Цветни стъкълца

Надя КехлибареваЦветни стъкълца

Най-прекрасният път

Къде ли водят пътищата чудни,
когато си едва на пет години? —
До някоя ливада с пеперуди?
До някоя черешова градина?
До някоя лоза със златен грозд?
До някоя чешма с корито синьо?
До песента на някой дрозд?

Вървят, звънят
от топъл детски смях,
земята правят шарена, голяма.
А най-прекрасният от тях
ни връща час по час при мама.

На припек

Минзухари, минзухари,
минзухарено море…
Кой ще смогне, кой ще свари
всичките да обере?

Отблясък

На стената слънчевото зайче
кацна с две разперени ушички,
та детето в стихналата стая
да не е самичко.

Чистниче

На кея облаче е спряло —
навярно ще пере
в голямото море
палтенцето си бяло.

Залез

Слънчев лъч погали
кухненската кана —
и кълбо с кристали
тя за малко стана…

След фъртуна

Нещо много, много чудно стана
с голямото дете от шадравана —
някой тайно му навлече
бяло заешко елече.

Момчета

Под крушата се насъбра
с победни викове орляка.
Започна весела игра
край дънера и по клонака.
Дървото стана параход,
поело през зелена пяна —
с голям товар от дребен плод
и със седмина капитана.

Хубост

Магесница е светлината!
Събужда мълком толкова бои —
зелена става равнината