Халифа кимна, също протегна ръка и хвана тази на израелеца.
— Шалом, хавер. Довиждане приятелю.
Беше ред на Бен Рои да се разсмее.
— Май и ти беше казал, че не знаеш и дума на иврит.
— Погледнах в речника. Реших, че ще е… любезно и така нататък.
Двамата задържаха ръцете си, без да свалят поглед един от друг, след което се пуснаха, повториха думите за сбогуване, обърнаха се и тръгнаха в противоположни посоки. Халифа тъкмо минаваше през бариерата, когато чу виковете зад себе си.
— Чакай! Чакай!
Върна се няколко крачки.
— Някой ден ще си забравя някъде и тиквата — измърмори Бен Рои, ровейки в една от чантите. Извади малък пакет и го подаде на Халифа. — За жена ти и децата. Халва. Националният ни сладкиш. Взех го от посолството.
Египтянинът понечи да откаже, но Бен Рои махна с ръка, бръкна в джоба си и извади друго пакетче, много по-малко, с размерите на кибритена кутия, увито в кафява хартия.
— А това е за теб. Една дреболия.
Халифа отново отказа и отново израелецът не му обърна внимание. Просто го пъхна в джоба на сакото на египтянина. Погледнаха се, напрегнати, сякаш и двамата искаха да направят нещо, но изобщо не бяха сигурни дали е уместно. След това едновременно махнаха с ръце, пристъпиха и се прегърнаха. Бен Рои обхвана по-дребния мъж като мечка.
— Пак ще се видим, нахален мюсюлмански путьо такъв.
Халифа се усмихна, притиснал лице до масивния гръден кош на израелеца.
— Точно така, арогантно еврейско копеле такова.
Останаха така още секунда, след което се разделиха и поеха по пътя си. И двамата не се обърнаха повече.
По-късно, когато самолетът излетя и го понесе на юг обратно към дома и семейството му, единственото място, където искаше да бъде, Халифа бръкна в джоба си и извади пакетчето, което му беше дал Бен Рои. Огледа го, зачуди се какво ли има в него и внимателно разви хартията. Беше малка пластмасова кутийка. Вътре в легло от плюш лежеше сребърната менора, която Бен Рои носеше на врата си. Халифа я взе в дланта си, усмихна се, стисна я в шепа, подпря глава на илюминатора и се загледа в тънката панделка на Нил отдолу, миниатюрна синя вена, която в добри и лоши времена носеше живот и надежда на иначе мъртвата пустиня.
Йерусалим
Тълпата беше огромна, поне седем ХИЛЯДИ души, набутани един до друг по петте метра тротоари от двете страни на улица „Султан Сюлейман“, сгъчкани рамо до рамо по полукръга от каменни стъпала към Дамаската порта — мъже и жени, стари и млади, израелци и палестинци, някои понесли запалени свещи, други лозунги и плакати, трети снимки в черни рамки на любими хора, загинали в насилието между двата народа. Всички гледаха надолу към импровизираната сцена пред портата, където двама души — единия с бяла ярмулка на главата, а другият с карирана куфия — стояха един до друг пред един-единствен микрофон. От време на време избухваха аплодисменти, но като цяло тълпата мълчеше и слушаше какво говорят.
Именно в центъра на това множество Юнис Абу Джиш бавно си пробиваше път, облякъл под дрехите си жилетка с експлозиви, с посивяло и плувнало в пот лице. Както го бяха инструктирали, беше отишъл на обществения телефон на ъгъла на „Абу Талеб“ и „Ибн Халдун“, където хората на Ал Мулатам му бяха дали последните заповеди: да прибере жилетката от изоставената строителна площадка, да отиде при Дамаската порта, да се приближи възможно най-много до сцената и да дръпне шнура на детонатора.
— Аллах-у-акбар — мълвеше, докато си пробиваше път, внимателно, за да не се взриви преждевременно. — Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.
Отпред двамата мъже се редуваха да говорят пред микрофона, навеждаха се и се изправяха.
— … край на насилието… отстъпки в името на мира… омраза или надежда… последният ни шанс…
Дочуваше гласовете им като насън, толкова погълнат бе от собствените си мисли. Стигна до края на стъпалата, мина покрай еспланадата пред портата, приближи до сцената и зае позиция в средата пред нея, точно под ораторите.
— … безусловно изтегляне от Западния бряг и ивицата Газа… признаване на правото на Израел на съществуване… изоставяне на правото на завръщане… компенсация за бежанците… Йерусалим наша обща столица… уважение и разбирателство.
— Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.
Болен, замаян, ужасен, той бръкна в джоба на сакото си и напипа първия шнур — за поставяне на експлозивите в готовност, дръпна го и заопипва за втория.
— … един нов свят… заедно като приятели… надежда вместо отчаяние… светлина вместо мрак…
— Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.
Дръпна леко. Спря. Дръпна отново. Застина на място. И остана така, стиснал детонатора, а над главата му двамата мъже се прегърнаха и цялата тълпа запя…
Речник
Абба — баща (иврит).
Абас, Махмуд (1935) — наследникът на Ясер Арафат като президент на Палестинската автономна власт. Известен и като Абу Мазен.
Авраам — еврейски патриарх, смятан за родоначалник на евреите.
Абу Заабал — египетски затвор близо до Кайро.
Абу Симбел — археологически обект в Южен Египет. В него се намира един от най-великите египетски монументи — Храмът на слънцето на Рамзес II.
Абидос — култово средище на бог Озирис и гробищен парк на някои от най-ранните египетски фараони. Намира се на 90 км северно от Луксор.
Ахл ел Китаб — буквално „Народи от Книгата“. Мюсюлмански термин за евреите и християните, чиито свещени писания се припознават от исляма.
Аиш балади — безквасен хляб, приготвян от пълнозърнесто брашно.
„Ал Ахрам“ — многотиражен египетски вестник. Името означава „Пирамидите“.
„Ал Акбар“ — египетски вестник.
Ал Куидс — арабското име на Йерусалим.
„Алим ал Симсим“ — египетският вариант на американското детско телевизионно предаване „Улица Сезам“.
Алиях — буквално „Отивам нагоре“. Емиграция към Израел.
Ал Уади ал Гадид — египетски затвор в оазиса Харга.
Амарна — съвременното име на развалините на Акхетатон, град, построен от фараон Ехнатон на източния бряг на Нил по средата между Кайро и Луксор.
Аменхотеп I — ранен фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1525–1504 г. пр.Хр. Гробницата му не е идентифицирана окончателно и до днес.
Аменхотеп II — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1427–1401 г. пр.Хр.
Аменхотеп III — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1391–1353 г. пр.Хр. Баща на Ехнатон, дядо на Тутанкамон.
Амир, Игал — еврейски екстремист. През 1995 г. убива израелския министър-председател Ицхак Рабин.
Антониева крепост — крепост в съседство с комплекса на Дома Господен в библейски Йерусалим. Построена от Ирод Велики.
