Бяха се срещнали, когато той режисираше третия й филм. Въпреки че по онова време тя беше звезда, все пак бе впечатлена от срещата с великия Ричард Бари — човек с голяма репутация. Той се залепи за нея като карнавална серпентина. Тя беше двайсет и четиригодишна и според холивудските стандарти — съвсем невинна. Той — на четирийсет и шест години и с труден характер. Сватбата им в дома на нейния агент в Малибу се превърна в новина за вестниците; над главите им кръжаха хеликоптери, по дърветата се криеха папараци. Това беше медиен цирк, неприятен и на двамата. При развода беше още по-зле.
— Довечера отиваме в „Тету“ — обяви Ники. — Чувам, че пикантната рибена чорба била достойна да умреш за нея.
Лара поклати глава.
— Не мога да го направя. Имам да уча реплики и трябва да се наспя, иначе сутринта ще приличам на дърта кошница.
Ники вдигна невярващо вежди. Дразнеше се, че Лара се държи така, сякаш прилича на всяка друга смъртна — въпреки че със сигурност беше най-красивата жена, която Ники бе виждала някога — жена, която никога не осъзнаваше мощната си физическа красота.
— Идваш — решително каза Ники. — Вече проверих — утре имаш късни снимки. Време е да забравиш този проклет филм и да се позабавляваш.
— Да се позабавлявам — какво е това? — невинно попита Лара.
— Точно колко време мина, откакто не си си лягала с някого? — Ники зададе въпроса с наведена на една страна глава.
— Твърде дълго — измърмори Лара.
— Не е задължително да е голяма работа, както знаеш — продължи Ники. — Какво ще кажеш за някого за една нощ? В екипа има неколцина много готини пичове.
— Не е в мой стил — меко отказа Лара.
— Трябва да имаш манталитета на мъж — знаещо намигна Ники. — Чукай и бягай. Аз бях свикнала — преди отново да се омъжа.
Ричард беше втори съпруг на Ники. Първият й беше Шелдън Уестън, за когото се бе омъжила, когато беше на шестнайсет, а той — на трийсет и осем години.
— Търсех си баща — често се шегуваше тя. — И се натресох на пуснат на свобода мошеник.
Имаха петнайсетгодишна дъщеря, Съмър, която живееше при баща си в Чикаго.
— Ти си различна — каза Лара. — Можеш да го правиш и да се измъкнеш. А аз не мога. Трябва да имам сериозна връзка, иначе не ме интересува.
— Както и да е — колебливо отговори Ники, без въобще да разбира. — Но тази вечер определено идваш.
ГЛАВА ВТОРА
Джой Лоренцо се втурна в офиса на Маделин Франсис на „Мадисън авеню“, сякаш имаше всички права да се намира там, макар че нито имаше уговорена среща, нито я беше виждал от шест години.
След него се влачеше объркана секретарка. Беше кръглолика и с широки бедра, пристегнати в твърде къса поличка.
— Какво, по дяволите, става…? — започна Маделин. След това черните й очи, скрити зад предписаните й очила с тъмни стъкла, разпознаха Джой и тя бързо отпрати секретарката си. — Всичко е наред, Стела — каза с лека въздишка. — Аз ще уредя това.
— Но, госпожице Франсис — обади се Стела, ядосана и оскърбена, — той ми каза да… — за момент се поколеба; две яркочервени петна оцветиха пълните й бузи, — да си го…
— Благодаря, Стела — Маделин я освободи. — Извинена си.
Все още вторачена в Джой, Стела излезе на заден ход от добре уредения офис, докато той се хвърли в кожен стол срещу дългото антично бюро на Маделин и преметна дългите си, обути в джинси крака през облегалката на скъпия стол.
— Върнах се — обяви той с нахално изражение.
— И аз така виждам — Маделин беше седнала неудобно и се чудеше каква ли злина е извършила, че Джой Лоренцо да се появи отново в добре организирания й живот.
Преди шест години бяха живели заедно — четирийсет и осемгодишната агентка и двайсет и четиригодишният актьор. Необичайна комбинация, но осем месеца беше работила. След това една нощ Маделин се беше върнала у дома си, за да открие, че Джой го няма заедно със седемте хиляди долара в брой, които тя държеше в сейфа си.
Сега беше петдесет и четиригодишна, той — на трийсет и копелето се беше върнало.
— Какво искаш? — попита тя с глас като стегнат възел от прикриван гняв.
— Бясна си, нали? — каза безгрижно Джой, сякаш просто си поръчваше цигари и бира. — Наистина бясна.
— Да, Джой, бясна съм — отговори тя, като свали очилата си със седефени рамки и се взря горчиво в него. — Ти не би ли бил?
— Предполагам, че трябва да си се чудила какво ми се е случило — промърмори той.
— Да, чудех се — какво се е случило с тебе и с парите ми.
— О, да, парите ти — каза той, бръкна в джоба на коженото си яке и измъкна пачка стодоларови банкноти, здраво стегнати с ластик. — Тук са три бона. Ще ти върна останалите до няколко седмици.
Тя не можеше да повярва, че й връща парите. Не всичките, но три хиляди долара беше начало. Продължи да се взира в него. Шестте години не го бяха докоснали — беше по-красив от всякога. Косата му, гъста и черна, стигаше до ръба на яката — твърде дълга, но нямаше значение. Тялото му беше приятно мускулесто, с плосък корем. Беше се превърнал в мъж със знаещи черни очи, пълни чувствени устни и усмивка, която би разтопила и по-силна жена от нея. Спомняше си тази усмивка. Спомняше си и члена му, въпреки че се опитваше да не го прави. Супер. Както и всичко останало в него.
Жалко, че беше крадлив кучи син.
— Какво искаш? — повтори тя — стараеше се гласът й да остане твърд; знаеше, че времето не е било толкова благосклонно към нея, колкото към него. Червеникавата й коса беше изпъстрена със сиво. Бръчките й бяха много. А и беше качила седем отблъскващи килограма.
— Ето за какво става въпрос — каза Джой, фиксирайки я с напрегнат поглед — виждаше право през нея. — Преди да замина, ти ми осигури две филмови роли.
— Точно така — студено потвърди тя. — Кариерата ти беше точно на път да започне. Ти избяга и от това.
— Нещо се провали — нещо, което не зависеше от мен — каза той неспокойно.
Тя не му достави удоволствието да го моли за обяснение.
— Не ми пука, Джой — и размести купчина документи върху огромното си бюро. — Ако ми върнеш остатъка от парите, ще спрем дотук — тя млъкна за момент — спомни си първия път, когато той беше влязъл в офиса й — наперен хлапак от Средния запад, твърде голям позьор. Беше видяла потенциала му и реши да му помогне. Осем месеца лудост и страхотен секс.
— Не отидох в полицията — бавно каза тя, — въпреки че точно това трябваше да направя.
Той кимна — честно лице, леко брадясал — това го караше да изглежда още по-добре.
— Знаеш ли, Мади — обади се той, — не бих ти задигнал парите, ако не беше спешно.
Тя мълчеше. Сега пък какво искаше от нея. Очевидно не бяха пари.
Той наруши тишината, като тропна с юмруци по бюрото й. Дълги артистични пръсти, пръсти на пианист. Забеляза, че е ходил на маникюр — това я изненада — смяташе, че Джой винаги е фаворизирал образа на мачото.
— Трябва да се върна в бизнеса — каза той. — И ти си човекът, който може да ми помогне.
Тя невярващо вдигна вежди.
— Ето какво бих искал — продължи той. — Още един филм. Не телевизионен. Не съм за телевизията. Майната им на тия глупости. Трябва да се върна на големия екран.
Е, никой никога не беше казвал, че той няма талант. Но сигурно не очакваше от нея да възроди кариера, от която той беше избягал?
