Илейн Кейн
Ариел
Глава 1
— Няма да го направя, Чедила — повтори девойката, седяща пред тоалетната масичка. Кожата й, загоряла в златисто от тропическото слънце, хармонираше с тежките кичури, достойни за съкровищницата на султана, които проблясваха като водопади от злато.
— Нищо не можеш да направиш, дете мое. Откак земята се върти, такава е волята на Аллах — отвърна възрастната жена, като продължи да прокарва гребена по косите й с цвят на средиземноморски мед.
— Защо трябва да се омъжвам за него? — Тъмните остриета в кафявите й като мускат очи хвърляха яростни отблясъци.
— Жената трябва с благодарност да приеме
— Не мога да приема мъж, когото той е измъкнал от въздуха! Не трябва да бъде така.
— В течение на хиляди години това е било именно така. Точно така и аз попаднах в харема на султана. По същия начин се омъжиха и неговите дъщери. Той те е удостоил с голяма чест. Този съюз ще скрепи договора с крал Джордж. За нашата страна това ще означава голямо щастие.
— Защо договорът да не се подпише и без тази женитба? — попита Ариел, като притискаше към веждите дългите си фини пръсти.
— Защото Аллах е подредил нещата именно така.
— Да не би да мислиш, че Аллах желае да напусна собствения си дом? — възрази Ариел и от отчаяние забарабани с пръсти по масата.
— Султанът е избраник на Аллах. Това, което той иска, го иска и Аллах. Не можеш да се противопоставяш на волята на Аллах. От това няма да излезе нищо добро.
Ариел обърна гръб на тоалетката и дойката си, свивайки рамене в несъзнателен жест на несъгласие.
— Мохамед е моят настойник. Той няма да поиска да се омъжа за човек, когото дори не познавам.
— Мохамед Бен Абдулах, великият султан на цяло Мароко, няма да промени решението си — заяви Чедила с абсолютна убеденост. — Дори и заради теб.
— Но той ми позволява много други неща.
— И именно затова иска да се омъжиш за английския херцог. Вече се говори за това, и то не само в харема, където жените нямат никаква друга работа, освен да сплетничат. За това говорят и везирите.
Ариел прехапа устни и в главата й се зароди първата сянка на съмнение.
— Какво пък ги засяга тях?
— Спомнят си за майка ти. Говорят за влиянието, което е упражнявала върху султана. Шепнат си, че той ще се размекне, защото си дъщеря на Каролин. Не могат да забравят как обърна гръб на съветниците си и слушаше само нея.
— Но аз нямам такова влияние върху него.
— Ти не живееш в харема. Когато му изпращаш съобщение, той ти разрешава да го видиш. Подобно нещо не е позволявал дори на дъщерите си. Казват, че говорел с теб за управлението на страната.
— Понякога, когато идвам за някоя книга в кабинета му, той споделя с мен мечтите си за бъдещето на Мароко. Но това е само защото аз слушах вечерните им разговори с майка ми. Няма друга причина. Везирите грешат. Това е моят дом, Чедила, и аз искам да остана тук.
— Дайва е разстроена. Казва, че подобни неща не са за ушите на външни хора. Везирите я слушат. Подобно на майка ти, тя има огромно влияние, но е на тяхна страна.
Ариел махна пренебрежително с ръка.
— Дайва ме е мразела през целия ми живот. Тя е безвредна.
— Недей да подценяваш Хатум Кадън1, дете мое. Ревността е извор на злото. Мохамед е султан. Той не може да пренебрегва настроенията на недоволство. Мнозина не желаят този договор с Англия. Ако се омъжиш за английския херцог, те ще мирясат. Той трябва да помисли и за тези хора.
— Моят живот не е нещо, което трябва да бъде разкъсвано от хиените на Дайва. Щом везирите не желаят търговия с неверническите страни, колко време ще изтрае този договор, особено ако те получат това, което желаят? Те няма да се спрат единствено с отстраняването ми. Ще потърсят и други начини да постигнат целта си.
Чедила се намръщи.
— Това не е в нашите ръце, любима моя. Аллах ръководи небесните дела, а заедно с тях и нашите. Това, което трябва да стане, не може да се промени.
— Дайва няма да постигне нищо по този начин. Тя няма право да ме командва.
— Внимавай какво говориш, дете. — Чедила хвърли нервен поглед към отворената врата на балкона. — Дайва е първата съпруга. Майката на наследника на Мохамед. В качеството си на Хатум Кадън тя разполага с огромна власт, както и с шпиони. Пактът е нещо решено. Ако обаче английският шариф, т.е. херцогът, не е съгласен с него, ти ще можеш да избегнеш този брак.
Лека, замислена усмивка докосна устните на Ариел.
— Чедила, ако херцогът отхвърли брака, това няма да бъде по вина на султана, нали така? Везирите няма да могат да го обвинят в нищо. — Умът й препускаше като буен кон. Ариел скочи от възглавницата и се насочи към ниското легло и медната маса на слонски бивни.
— Английският шариф няма да отхвърли такава чест — предупреди я Чедила. — Това ще означава демонстрация на арогантност и неуважение към великото име на Мохамед. Този човек дори не е и принц. Няма да посмее да откаже такъв щедър дар от страна на султана.
— О, Чедила! — възкликна Ариел и класическите й черти се оформиха в израз на упрек. — Не всички мъже са хора на честта.
— Ти не знаеш нищо за него.
— Знам това, че е англичанин.
— И затова го обвиняваш. Не всички англичани са като баща ти.
Ариел спря по средата на пътя.
— Разбира се, че не — изрече тя с решително безразличие. — Но той е англичанин, точно както и баща ми. — Ариел тръгна отново към леглото. — Може би ще приеме откуп, за да ме освободи от брачния контракт.
— Ариел! — Чедила почти се молеше. — Ние сме слуги на Аллах. Не трябва да си играем с неговите желания.
— Ако това не проработи, ще му предложа нещо друго. Ще му прехвърля собствеността върху моите земи в Англия! Те въобще не ми трябват. — Тя се обърна с триумфиращ израз на лицето. — Не знам защо, но съм сигурна, че ще намеря начин да го накарам да промени решението си.
Ариел зави кашмирения си шал около главата.
— Къде отиваш?
— На бала.
— Не е позволено.
Леката тюркоазна коприна на шалварите й се развя, когато с танцуваща стъпка тя се освободи от възпиращите я ръце на дойката.
— Само ще надзърна от градината.
Чедила я погледна ужасена.
— Трябва да разбера какво представлява той. След това ще се върна веднага, Чедила. Обещавам ти. — Ариел й изпрати една въздушна целувка, прикри лицето си с лекия воал и се насочи надолу по широкия коридор, последвана от евнуха си.
— Нямам никакво намерение да се женя за когото и да било, без значение дали това ще бъде от полза за Англия! — Кристофър Стонтън повтори това изречение, като се стараеше да сдържа нервите си.
— Този брак е нещо много повече от политически маньовър. Султанът лично се ангажира с тази идея. —
