Каменна глава помисли един миг и после отговори:
— Ваш съм тялом и духом. В края на краищата оставам на служба в същата фамилия.
— Не ми говорете за Мак-Лелан.
— Както обичате, милорд.
Маркизът направи знак на Волф да им свали веригите и обръщайки се, додаде:
— Внимавайте добре, че на моя тримачтник не липсват въжета и високи мачти за бесилки. Сега можете да отивате в кухнята.
Двамата бретонци поздравиха и се отправиха към кухнята. Поискаха от черния готвач да им даде от храната на маркиза и добре задоволиха стомасите си, като ги поляха с по една бутилка старо вино.
Нощта, тъмна и облачна, се беше спуснала, когато те се отправиха към своята каюта. Един човек им пресече пътя, това беше Волф. Той тихо им съобщи, че всичко е готово за тяхното бягство и че брат му с лодка, снабдена с оръжие и хранителни запаси, под предлог, че лови риба, ги очаква около кораба. Когато в полунощ след смяна на стражата чуят вика: „Един човек в морето!“, да се спуснат в лодката.
— А мис Уентуърд? — запита Каменна глава.
— Тя е предупредена и ще се присъедини към вас.
— Но кой ще скочи във водата?
— Някой ще се хвърли във водата — за това не питайте!
— Вие ли?
— Може би — отговори немецът, отдалечавайки се. Двамата бретонци продължиха пътя си.
IX. Една мъчителна нощ
Нощта продължаваше да бъде облачна и тъмна. Хулбрик, който ловеше риба край кораба, едва се забелязваше като сянка. Двамата бретонци, вместо да отидат в каютата, останаха на палубата, за да чуят по-добре кога стражата ще се смени.
— Приготвям си юмруците за кормчията — каза Каменна глава.
— Този кормчия изглежда здрав човек — отговори малкият Флок.
— Не ще устои на моя удар. Колко ли е часът?
— Полунощ наближава.
— Тупти ли ти сърцето?
— Нищо подобно — спокоен съм.
В този момент се чу заповедта, с която се сменяше стражата.
— Стига си бъбрил, малки Флок, от теб човек не може да чуе нищо.
— Аз ли бъбря? Ти си, който не можеш да замълчиш нито за миг.
— Сега ще мълчим, за да чуем вика на Волф. Когато човек падне зад борда, и то нощно време, екипажът се обърква и не знае какво да предприеме.
Изведнъж светкавици започнаха да прорязват небето и далечни гръмотевици нарушиха нощната тишина.
— Че ще трябва да вземем с нас и мис Уентуърд, и то в такава нощ, ето кое ме безпокои — мърмореше Каменна глава. — Не е лесно да се бяга в такова време, и то с жена… Ще видим!
След като престана да пуши кръстоса ръцете си, за да му починат мускулите. Приближи се към кормчията, който изглеждаше, че дреме пиян.
Внезапно вик надвиши шума от бурята:
— Човек зад борда!
Нито един моряк не може да остане неподвижен при такъв вик. Гласът на офицера от стражата издаде веднага заповед:
— Спуснете лодка!
Петнадесетина души побързаха да изпълнят заповедта. Каменна глава се доближи до кормчията, който беше полузаспал, и със силен удар го повали на земята. Малкият Флок, използвайки бъркотията, която беше настъпила на кораба, бързо хвърли едно въже на Хулбрик, който го улови и доближи лодката до кораба.
— А мис Уентуърд? — запита Каменна глава, който след като беше зашеметил и повалил на земята кормчията, се беше доближил до малкия Флок. Вместо отговор се чу в това време гневният глас на маркиза:
— Кълна се в една камбана! — извика Каменна глава. — Мис е била изненадана, когато се е готвела да бяга. Заговорът ни е разкрит! Да отплаваме бързо, докато не е станало късно!
За щастие нощта беше много тъмна и нищо не се виждаше, дори на малко разстояние.
— Поеми руля — каза капитанът на малкия Флок.
— Знаеш ли пътя?
— Не го знам, но най-важното сега е да се отдалечим.
Вятърът люшкаше лодката и я отнасяше все по-далеч и по-далеч от кораба.
На борда на тримачтника бяха забелязали вече бягството на двамата бретонци, защото след-няколко минути в тъмната нощ се чуха гърмежи от пушки във всички страни, а после загърмя и артилерията на кораба.
— Твърде късно! — каза Каменна глава.
Тримачтникът едва се забелязваше вече, а лодката плаваше все по-далеч.
— Спасихме си кожите, но не и мис Уентуърд! — рече младежът, който управляваше лодката. — Дали маркизът я е изненадал, когато се е промъквала към стълбата?
— Така предполагам и аз.
— Какво ли ще прави бедният Волф?
— Той не е глупав и ще съумее да се оправдае. Нали така, майстор пира-пира, ти какво ще кажеш?
— Аз не се безпокоя — отговори немецът. — Волф е доверено лице на маркиза.
— Е, приятелю, натоварил ли си на лодката оръжие и храна?
— Две пушки и храна за три-четири дни.
— Твърде малко, защото ние не знаем кога ще достигнем до нашия кораб или до американските брегове. Напредваме като костенурки.
— Мълчи!
— Друга канонада!
— Сигурно корабът още ни преследва. Не трябва да се оставим да ни уловят, Каменна глава, защото този път маркизът ще ни накара да танцуваме последния танц с въже около шията.
— Надявам се да избягаме. Благодарение на тъмнината ще можем да се укрием.
— Каква ли посока има тримачтникът?
— Откъде да знам! Открий го ти, защото си по-млад и имаш по-силни очи от моите.
— Но не са така проницателни като твоите.
— Да, това е вярно — отговори капитанът. — Дявол да го вземе!… Аз съм от Батц! Внимавай на кормилото, немирнико!
Вълните започнаха да стават все по-големи и по-яростни. Далечните гръмотевици се приближаваха.
— Буря иде — каза Каменна глава.
— Ти като албатросите отдалеч усещаш урагана.
— Да, немирнико, а ти внимавай за посоката!
Една водна планина ги издигна и понесе, като че ли Атлантикът искаше и тази плячка; сякаш на дъното си имаше малко жертви от бурите и ураганите.
— Дали няма да свършим, нагълтвайки се с морска вода? — каза малкият Флок.
— Ти си магаре! Аз се надявам да достигнем кораба ни. Но къде ли е той сега и кога ли ще го настигнем, ето какво искам да знам — отговори капитанът. — А ти, майстор пира-пира, защо не говориш? Как ти е стомахът?
— Е, наводнен — отговори немецът, усмихвайки се.
— Натъпкал си се със салами и бира от английския тримачтник.
— Допре, допре! — отговори германецът, който произнасяше „п“ вместо „б“ и затова бретонците го
