Грешка

— Моля те, не се тормози — беше последното, което тя долови преди да се отпусне в мрачен полусън…

От неспокойния унес я извади нещо лепкаво и топло, заедно с познатата болка в слабините. Помисли си че кошмарът продължава, но все пак провери. В тъмното не виждаше ръката си, но разпозна кръвта. Преви се — болката повтори удара.

Милен се размърда и потърси Силва, която се опитваше да се измъкне от леглото. Попипа мокрото петно, после скочи разтревожен. Тя едва се крепеше, трепереща и премаляла, в очакване на следващия напън…

…После я носиха някъде, премижа от насочена светлина, разпозна бели престилки, чу някакви непонятни думи — спекулум… екартьор…

…Щеше да бъде първата й рожба…

Час по-късно, местният вестник събуди града с новината на първа страница:

„ЧЕТИРИМА НАХЛУХА С БУХАЛКИ В КЪЩАТА НА ДЛЪЖНИК.

СТОПАНИНЪТ ПРОСТРЕЛЯ ЕДИН ОТ НАПАДАТЕЛИТЕ“

…Раненият бил изнесен от тримата си приятели, които го качили в „Аудито“-то му и го оставили в дома му в град… Едва около два часа вчера пострадалият бил откаран в болницата от близките му. Простреляният е 23-годишният И.Н.Стефанов. Полицията е задържала и останалите трима нападатели, по случая е образувано следствено дело.

,

Информация за текста

© Даниела Колева

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1740]

Последна редакция: 2007-04-29 13:45:53