Бош замълча, колкото налагаше приличието.
— Някой друг? Нямате ли дневници за децата, които сте отглеждали и за колко дълго?
— Имаме, но не са при нас. Съхраняват се в Лос Анжелис. — Дон щракна с пръсти. — Знаете ли, имаме пълен списък с имената на всяко дете, на което сме се опитали да помогнем. Само че не е подреден по години. И без това няма да ви е необходим целият. Дали ще ви е от полза, как мислите?
Бош забеляза гневния поглед, който Одри хвърли на съпруга си. Инстинктът й налагаше да защитава децата си от всякаква заплаха, въображаема или не.
— Да, ще бъде от голяма помощ.
Блейлок излезе от стаята и Бош погледна Одри.
— Вие не искахте да ми дава списъка. Защо, госпожо Блейлок?
— Защото не смятам, че сте откровен с нас. Вие търсите нещо. Нещо, което да отговори на нуждата ви. Не сте карали три часа посред нощ от Лос Анжелис само за да задавате рутинни въпроси, както се изразихте. Знаете какъв е произходът на децата. При нас не са идвали само ангелчета. Не искам никое от децата да отговаря по обвинение само заради миналото си.
Бош изчака, за да е сигурен, че е свършила.
— Госпожо Блейлок, били ли сте в приюта „Макларън“?
— Разбира се. Няколко от нашите деца дойдоха оттам.
— И аз съм от „Макларън“. Бил съм и в няколко други подобни домове, където не се задържах дълго. Аз съм едно от тези деца и знам какво представляват. Знам също, че някои от тези сиропиталища могат да дарят любов или могат да бъдат по-лоши и от мястото, откъдето са те взели, за да отидеш там. Знам, че някои от хората, които подслоняват безпризорни, могат да ги гледат като собствени деца и че други се интересуват само от чековете от службата за деца.
— Няма значение — отвърна тя след известна пауза. — Вие търсите да изградите мозайката си с всяко парче, което можете да напаснете.
— Грешите, госпожо Блейлок. И за мен също.
Блейлок се върна с някаква зелена папка. Сложи я на квадратната масичка за кафе и я отвори. Джобовете й бяха натъпкани със снимки и писма. Одри продължи мисълта си:
— Съпругът ми работеше за градската управа, точно като вас, и няма да му е драго да чуе какво казвам. Но аз не ви вярвам, нито вярвам, че ни казвате истинските причини за идването си. Не сте честен с нас.
— Одри! — повиши глас мъжът й. — Човекът се опитва да си върши работата.
— И ще ни наговори какво ли не, само да я свърши. И ще нарани децата ни, за да я свърши.
— Одри, моля те!
Дон Блейлок подаде на Бош един лист, изписан с имена, и си го дръпна още преди Бош да е успял да го прочете. Сложи го на масичката и започна да поставя кръстчета до някои от имената, като обясняваше:
— Направихме списъка, за да не изгубим ничии следи. Може да се изненадате, че е възможно да обичаш някого повече от себе си, но когато трябва да запомниш двайсет или тридесет рождени дни, винаги някой остава забравен. Отбелязвам децата, които дойдоха при нас след хиляда деветстотин и осемдесета. Одри ще провери още веднъж списъка за сигурност.
— Не, няма.
Мъжете не й обърнаха внимание. Очите на Бош се движеха по листа по-бързо от молива на Блейлок. Пръстът му се протегна към едно име във втората половина на списъка.
— Кажете ми за това дете.
— Кой е това? — попита Одри.
— Джони Стоукс — отговори Бош. — Бил е при вас през осемдесета, нали?
— Нали ти казах? — каза Одри на съпруга си и изгледа сърдито Бош. — Знаел е за Джони преди да дойде. Права бях, че не е честен човек.
49.
Когато Дон Блейлок отиде до кухнята за втора кана кафе, Бош вече беше изписал две страници с бележки за Джони Стоукс. Беше дошъл в дома на Блейлок по препоръка на отдела за младежки въпроси през януари хиляда деветстотин и осемдесета, а през юли следващата година беше последвал арестът му за кражба на кола. Втората му кражба на кола. Затворен в изправителния дом за малолетни „Силмар“. Към края на превъзпитателния му период върнат със съдебно решение на родителите си. Въпреки че чували за него от време на време и дори се виждали по време на редките му посещения в квартала, грижите по останалите деца били достатъчни постепенно да прекъснат връзката им.
Когато съпругът отиде за кафе, Бош се подготви за период на неудобно мълчание в компанията на Одри. Но тя го заговори:
— Дванайсет от нашите деца завършиха колеж. Две се отдадоха на военна кариера. Едно последва Дон в пожарната. Сега работи във Вали. Никога не сме мислели, че сме постигнали успех с всичките. Просто им давахме всичко, на което сме способни. Понякога или обстоятелствата, или съдът, или властите, занимаващи се с детските въпроси, ни пречеха да помогнем. Джон беше един от тези случаи. Той направи грешка, а сякаш вината беше наша. Взеха ни го… преди да успеем да му помогнем.
Бош запази мълчание.
— Изглежда, вече сте се запознавали с него — продължи Одри. — Разговаряли ли сте?
— Да, за кратко.
— В затвора ли е?
— Не.
— Какъв е животът му, откакто… беше при нас?
— Не е вървял на добре. Наркотици, многократни арести, затвор.
Тя кимна тъжно.
— Мислите ли, че той е убил момчето в нашия квартал? По времето, когато е живял у нас?
Бош се опасяваше, че ако отговори истината, рискува да разруши целия й свят, изграждан толкова години и закачен сега на стената.
— Не бих могъл да кажа. Но знаем, че е бил приятел на убитото момче.
Дон Блейлок влезе в стаята, добави в огъня една цепеница и каза:
— Кафето ще е готово след минута.
— Благодаря. — Бош се изправи. — Имам някои неща в колата, които бих искал да погледна.
И излезе. Грабна куфарчето си от предната седалка, след това взе кашончето с дъската за скейтборд от багажника. Може би си струваше да го покаже на семейство Блейлок. Тъкмо затваряше капака на багажника, когато телефонът му звънна. Беше Едгар.
— Хари, къде си?
— В Лоун Пайн.
— В Лоун Пайн?! Какво правиш там, по дяволите?
— Нямам време да говоря. Ти къде си?
— На работното си място. Както се разбрахме. Ти нали…
— Слушай, ще ти се обадя след час. Междувременно обяви отново Стоукс за издирване.
— Какво?
— Казах пак да пуснеш Стоукс за издирване. Трябва да го заловим.
— Защо?
— Защото той го е направил. Той е убил момчето.
— Какво значи пък това, Хари?
— Ще ти се обадя след час. Пусни го за издирване.
Бош прекъсна връзката и изключи телефона си. Когато се върна в къщата, извади от куфарчето си плика със семейни снимки, заети от Шийла Делакроа, раздели купчината на две и подаде на Дон и Одри по няколко от снимките.
— Вижте момчето на тези снимки и ми кажете дали някога е идвало у вас, с Джони или някой друг.
