случай, защо не искахте да разгласявам, че бастунът е ваш? Мисля, че и на това мога да отговоря — съмнявал сте се в моята проницателност. Мислил сте, че моите подозрения ще се засилят, ако не приемете ролята на виден гражданин, страхуващ се и от най-малкия намек за скандал. А такива усложнения са твърде лоши за мен.
Улф погледна Хюит и поклати глава почти съжалително.
— Но аз нямам желание да ви мъча — продължи Улф. — Теодор, отвори вратата!
— Няма нужда — каза Теодор. Той стоеше с гръб към вратата. — Чух, че заключи отвътре.
Аз станах. Не защото смятах да направя нещо, а защото не ме свърташе на едно място. С очите си като цепнатини Креймър погледна Улф.
— Все пак опитай, Теодор — каза Улф. Теодор дръпна бравата, но срещна съпротива.
— Заключено е — каза той.
— Наистина — в гласа на Улф се усещаше вълнение. Той обърна глава: — Мис Лашър, какво мислите за това? — Улф огледа присъстващите: — Питам мис Лашър, защото единствено тя знаеше, че лъжа. Знаеше, че не мистър Хюит е поставил бастуна си на пода. Защото тя е видяла мистър Дийл да прави това. Мистър Хюит, позволете ми да ви поздравя за това великолепно представление… Мистър Креймър, не се опитвайте да отворите вратата! Здрава е!
Креймър натискаше бравата и буташе вратата с рамо. Той обърна към нас червеното си лице и избълва:
— Господи, трябваше да зная…
— Арчи! — каза заповеднически Улф.
От толкова години познавах инспектор Креймър, а досега не бях имал възможност да се изявя.
Сега случаят беше удобен. Станах и се прилепих до него като целофан около паста за зъби. Започнах да прилагам преса. Той започна да се гърчи. Изведнъж Фред Ъпдъграф скочи на крака и извика ужасено:
— Ципоген! Мили Боже…
— Спрете! — заповяда Улф. — Знам какво правя! Няма причина за паника. Мистър Креймър, има причина, поради която тази врата не трябва да се отваря. Ако Арчи ви освободи, ще ме чуете ли? Не? Тогава Арчи, дръж го така! Това е стаята за опушване, в която използваме ципоген — това е газ, който може да убие човек за две минути. Тръбата, по която тече ципоген, е свързана с резервоар в нишата, където е Дийл. Клапата за отпушване също е там. Тази сутрин затворих отдушника на тръбата и махнах запушалката. Така че, ако мистър Дийл е отворил тази клапа, или вече е мъртъв, или скоро ще бъде. И ако вие пробиете дупка в тази врата, ципогенът ще влезе и тук, а тогава не отговарям за последствията. Може да успеем да се измъкнем бързо, но може и да не успеем.
— Вие, надут балон! — Това беше първия път, когато чувах Креймър да се държи така в присъствието на дами.
Отскубнах се от Креймър и пристъпих назад. Той се обърна към Улф и измърмори:
— И вие продължавате да си стоите? Тук ли ще останем? Не можете ли да извикате някого…
— Ще опитам — каза невъзмутимо Улф. Той отново вдигна вилата си и удари с нея пет пъти по земята на равни интервали.
За вярване или не, Луис Хюит измърмори на Теодор:
— Играех в драматичния театър на колежа.
Глава десета
Добре, ще ви купя медал — беше казал Креймър с отвращение на Улф. Бяха изминали пет часа. Беше шест и половина вечерта и тримата бяхме в офиса. Аз бях седнал зад моето бюро, Креймър — в червеното кожено кресло, а Улф — зад собственото си бюро, беше сложил ръце на върха на храносмилателната си област. Той гледаше малко лудо с почти отворените си очи. Креймър започна да говори:
— Убиецът беше Дийл. Той е мъртъв и вие го убихте. Вие нагласихте той да отиде в нишата за миене и да отвие клапата. А той защо не си тръгна? Откъде знаехте, че няма да го направи?
— Пфу! — каза Улф лениво. — И без да изчака четири минути, за да е сигурен, че ципогенът работи? Да остави вратата заключена и клапата отворена? Мистър Дийл беше глупав, но не чак толкова. След няколко минути той би могъл да затвори клапата и да отвори вратата достатъчно, за да ни вижда. Да ни хвърли един поглед и да се увери, че сме умрели. После да си замине и да остави след себе си вратата затворена, но не и заключена. Така би се създало впечатлението, че е било нещастен случай. Би могъл да остави клапата съвсем леко разхлабена, но достатъчно, за да излиза ципогена. — Улф отново изпуфтя. — При всички случаи, той не би се сдържал и би погледнал в стаята.
— Сигурен ли сте в това?
— Бях сигурен.
— Значи признавате това?
— Да.
— В такъв случай, вие сте го убил!
— Скъпи Креймър — Улф го посочи заплашително с пръст, — ако ме заклеймявате, за да задоволите чувствата си, добре. Но ако говорите официално, това са глупости. Дори и да извикаме комисия да обсъди това, моята съвест е чиста. Бих признал, че съм преместил крана за ципоген от опушващата стая в нишата за миене. Бих признал и че съм ангажирал мистър Хюит да изиграе неговата част от представлението и съм го убедил, че това е в интерес на правосъдието. Той е съвестен гражданин. Открих тази негова слабост, че винаги е искал да бъде актьор. Дори ми позволи да спомена бастуна и да разкажа тази история за него. Тя е вярна изцяло, но се отнася за мистър Дийл, а не за мистър Хюит. Също бих признал, че помолих и Теодор да изиграе неговата роля. Той работи за мен и се подчинява на желанията ми. Освен това, бях наредил на Фриц да стои в стаята над нас. Уговорката ни беше, когато чуе три почуквания по пода, да каже на Теодор да дойде и да съобщи за телефонното обаждане за Хюит. А петте почуквания по-късно означаваха, че трябва да включи от хола вентилационната система на нишата за миене. Съвсем съзнателно забавих втория сигнал към Фриц с три минути, след като разбрах, че вратата е заключена. Малко по-рано, само за минутка, бях пуснал и в двете стаи ципоген, за да може носа на Дийл да свикне с миризмата. Не трябваше да вдигне аларма, като отвори клапата за миене. Всичко това даваше възможност на Дийл, като развие клапата, за да ни убие всички, да убие всъщност себе си. Няма съд, който да излезе срещу мен, включително и срещу вашата почтеност.
— По дяволите, моята почтеност! — викна Креймър. — Защо не уведомихте щата Ню Йорк за екзекуцията на убиец, извършена във вашата къща? Това е единственото нещо, което сте пропуснал. Защо?
Улф направи гримаса:
— Добър въпрос! Но под секрет мога да ви кажа, мистър Креймър, че имаше много причини, поради
