това да смени посоката на движение. Гвардеецът извъртя крака напред и се отблъсна от монитора, за да увеличи скоростта си.
Промяната свари мофа неподготвен. Преди той да успее да коригира прицела си, адютантът удари с десния крак перпендикулярно дулото на бластера и запрати оръжието към другия край на залата. Дизра направи несигурна крачка назад. В гърлото му заседна горчивата буца на поражението. Той вдигна ръце в безполезен жест на защита, докато бившият гвардеец скачаше от масата. Бе имал възможност да измъкне контрола на собствения си план от ръцете му и я бе проиграл. Сега Тирс щеше да го убие. Но майорът още веднъж го изненада.
— Това беше изключително глупаво, ваше превъзходителство — каза той, докато пресичаше залата, за да вземе бластера от пода. — Изстрелът щеше да докара отряд щурмоваци за броени секунди.
Мофът едва-едва си пое дъх и бавно свали ръце.
— Това се отнася и до вас — успя да каже той.
Още докато изричаше думите, Дизра си даде сметка, че ако бившият щурмовак поиска да го убие, няма да си послужи с нещо толкова шумно и грубо, като бластер.
— Упорито не искате да разберете — поклати глава Тирс.
— А вие упорито работите зад гърба ми — сопна се мофът. — Привличането на една или две системи не си струва риска да уплашим Корускант толкова, че да предприеме ответни действия. Какво не ми казахте?
Майорът го изгледа.
— Добре — каза той. — Чували ли сте за Ръката на Траун?
— Не — поклати глава Дизра.
— Отговорихте доста бързо.
— Разработвах този план далеч преди вие да се появите на сцената — сухо му припомни мофът. — Открил съм и съм прочел всичко в имперските архиви, което има дори далечна връзка с Траун.
— Включително тайните архиви на императора ли?
— Да, когато успях да намеря начин да проникна в тях — Дизра се намръщи. Внезапна мисъл мина през главата му. — Затова ли беше пътуването ви до Ята Минор миналия месец?
Тирс сви рамене.
— Основната цел беше точно тази, която обсъдихме: да се промени копието на документа за унищожението на Каамас в съответствие с това, което вече бяхте направили за архива на Бастион. Но когато влязох в системата, посветих малко време в търсене на препратки.
— Разбира се — каза мофът. Гвардеецът нямаше да допусне грубостта да излъже пряко. Той просто бе премълчал част от истината. — И?
Майорът поклати глава.
— Нищо, поне в имперския архив. Понятието може вече да не съществува.
— Какво ви кара да смятате, че някога е съществувало?
Бившият гвардеец го погледна в очите.
— Защото веднъж чух Траун да го споменава на борда на „Химера“. Във връзка с крайна и окончателна победа на Империята.
Изведнъж в залата стана много студено.
— Имате предвид супероръжие ли? — предпазливо попита Дизра. — Друга Звезда на смъртта или Слънчева мелница?
— Не знам — отвърна Тирс. — Не мисля, че е супероръжие. Това беше повече в стила на императора и на адмирал Даала, не на Траун.
— Да. Той се справяше прекрасно и без тях — съгласи се мофът. — Всъщност интересуваше се повече от завладяване, не от масово изтребление. Освен това, ако някъде имаше скрито супероръжие, бунтовниците със сигурност щяха да са го открили досега.
— По всяка вероятност — на свой ред се съгласи майорът. — За съжаление не можем да приключим с въпроса толкова лесно. При задълбоченото си проучване на Траун стигнахте ли до имената Парк и Нириз?
— Парк е имперският капитан, който е открил Траун на изоставена планета в покрайнините на Непознатите райони и след това го е върнал при императора — отвърна Дизра. — Нириз е капитанът на имперския звезден разрушител „Пре-дупредител“, с който Траун се е върнал вероятно за да картографира Непознатите райони няколко години по-късно.
— Вероятно ли?…
Мофът сви рамене.
— Близко е до ума, че Траун е направил опит да се включи в политиката на имперския двор и се е опарил. Както и да го наричат, задачата му в Непознатите райони е била един вид изгнание. Просто и ясно.
— Да, по онова време такова беше общото мнение и сред кралската гвардия — замислено каза Тирс. — Факт е, че нито Парк, нито Нириз, нито пък „Предупредител“ са се върнали на официална служба за Империята. Дори и след завръщането на самия Траун.
— Може да са загинали при изпълнение на служебния си дълг — сви отново рамене мофът.
— Или пък се крият някъде — предположи майорът. — Може би охраняват Ръката на Траун.
— А тя какво представлява? — попита Дизра. — Казвате, че не е супероръжие. Тогава какво е?
— Не съм казал, че не е супероръжие — възрази гвардеецът. — Само казах, че супероръжията не бяха в стила на Траун. Според мен съществуват две вероятности. Чували ли сте за жена на име Мара Джейд?
— Май не.
— В момента работи за контрабандисткия шеф Талон Карде — каза Тирс. — Но в зенита на Империята беше сред най-добрите тайни агенти на Палпатин и носеше титлата Ръката на императора.
Ръката на императора… Ръката на Траун….
— Интересна възможност — замислено отбеляза мофът. — Но ако Ръката е човек, къде е бил през цялото това време?
— Вероятно също се е крил — отвърна майорът. — Но втората възможност е още по-интересна. Спомнете си, че преди всичко Траун беше майстор на стратегията. Съвсем в стила му би било да остави след себе си генерален план за победа?
— След десет години разруха няма никаква полза от него — изсумтя Дизра.
— Не бих бързал толкова в оценката — предупреди Тирс.
— Стратег като Траун не виждаше бойните планове само като брой кораби, изкарани на бойното поле. Той вземаше предвид и геополитическото равновесие, културните особености, психологическите слабости и места, историческите вражди и съперничества и редица други фактори, от които вероятно все още можем да се възползваме.
Мофът разсеяно потърка ръката си там, където майорът я бе ритнал, за да избие бластера. На пръв поглед предположението на адютанта беше абсурдно. И все пак… Дизра познаваше постиженията на Траун. Нима бе възможно върховният адмирал да е създал боен план, който да може да се използва след десет години и хиляди поражения?
— А петгодишната кампания, която открих в архива? — попита той. — Да не съм пропуснал нещо в нея?
— Не — Тирс поклати глава. — Вече я прегледах. Тя е само набелязване на плана му за действие след сблъсъка при Билбринджи. Ако Ръката на Траун е генерален план, то той е скрит някъде другаде.
— При капитан Нириз и „Предупредител“ — подхвърли Дизра.
— Може би — отвърна майорът. — Или пък окончателната победа е в ръцете на човек, наречен Ръката на Траун. И в двата случая някъде някой притежава нещо, което ние искаме.
Мофът се поусмихна. Изведнъж всичко му стана кристално ясно.
— И за да примамите този някой от скривалището му, решихте да използвате нашия приятел Флим.
Бившият гвардеец леко наклони глава на една страна.
— При дадените обстоятелства смятам, че рискът си струва.
— Може би — тихо промърмори мофът. — Разбира се, при положение че всичко това не са само небивалици.
