Скалата се удължи, изтегли от себе си два израстъка и се подпря на тях.

— Чудех се… чудех се дали ще можеш наистина да ме разбереш, ако опитам и съм достатъчно упорит.

Скалата пусна още един чифт израстъци в задния си край — оформиха се масивна глава и дебела триъгълна опашка.

— Ако познаваш някого, това съм аз. Аз те доведох тук. Белезите от нашата битка се изтриха от тялото ми, но никой друг не се е борил по-ожесточено с мен.

Контурите на скалата се омекотиха. Тя стана гладка и блестяща — същество, обтегнато като струна под лъскавата повърхност. В центъра на главата се появи фасетно око.

— Дойдох при теб. Трябва да узная дали притежаваш разум. Известно време си мислех, че може би имаш. Но по-късно не го показа с нищо. Сега непременно трябва да разбера. Има ли разум в тази твоя животинска глава?

Съществото се протегна и му обърна гръб.

— Ако си в състояние да общуваш с някого по какъвто и да било начин, направи го с мене. Сега. Много е важно.

Съществото се отдалечи по площадката вдясно от него.

— Тук не ме води просто празно любопитство. Дай ми някакъв знак за разум, ако го притежаваш.

То го изгледа за момент със студения, немигащ скъпоценен камък в средата на главата си. После отново се извърна и цветът му потъмня максимално. Контурите му се изпълниха от подобна на въглен, синкава, абсолютна чернота.

Сянката се плъзна към края на площадката и изчезна.

Тогава той произнесе:

— В известен смисъл ти ми достави удоволствие. Сбогом, мой велик противник.

Обърна се и се запъти към изхода на залата.

— Били Блакхорс Сингър. Част от племето. Последният воин от твоята порода. Дълго време ти трябваше, за да дойдеш.

Той спря. Остана напълно неподвижен.

— Да. Думите проникнаха в главата ти. Аз мога да възпроизвеждам някакво подобие на човешки език и да произнасям слова, ако пожелая, но ние имаме всички основания да бъдем по- непосредствени, след като сме повече от приятели и ни свързва нещо по-силно от любов.

— Котко?

— Така е добре. Просто си мисли. Аз ще те разбирам. Котка е подходящо наименование за мен — гъвкаво и независимо същество, чуждо на чувствата. Аз чета само мислите, които решиш да ми предадеш, не прониквам в цялото ти съзнание. Трябва да ми разкажеш всичко, което искаш да зная. Защо дойде?

— За да разбера дали си това, което сега виждам, че си.

— И само затова?

— Глождеше ме мисълта, че може да си такава. Защо не общуваше по-рано?

— Най-напред не можех. Създанията от моята порода предават само изображения, свързани с лова, на други като нас. Но способностите ми бавно се усъвършенстваха, докато наблюдавах мислите на онези, които идваха да ме разглеждат през последния половин век. Сега са ми известни много неща за твоя свят и твоята порода. Ти обаче — ти си по-различен от останалите.

— В какъв смисъл?

— Хищник си като мен.

— Котко! Защо не каза на някого, след като научи как, че си мислещо, разумно същество?

— Научих много неща. И изчаквах.

— Какво?

— Научих какво е омраза. Изчаквах възможността да избягам, да те проследя, както ти някога ме проследи, и да те унищожа.

— Не е необходимо да стигаме толкова далеч. Съжалявам за болката, която съм ти причинил. Сега, след като знаем какво представляваме, грешката може да се поправи.

— Оттогава насам слънцето в моя свят се превърна в нова. Този свят и другите като мен вече не съществуват. Видях това в мислите на моите посетители. Как можеш да ми върнеш миналото?

— Не мога.

— Научих какво е омраза. Не знаех какво значи да мразиш, преди да дойда тук. Хищникът не мрази жертвата. По свой начин вълкът всъщност обича овцата. Но аз те мразя, Били Блакхорс Сингър, заради онова, което ми причини. За това, че ме превърна във вещ. Тази сложност на нещата научих от вашата порода. Оттогава живея единствено в очакване на деня, когато ще мога да ти го кажа и да действам, за да си отмъстя.

— Съжалявам. Ще говоря с хората, които отговарят за това място.

— Няма да им отговоря. И те ще си помислят, че си полудял.

— Защо?

— Желая друго. Казах ти какво.

Той се обърна с лице към площадката и отиде до мястото, където силовите полета ограждаха черното, по-едро от човек същество, което сега седеше наблизо и го изучаваше.

— Не ми е ясно как могат да се осъществят твоите желания, но искам да се опитам да ти помогна по всеки друг начин.

— Виждам нещо.

— Какво искаш да кажеш?

— Виждам, че желаеш нещо от мен.

— Вече разбирам, че ти не би поискала да ми дадеш нищо.

— Изпитай ме.

— Дойдох да разбера дали съм ти сторил зло.

— Сторил си.

— Да разбера дали си действително разумно същество.

— Такова съм.

— В такъв случай да поискам твоята помощ за предотвратяване на политическо убийство.

Последва нещо като смях — безчувствен, невесел.

— Разкажи ми.

Той описа положението. След като свърши, настъпи дълго мълчание.

Сетне съществото се обади:

— Да предположим, че аз я открия и я спра. Какво ще стане после?

— Разбира се, ще ти върнат свободата. Ще ти дадат обезщетение, вероятно награда, нов дом. Може би ще се намери и свят, подобен на твоя…

Тъмната фигура се надигна, отново промени формата си и се превърна в нещо като мечка, изправена на задните си крака. Протегна предна лапа и докосна силовото поле. Изригна водопад от искри и засипа площадката.

— Това е всичко — каза му Котката, — което те отделя от смъртта.

— Само толкова ли имаш да ми кажеш: че сега, когато можем да общуваме, няма за какво да говорим?

— Помниш ли онази дълга седмица, когато ме дебнеше?

— Да.

— Само късметът ти позволи да ме хванеш.

— Може би.

Вы читаете Окото на котката
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×