Саки
Историята на Свети Веспалий
— Разкажи ми някоя история — каза баронесата, взирайки се отчаяно през прозореца. Навън валеше онзи лек, някак примирен дъждец, който обикновено сякаш се кани всеки миг да спре, а продължава цял следобед.
— Каква история искаш да чуеш? — попита Кловис, като с едно прощално побутване прибра чукчето си за крокет.
— Достатъчно вярна, за да е интересна, но не чак толкова вярна, че да е отегчителна — отвърна тя.
Кловис пренареди няколко възглавници за собствено удобство и задоволство; знаеше, че баронесата обича гостите й да се чувстват уютно, и намираше за правилно да спазва точно това нейно желание.
— Разправял ли съм ти историята на свети Веспалий? — попита той.
— Разправял си ми какво ли не за разни велики херцози и укротители на лъвове, за вдовици на финансисти и за някакъв пощенски началник в Херцеговина — заизрежда баронесата, — за един италиански жокей и за неопитната гувернантка, която заминала за Варшава, а също няколко случки, станали със собствената ти майка, но никога не си обелвал дума за светец.
— Това се случило много отдавна — започна Кловис, — в онази неспокойна и пъстра епоха, когато една трета от хората били езичници, една трета — християни, а последната и най-многобройна трета просто следвали религията, изповядвана в момента от владетелския двор. Живял тогава един цар на име Крикрос, който се отличавал с избухливия си нрав и нямал непосредствен приемник в собственото си семейство. За сметка на това омъжената му сестра го била обзавела с куп племенници, сред които да си избере престолонаследник. Най-подходящ бил шестнайсетгодишният Веспалий, който изцяло се радвал на царското одобрение. Това бил най-хубавият момък, най-умелият ездач и копиехвъргач, а в добавка притежавал и безценната царствена дарба да минава покрай някой молител, казвайки с целия си вид, че непременно би му дал нещо, ако го забележи, но по една случайност просто не го е зърнал. В известна степен и майка ми има тази дарба, способна е да мине усмихната и финансово невредима през някой благотворителен базар, а на следващия ден в истински триумф на безочието да срещне организаторите с онова угрижено изражение, което сякаш казва: „Ех, да бях знаела, че се нуждаете от средства.“ Що се отнася до Крикрос, той бил върл езичник и с изключително въодушевление поддържал култа към свещените змии, които обитавали обвеяната с почит дъбрава на хълма недалеч от царския палат. За личните си религиозни убеждения обикновените хорица разполагали с известна свобода — разбира се, в разумни граници, ала всеки царедворец, който се присъединявал към новия култ, бил гледан отвисоко — не само преносно, но и буквално, като във втория случай гледането ставало от галерията, издигната около бърлогата на царските мечки. Затова настанал небивал смут, когато един ден младият Веспалий се явил на дворцова церемония с втъкната в колана броеница и в отговор на гневните въпроси заявил, че е решил да приеме християнството или поне да предприеме стъпка в тази насока. Ако ставало дума за някой друг племенник, Крикрос навярно щял да прибегне до драстични мерки, като налагане с бич и пращане в изгнание, но в случая с привилегирования Веспалий царят решил да приеме цялата работа горе-долу така, както в наши дни някой баща ще посрещне вестта, че синът му възнамерява да прегърне актьорското поприще. И тъй, владетелят пратил да повикат царския библиотекар. В онези дни дворцовата библиотека била с доста скромен обем и нейният пазител разполагал с много свободно време. По тази причина бил често търсен, за да изправя чуждите дела, когато те криввали от правия път и започвали да създават неприятности. „Налага се да побеседваш с княз Веспалий — подхванал царят — и хубавичко да му изясниш как дълбоко се е заблудил. Недопустимо е самият престолонаследник да дава такъв опасен пример.“
„Но откъде да намеря нужните аргументи?“ — попитал библиотекарят.
„Давам ти пълна свобода да подбираш аргументи в царските дъбрави — казал владетелят. — Ако не можеш там да намериш достатъчно поразяващи и жилави доводи, подходящи за случая, значи си безнадеждно недосетлив човек.“
И тъй, библиотекарят отишъл в гората и събрал отлична колекция от убедителни пръчки и тояги, след което съвестно се заел да втълпи на Веспалий колко глупаво, безобразно и най-вече непристойно било намерението му. Беседата направила дълбоко впечатление на младия княз и му държала влага седмици наред. През това време не се чуло нищо за злополучните намерения на Веспалий. Не след дълго обаче друг скандал от същото естество отново разбунил царския двор. По време, когато трябвало на глас да отправя молитви за благата закрила и съдействието на свещените змии, Веспалий бил чут да пее химни в чест на свети Одило Клюнийски. При това ново опущение царят изпаднал в ярост, виждайки положението във все по-мрачни краски: Веспалий явно възнамерявал с опасно постоянство да упорства в своята ерес. И все пак нищо във външността му не давало разумно обяснение за подобно вироглавство: той нямал ни бледия лик на фанатика, ни загадъчния взор на мечтателя. Напротив, Веспалий бил най-хубавият юноша в целия царски двор; отличавал се с изящна стройна фигура, здрав тен и очи с цвета на добре узрели черници, а косата му била тъмна, лъскава и винаги чудесно вчесана.
— Този портрет звучи като описание на онова, което ти самият си въобразяваш, че си представлявал на шестнайсетгодишна възраст — вметна баронесата.
— Майка ми навярно ти е показвала някои от ранните ми снимки — отвърна Кловис. Превръщайки саркастичната забележка на слушателката в комплимент, той продължи разказа си:
Царят наредил да затворят Веспалий в една мрачна кула три дни само на хляб и вода. Там не се чувало друго освен писъците и пърпоренето на прилепите, а единственото, което можело да се зърне през мъничкото прозорче, били плаващите по небето облаци. Тогава сред хората, настроени против езичеството, започнали да се разнасят невъобразими слухове за момчето мъченик. Мъченичеството обаче било смекчено — поне по отношение на храната — от нехайството на тъмничаря, който веднъж-дваж по погрешка оставил в килията на княза част от собствената си вечеря, състояща се от варено месо, плодове и вино. Когато срокът на наказанието изтекъл, започнали отблизо да наблюдават Веспалий за други прояви на религиозно вироглавство, защото царят бил твърдо решен да не допусне по-нататъшна съпротива по такива важни въпроси дори от страна на любимия си племенник. Ако князът не прекратял глупостите си, заявил владетелят, щяло да се наложи да се търси друг престолонаследник.
Известно време всичко вървяло по мед и масло. Наближавал празникът на летните спортове и младият Веспалий бил твърде погълнат от състезанията по борба, бягане и хвърляне на копие, за да се терзае от разни религиозни сблъсъци и противоречия. Ала когато настъпил самият апогей на летните празници — обредният танц около горичката на свещените змии, Веспалий, както бихме се изразили ние, „пропуснал“ танца. Това оскърбление към официалното вероизповедание било прекалено дръзко и отявлено, за да се опрости, дори царят да се намирал в благосклонно настроение, а в случая търпението му било съвсем изчерпано. Крикрос се усамотил и прекарал ден и половина в уединение и размисъл. Всички смятали, че се колебае дали да помилва младия княз, или да го осъди на смърт, а всъщност царят просто обмислял каква екзекуция да избере за юношата. Понеже тази работа била неизбежна и, тъй или иначе, щяла да добие огромен отзвук, било желателно да се извърши колкото се може по-зрелищно и впечатляващо.
„Като оставим настрана неудачните му религиозни предпочитания — рекъл царят — и упорството му да се придържа към тях на всяка цена, Веспалий е мил и сладък момък, затова намирам за редно и уместно той да бъде умъртвен от крилатите предвестници на сладостта.“
„Какво всъщност иска да каже негово величество…?“ — зачудил се царският библиотекар.
„Искам да кажа — продължил владетелят, — че трябва да бъде нажилен до смърт от пчели. От царските пчели, естествено.“
„Извънредно изтънчена смърт“ — възкликнал библиотекарят.
„Изтънчена, зрелищна и безспорно мъчителна“ — казал царят. — „Отговаря на всички условия, които човек би могъл да пожелае.“
Крикрос сам разработил с най-големи подробности плана за тържествената екзекуция. Напълно съблечен и с вързани на гърба ръце, Веспалий трябвало да бъде провесен в полулегнало положение точно над три от най-големите царски кошери, така че тялото му и при най-лекото движение рязко да се блъсне в тях. За останалото спокойно можело да се разчита на пчелите. Според изчисленията на царя агонията навярно щяла да трае от петнайсет до четирийсет минути, макар по този въпрос мненията да се разделяли и останалите племенници усърдно да се обзалагали помежду си дали смъртта няма да бъде почти незабавна,
