— Господин Алан — каза изведнъж генуезецът. — Аз съм извънредно богат и мога да похарча всякакви суми само и само да намеря моя брат. Вашите услуги при това пътуване ще ми бъдат скъпоценни; определете една сума в границите на разумното и аз ще ви я броя. Даже ще направя още нещо: ще се нагърбя с издръжката на вашия син, ако вие загинете в пътуването. Помислете, че ще отидем в планините, сред които се намират прочутите пещери на диамантите. С документа, който вие имате, ще можете да ги откриете и да станете най-богатият човек на света. Аз не искам нищо от тези богатства. Ако имаме щастието да ги намерим, ще ги делите с Гуд. Решете, господине. Кажете вашите условия и ни водете през голямата пустиня.
— Предложението ви е съблазнително — отвърнах аз. — Обаче току-тъй не мога да реша. Оставете ме да помисля и когато слезем в Дюрбан, ще ви кажа дали приемам или не.
— Надявам се, че отговорът ви ще бъде благоприятен — каза генуезецът.
— Не зная — отвърнах аз.
Изпразних още една чаша уиски и се оттеглих. Тази нощ сънувах пустини, диви животни, страхотни пещери, купища диаманти и бедния Силвестра, умрял от глад сред снежните склонове на Сулиманските планини.
Глава III
РЕШЕНИЕТО
От нос Добра Надежда до Дюрбан обикновено са нужни четири до пет дни при спокойно море, ако корабът не е от най-лошите и ако не спира за дълго в Източен Лондон, където корабите товарят стоките, които се изпращат от вътрешността.
Тъй като морето беше тихо, ние спряхме само за няколко часа. Влекачите можаха лесно да докарат чак до кораба ни ладиите, на които бяха натоварени стоките. Скоро продължихме пътя си покрай бреговете на Кафрерия, плувайки към Дюрбан.
Предложението на господин Фалконе не бе излязло от главата ми и аз непрекъснато мислех за него. Но никой от нас не говореше повече по този въпрос.
При това прекарвахме почти цялото време заедно и аз им разказах приключенията си из безкрайните земи на Южна Африка.
Най-после една хубава януарска вечер — най-топлото време в тази част на Африка — стигнахме бреговете на Натал.
Тук бреговете са много по-живописни от ония на Кафрерия. Успоредно на морето се разстилат малки хълмчета от червен пясък с красиви горички в долинките, под сянката на които се гушат множество кафърски селца.
И колкото повече се приближаваме до Дюрбан, гледката става по-разнообразна. Множество реки се втичат в морето, клокочейки и отскачайки от отвесните скали, тъй като целият този бряг е доста стръмен. По-отпред дивата природа изчезва, за да отстъпи място на обширни тръстикови плантации, грижливо обработвани градини и спретнати бели къщички.
Слънцето се готвеше да залезе сред пурпурните морски зари, когато боцманът извести, че Дюрбан е на хоризонта.
След като се навечеряхме, ние се изкачихме на моста. Луната осветяваше морето и съперничеше на фаровата светлина. Вятърът духаше откъм брега и ни носеше аромата на градините. Къщите блестяха по брега, цели обсипани със светлини.
Беше една от ония хубави нощи, каквито може да видите само в Южна Африка.
Облегнати на борда, съзерцавахме мълчаливо красивата гледка. Изведнъж господин Фалконе ме попита!
— Помислихте ли върху предложението ми, господин Кватермен?
— Надявам се, че сте решили да дойдете с нас — добави Гуд — въпреки всички опасности, които може да ви поднесе нашата експедиция.
Извадих лулата от устата си, изтърсих пепелта в морето и след като се замислих за миг, отвърнах:
— Да, господа, взех вече решение.
— Ще дойдете ли с нас? — попита ме генуезецът с безпокойство.
— Ще дойда.
— При какви условия?
— Ето ги. Първо, в случай че ни се удаде да открием пещерите на диамантите, ще разделим богатствата по равно между мен и господин Гуд. Второ, аз се задължавам да ви придружавам през цялото време на експедицията, стига да не ми се случи нещо, което да ме спре, срещу възнаграждение в размер на дванадесет хиляди лири, броени, преди да тръгнем. Трето, вие се задължавате с нотариален акт да броите ежегодно в течение на пет години на сина ми Хари сумата от пет хиляди лири, в случай че през време на експедицията загубя живота си или бъда толкова тежко болен, че не бих могъл да работя. Това са моите условия. Кажете ми откровено, ако са много тежки. Но смятам, че няма да ги намерите такива, като вземете предвид опасностите, които трябва да посрещнем не за свое удоволствие.
— Не, господин Кватермен. Условията са справедливи. Дори да бяхте поискали и повече, нямаше да се пазаря — каза генуезецът. — Толкова е силно желанието ми вие да бъдете наш водач, че бих ви останал задължен дори и ако трябваше да направя многократно по-големи жертви. По-късно ще видим дали опасенията ви ще се оправдаят.
— Още един въпрос, господин Кватермен — продължи Фалконе.
— Кажете, господине.
— Смятате ли, че ще можем да намерим брат ми?
— Надявам се, ако не е мъртъв. Пътят, по който той тръгна, не е лишен от опасности.
— Сигурен ли сте, че се е отправил към Сулиманските планини?
— Да, господине.
— Тогава ние ще идем да го потърсим преди всичко нататък. Кога ще тръгнем?
— Щом купим коли и намерим слуги.
— Съгласен — заключи генуезецът.
На другия ден слязохме в Дюрбан и аз поканих господин Фалконе и поручик Гуд да се настанят у дома.
Имението ми се състоеше от малка приветлива къщурка с веранда, покрита с пъстроцветни рогозки, и сенчеста градинка, в която растяха няколко високи папрати и пет-шест величествени лиани.
Тъй като трябваше да приготвя пътуването, започнах усърдно да работя, още повече че господин Фалконе, верен на даденото обещание, вече ми бе броил дванадесет хиляди лири и бе осигурил с нотариален акт издръжката на сина ми.
Преди всичко купих една от ония грамадни коли, които употребяват бурите от нос Добра Надежда. Голяма, със завеса на задната част, колата беше твърде удобна за пътуване. След това набавих двадесетина волове от чиста зулуска порода, дребни, но по-добри и по-здрави от всички други.
Тези волове са имунизирани и не заболяват от пневмония, която поваля другите породи от африканските области.
За да придобият имунитет, взема се бял дроб от животно, умряло от пневмония, и серумът, който изтича от него, се инжектира в опашката на вола, който искаме да предпазим.
Животното загубва опашката си, известно време боледува, но след това оздравява и вече никога не може да заболее от тези болести.
Въпросът за хранителните припаси беше също от голямо значение. Не можехме да се товарим с безполезни неща, които горещините биха могли да развалят. Но с малко повечко търпение и този въпрос бе разрешен.
Към припасите прибавихме малка пътна аптечка, доставена от Гуд, който разбираше донякъде от медицина.
Оставаха още две неща — оръжия и слуги.
Оръжията достави господин Фалконе. Те се състояха от три превъзходни полуавтоматични пушки с голям калибър, всички еднакви, за да употребяваме едни и същи патрони, и три пистолета.
Въпросът със слугите беше малко труден, тъй като не можехме да се доверим на всеки туземец. Но в
