Белите

стари морфиномани. Да, тя има добра и скъпа клиентела. Нейното нещастие се превърна в триумф. Тя би могла, разбира се, да поправи, да скрие своя недостатък. Но тя е умно момиче и знае, че тогава — то би значило край на успеха. И тя се радва на своите патерици много повече, отколкото на две здрави, млади нозе…

Той млъкна за минута и подзе отново шъпнещ:

— Навярно има нещо tres fort в уродливата прегръдка на това момиче…

Той говореше задъхан, с трескави, блестящи очи. После изведнъж млъкна, пусна ме, свали шапка в студената нощ и прокара длан по челото си. Бяхме спрели на ъгъла до Мадлената.

— Видя ли — уморено, с угаснал глас добави той. — Това е по-интересно нали и от черните, и от жълтите. Белите винаги ще имат рекорда… Но не ме питай, не ми говори! Аз сам съм противен на себе си!… Хайде! Да се махаме по-скоро оттук.

И слязохме бързо по стъпалата да вземем последното метро.

1928

,

Информация за текста

© 1928 Константин Константинов

Сканиране и разпознаване: noisy, 2010

Коригиране: northeast, 2010

Издание:

Константин Константинов. Разкази и пътеписи

Библиотека „Български писатели“

Издателство „Български писател“, София, 1980

Редактор: Тихомир Тихов

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Кирил Гогов

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Мария Грудева

Код 25/95361/5506–29–80

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17568)

Последна редакция: 2010-10-22 11:00:00

,

1

Домашна кухня.

2

Добър вечер, господа!

3

Хайде де!

4

Слушайте, господа!

5

О, какъв кучешки студ е тая вечер!

6

Лека нощ, миличка!