трезвен, аз също. Разгледай ни внимателно и ще се убедиш. Така по-рядко ще ме прекъсваш. Сега ще вземем по една от твоите цигари, а ти ще наблюдаваш как ще запалим.
Следях внимателно проверката. Бяха абсолютно трезви и аз им налях по една възтопла бира.
— Мно-о-го добре — каза Карнехан, веждестият, като обърса пяната от мустаците си. — Сега да кажа, Дан! Обиколили сме цяла Индия, главно пеша. Били сме параджии, машинисти, предприемачи и какво ли не — и сме решили, че Индия не е достатъчно голяма за такива като нас…
Определено бяха твърде големи за тази канцелария. Когато седнаха на голямата маса, брадата на Дрейвът сякаш запълни едната половина от стаята, а раменете на Карнехан — другата. Карнехан продължи:
— В тази страна нещата не вървят, защото тези, които я управляват, не ти дават да предприемеш нищо. Цялото си мръсно време прекарват в управляване и не можеш да шавнеш с пръст. Не можеш ни да пробиеш някоя скала, ни да търсиш нефт, ни нещо подобно, без цялото правителство да гракне насреща ти: „Зарежи тази работа и ни остави да управляваме!“ Следователно — и то си е точно така — ние ще ги оставим да си управляват и ще отидем някъде на друго място, където да няма чатал на врата ни. Не сме малки и не ни е страх от нищо, освен от Пиенето, о-обаче по този въпрос сме подписали Договор и… Отиваме да станем Крале!
— Крале по законно право — избоботи Дрейвът.
— Да, разбира се — казах аз. — Обикаляли сте цял ден по слънцето… и нощта е много задушна …и… не е ли по-добре да се наспите преди да вземете окончателно решение? Елате утре.
— Нито сме пияни, нито слънчасали — каза Дрейвът. — Половин година сме се наспивали, преди да вземем окончателно решение, а сега искаме да разгледаме някои книги и атласи и сме решили, че има едно единствено място на света, където двама истински мъже могат да бъдат царе-во-век10. Нарича се Кафиристан11. По моите изчисления се пада в горния десен ъгъл на Афганистан, на не повече от триста мили от Пешуар. Там има трийсет и два езически идола и ние ще бъдем трийсет и третия. Страната е планинска и жените по тия места са много красиви…
— Но за това са взети мерки в Договора — обади се Карнехан. — Нито жени, нито алкохол, Даниел!
— И това е всичко, което знаем, освен че никой още не е стъпвал там и че те воюват помежду си; а навсякъде, където се воюва този, който умее да обучава войниците, винаги може да стане крал. Ще отидем по тези места и като срещнем някой крал, ще му кажем: „Искаш ли да побеждаваш враговете си?“ и ще му покажем как да обучава воините — нещо, в което сме ненадминати. След това ще свалим този крал, ще заграбим престола и ще основем Глинастия12.
— Ще бъдете насечени на парчета, преди да сте минали и петдесет мили от границата — казах аз. — За да влезете в тази страна, трябва да прекосите Афганистан. Това е една огромна верига от планини, върхове и ледници, и нито един англичанин не е стъпвал по тези места. Хората са необикновено жестоки и дори да се доберете дотам, няма да можете да направите нищо…
— Това е вече нещо — каза Карнехан. — Колкото по-малко ни мислиш за луди, толкова по-доволни ще бъдем. Дошли сме при теб да научим нещо за тази страна, да прочетем някоя книга за нея, да ни покажеш някои карти. Нямаме нищо против да ни наречеш глупаци, но искаме да ни покажеш книгите си.
Той се обърна към библиотеката.
— Съвсем сериозно ли говорите? — казах аз.
— Малко — мило отвърна Дрейвът. — Колкото онази голяма карта с бялото петно на мястото на Кафиристан и няколкото ти книги, можем да четем, макар да не сме от най-образованите.
Разгънах голямата карта на Индия в мащаб 1:2 000 000 и две по-малки политически карти, измъкнах тома от ИНФ до КАХ на „Енциклопедия Британика“ и двамата се съсредоточиха над тях.
— Виж тука — каза Дрейвът, като показваше с пръст на картата. — Нагоре към Джагдаллак13 Пичи и аз знаем пътя. Били сме там с армията на Робъртс…14. И стигаме планините четирнайсет хиляди фута … петнайсет хиляди… Там ще има бая зор, но на картата не изглежда много далеч…
Подадох му „При изворите на Окс“ на Ууд.15 Карнехан се беше навел над енциклопедията.
— Много са го увъртели — каза замислено Дрейвът — и не можем да разберем имената на племената им. Колкото повече племена, толкова повече войни и по-големи шансове за нас… От Джагдаллак до Ашанг16… Хм-м…
— Но всички сведения за тази страна са толкова оскъдни и неточни, че няма и къде! — възразих аз. — Наистина никой нищо ни знае за нея! Ето сборника на Обединения Военно-научен институт. Прочетете какво пише Белю17…
— По дяволите Белю — каза Карнехан. — Дан, всички са една дива тълпа езичници, но в тази книга пише, че ги смятат близки до нас, англичаните.
Докато двамата се бяха задълбочили над Рейвърти18, Ууд, картите и енциклопедията, аз пушех.
— Няма смисъл да чакаш — каза учтиво Дрейвът. — Сега е около четири. Ще си отидем преди шест и няма да откраднем нито един вестник Не се стягай! Ние сме двама безопасни луди и ако утре вечер минеш към Керван-сарая, можем да се сбогуваме.
— Вие сте двама глупаци! — казах аз. — Ще ви върнат още на границата или ще ви насекат на парчета, още щом стъпите в Афганистан. Искате ли пари? Другата седмица мога да ви помогна да си намерите работа…
— Благодаря. Другата седмица ще имаме достатъчно работа — отвърна Дрейвът. — Да си крал не е толкова лесно, колкото изглежда. Като уредим кралството, ще ти се обадим и можеш да дойдеш да ни помагаш да го управляваме.
— Биха ли сключили двама луди подобен Договор? — каза Карнехан с унила гордост, показвайки ми половин мазен лист от тефтер, на който бе написано следното. Преписах го за куриоз:
„Този Договор между мене и тебе да бъде за свидетелство в името на Отца и Сина. — Амин и прочия.
/Първо/ Че аз и ти ще свършим тая работа заедно, сиреч: ще станем Крале на Кафиристан.
/Второ/ Че аз и ти, докато не свършим тая работа няма да поглеждаме спиртни питиета и никакви жени — черни, бели или кафяви — и няма да се забъркваме в никакви истории, свързани с едното и другото.
/Трето/ Че ще се държим с достойнство и благоразумие и ако единият изпадне в беда, другият няма да го изостави.
Подписано от тебе и мене на този ден.
И двамата — лица с неограничени Пълномощия.“
— Нямаше нужда от последната точка — каза Карнехан, като се изчерви скромно — но така е прието. Вече знаеш що за хора са скитниците, /докато не излезем от Индия, ние сме скитници, Дан/ и не вярвам да си помислиш, че бихме сключили такъв договор, ако не говорехме сериозно. Та ние се отказваме от двете единствени неща, заради които си струва да се живее.
— Няма да се радвате дълго на живота, ако предприемете тази идиотска авантюра. Не подпалвайте редакцията — казах аз — и си вървете преди девет.
Оставих ги да разглеждат картите и да си правят бележки на гърба на „Договора“.
— Утре непременно мини през Керван-сарая — това бяха думите им на раздяла.
