Тимъти Зан

Гамбит с пионка

ДО: Бюрото на директора Родау 248700, Институт за изследване на чуждите цивилизации, Кларс.

ПОДАТЕЛ: Бюро на директора Ефтис 379214, Институт по игрите, Вар-4

ТЕМА: 30-ти годишен доклад, предаден на 12 тай 3829

ДАТА: 4 мрас 3829

Уважаеми г-н Родау,

Зная, че сте против изпращането на допълнения след завършването на анализа на доклада, но се надявам, че ще разберете моето намерение от гледна точка на изключителността на случая. В нашия годишен отчет се съдържа единствено кратка забележка за откритата от нас наскоро раса — хора. Данните, които до момента сме събрали, могат да се окажат важни и считам, че ще ви заинтересоват.

Прилагам филм с разработката и изводите. Загадъчността на този проблем се състои в обезпокояващото несъвпадение с типичните образци. Това е раса на доста ниско ниво, от известна гледна точка дори примитивна. У повечето от изследваните довеждането им тук посредством трансфера предизвикваше ужас, дори истерия. Но мен ме удиви психическата и емоционалната устойчивост на този вид, несрещана у другите примитивни раси. Почти всеки от тях овладя страха си и пристъпи към игра от I степен. По време на играта проявяваха въображение, сръчност и агресивност, необикновена за такъв млад вид. Това навежда на сходство между хората и чианис. Мисля, че именно появата на тази аналогия ме наведе на мисълта да отложа данните за следващия доклад. Хората не представляват заплаха за нас от гледна точка на невъзможността за масово напускане на тяхната планета. Обаче, ако биха се оказали макар на Ѕ така опасни, като чианис, ще трябва да действаме бързо.

Във връзка с това моля за разрешение да преминем веднага към фаза III (подробният план е в приложението). Разбирам, че това начинание е непозволено в случай на видове на този етап от развитие, но считам за необходимо изпробването на способностите на хората по отношение на расите с по-големи способности. Моля да ми съобщите по най-бърз начин Вашето решение.

С уважение: Ефтис

ДО: Бюрото на директора Ефтис 379214, Институт по игрите, Вар-4

ПОДАТЕЛ: Бюрото на директора Родау 248700, Кларс

Тема: Допълнение на 30-тия годишен доклад

ДАТА: 34 форма 3829

Уважаеми г-н Ефтис,

Благодаря за това, че обърнахте вниманието ни върху хората. Добре изпълнихте своите задължения.

Аз, както и Вие, съм заинтересуван и обезпокоен от този вид и съм съгласен напълно с предложението Ви за преминаване към фаза III. Както обикновено, лентата с пълномощията ще стигне едва след няколко седмици, но неофициално Ви разрешавам да започнете подготовката. Подкрепям също Вашата мисъл противник на хората да бъде раса с развита система за междузвездна комуникация: олит или фиуолиц. От вашия отчет следва, че олитите започват да се отнасят с неохота към нашите изследвания, но Вие не трябва да се тревожите от това, тъй като резултатите от изследванията ясно сочат, че те не представляват за нас никаква заплаха.

Продължавайте да изпращате информация на тази тема, особено ако откриете в новата раса следващи черти, аналогични на тези у чианис.

С уважение: Родау

Блестящата, непрозрачна мъгла, която го заобикаляше от пет минути, изчезна така внезапно, както се и появи и Кели Маклейн видя, че се намира в стая, която преди това не беше виждал. Огледа се бавно и внимателно. Сърцето му биеше до пръсване. Беше се отърсил вече от страха си, но почувства, че отново го обхваща паника. Овладя се с мъка. Ясно беше, че не е в канцеларията си в атомната лаборатория на университета. Седеше в полукръгла ниша, обърнат с лице към малко помещение. Собственото му кресло и три четвърти от бюрото му бяха извършили заедно с него тази необикновена екскурзия. Стените, лишени от каквато и да е украса, таванът и подът на помещението бяха от метал с ръждив цвят. В левия и десния край забеляза плоскости, които приличаха на плъзгащи се врати.

Реши, че нищо няма да излезе от това да седи спокойно в очакване, че тази необикновена обстановка ще изчезне. Почувства, че отново може да се държи на краката си, затова стана и се промъкна през тясното пространство между бюрото и стената на нишата. Направи му впечатление, че бюрото е срязано равно от бялата мъгла или от нещо, което се е намирало в нея. Най-напред се приближи до плоскостта откъм дясната страна, но ако това беше наистина врата, той действително нямаше понятие как може да се отвори. Огледът на плоскостта от лявата страна също не даде никакъв резултат.

— Хей! — извика той. — Чува ли ме някой?

Груб глас му отговори така внезапно, че той дори подскочи.

— Добре дошъл, човече — чу Кели. — Добре дошъл в Института по игрите Стрифкар на Вар-4. Надявам се, че пътуването мина благополучно?

Институтът по игрите? Кели си припомни фрагменти от статиите, които беше чел в различни списания, сведенията от последните месеци за хората, отвлечени в института по игрите от извънземни същества. За развлечение беше прегледал някои от тях и беше отбелязал приликата между различните разкази: всеки път бяха отвличани по двама души и им беше нареждано да играят някаква игра помежду си, а след това бяха връщани обратно у дома. Тогава Кели считаше тези съобщения за типични сензационни глупости.

От всичко това изглеждаше, че сега някой си прави с него шега.

Само че как бяха направили тази мъгла?

Засега не му оставаше нищо друго освен да се включи в играта.

— О, пътуването мина прекрасно. Макар да беше малко скучно.

— Доста бързо се приспособи към нашите условия — каза невидимият и на Кели му се стори, че почувства в гласа му нотки на удивление. — Наричам се Слейч, а ти?

— Кели Маклейн. Добре си служиш с нашия език като за чужденец. А откъде си?

— От Стриф. Нашият компютър-преводач е много добър и сме събрали данни от няколко твои земляци.

— Да. Чух за това. Защо домъквате хората чак тук, където и да е това „тук“, за да играят някакви игри? А може би това е държавна тайна?

— Не. Искаме да научим нещо за вас. Игрите са един от използваните от нас психологически методи.

— Защо не опитате просто да поговорите с нас? Или пък защо не ни посетите? — Много му се искаше да вярва, че всичко това е само шега, но ставаше все по-трудно. Този глас, различен от гласа на компютъра, но с нищо не напомнящ гласа на човек, предизвикваше у него неприятното чувство, че всичко, което говори, е истина. Почувства как студени капки пот избиват на челото му.

— Разговорите не са достатъчни за това, което ни интересува — обясни делово Слейч. — А що се отнася до идването ни на Земята, трансферът ни има ограничени способности и не притежаваме кораби,

Вы читаете Гамбит с пионка
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×