истинската любов на Лусиън Уор, по нейна вина той за втори път щеше да загуби живота си, но сега заедно с безсмъртната си душа. Раменете й безпомощно се отпуснаха. Бремето бе много по-голямо, отколкото можеше да понесе.
Явно отчаянието бе съвсем ясно изписано на лицето й, понеже Алура се протегна и успокоително я потупа по бузата.
— Хайде, хайде, Алис. Няма причина да си толкова унила. Ще се справиш. Двамата с Ангъс сме убедени, че тъкмо ти ще намериш жената, която съдбата е предопределила за Лусиън.
Ала вместо да я накарат да се почувства по-добре, думите на феята задълбочиха отчаянието й. Жената, предопределена от съдбата? А какво ще стане, ако намери неговата любов, но не с подходящата жена?
Лицето на Алура придоби онова познато изражение, сякаш отново бе прочела мислите й.
— Не се тревожи, че той ще обикне не тази, която трябва. Това не може да се случи. Сърцето няма да му позволи.
След тези думи Алис се почувства по-добре.
Алура отвори уста да добави още нещо, но в същия миг една блестяща вихрушка от разноцветни сияния се материализира до лакътя й. Светлините се уплътниха и образуваха мъжка фигура, висока около седем сантиметра и половина. Това бе фея-вестоносец или сплетник, както ги наричаха в подземния свят.
— Да, Етън? — попита Алура, след като вестоносецът й се поклони.
Етън запърха с разноцветните си крилца, озова се до ухото й и зашепна нещо. Алура кимна и го освободи. Той отново се превърна във вихрушка от искрящи светлини и се стопи в небитието.
Алура остана мълчалива известно време, изучавайки замислено Алис.
— Изглежда Лусиън Уор те вика по-рано, отколкото очаквахме. Етън ми каза, че адвокатът на Бевис днес е получил съобщение от него, че е изпратил карета до Феърфакс, която утре трябва да те отведе в лондонската му къща. Имаме късмет, че нашият вестоносец бе достатъчно предвидлив да накара всички обитатели на имението Феърфакс да мислят, че ти, единствената наследница, каквато наистина ще станеш, ако се справиш със задачата си, гостуваш на приятели в Есекс и тази вечер ще се завърнеш у дома. Ще уредя да пристигнеш в имението някъде около осем часа.
Алис кимна. Внезапно гърлото й бе пресъхнало и не можеше да говори. Всичко ставаше прекалено бързо.
Очевидно Алура също смяташе така, защото промърмори:
— Надявах се, че ще имаме време да те посветя в новите привички на лондонското общество. — Но, както и да е, през последните три месеца Хедли бе в света на смъртните, за да наблюдава Лусиън. Сигурна съм, че той ще съумее да ти помогне.
— Хедли?
— Хедли Браг.
— Изпращаш Хедли Браг с мен? — Алис се задави, отвратена само от изговарянето на името на този нечистоплътен циничен зъл дух. Когато я изпращаха в света на смъртните, винаги й даваха някоя фея да й помага и да й служи, като отстранява непредвидените пречки.
Могъщата фея кимна.
— Но защо? — думите сами се изплъзнаха от устните на Алис. — Искам да кажа… — Безпомощно разтвори ръце. — Той е зъл дух! Какво знае един зъл дух за сватовничеството?
— За съжаление нищо. Ако имах избор, щях да изпратя някой, който има опит в тази работа, като Елфуин или Херта. Но Ангъс настоява да бъде Хедли. Изглежда, че той също е длъжник на душата на Лусън.
— Не мога да си представя какво общо би могъл да има един миризлив зъл дух с такъв великолепен рицар като Лусън!
— Не се заблуждавай от размъкнатия му външен вид. Някога е бил, а осмелявам се да кажа, че ако пожелае отново може да бъде, един от най-великите смъртни воини. Когато Лусън… — Махна с ръка. — Задължението на Хедли е било да го следва и да го охранява в сраженията. Трябвало е да го пази и по време на турнири и двубои с други рицари. За съжаление имал слабост към виното и в деня, когато Лусън е бил убит, си бил пийнал повечко. Всъщност, по време на трагедията, Хедли лежал мъртво пиян на пода в оръжейната, затова Ангъс го обвинява за смъртта на Лусън не по-малко отколкото теб и Брайън.
— Щом е така, защо Ангъс не го е изпратил да охранява Лусиън в последната война?
Феята се загледа в попивателната си, сякаш я виждаше за пръв път.
— През вековете той стана доста непредсказуем и… доста безотговорен, така че Ангъс се страхуваше да му възложи тази задача.
Алис впери ужасен поглед в Алура. Беше толкова потресена, че думите не можеха да излязат от устата й. Значи за четири месеца трябваше да открие истинската любов на един безчувствен мъж, и то само с помощта на някакъв си безотговорен зъл дух!
Със сигурност бе обречена на провал!
Глава 2
Лондон
— Спиш ли, Лус? — прошепна жената и бавно плъзна ръка по мускулестия му гръб.
Той повдигна клепачи, разкривайки студени и сиви като стените на затвора в Нюгейт очи. Остана да лежи няколко секунди неподвижно. Взираше се в нея по своя странен и неразбираем начин. После изсумтя презрително и се претърколи настрани.
— По дяволите, за какъв ме мислиш, Рейна? За тъп и неопитен младок, който захърква дълбоко веднага след като задоволи плътските си нужди?
— Не! Не! Разбира се, че не! Ваша светлост, както винаги бе… — Махна с ръка, търсейки подходящата дума. — Изключителен любовник!
И това не бе лъжа. Въпреки че бе най-безчувственият мъж, когото бе срещала, Лусиън Уор в същото време бе съвършеният любовник. Не можеше да проумее как бе възможно такова съчетание…
Комплиментът й го накара отново да изсумти, този път с още по-подчертано презрение.
— Ако джобовете му са пълни с пари, дори един импотентен стар развратник ще бъде сметнат за великолепен от любовницата си.
Рейна отвори уста, за да възрази възмутено, ала нещо в присвитите му очи я спря. Само промърмори приглушено:
— Спомена, че трябва да си тръгнеш в седем часа, за да си вкъщи, когато пристигне някакъв гост. Навярно е много важна личност, след като могъщият маркиз Тистълуд е готов да му бъде на разположение.
— Не е гост — студено я поправи той, — а моята нова повереница. Предполагам, че е на деветнадесет или двадесет години.
— Твоя повереница? — Не успя да скрие удивлението си. Не можеше да повярва, че някой ще остави една млада госпожица под попечителството на такъв суров и мрачен ерген.
— Да, моя повереница. — Отметна завивките и стана от леглото. — Сестра на един офицер. Той загина при Ватерло, промушен с щик, който бе предназначен за мен. Затова едва ли можех да откажа, когато адвокатът му ми писа по въпроса за попечителството на сестра му.
Рейна го проследи с поглед, докато прекосяваше стаята, за да си вземе дрехите. Мускулите му бяха изваяни, кожата — гладка и лъскава като кафеникава коприна, а движенията — грациозни и гъвкави като на леопард. Откакто бе куртизанка, не бе срещала мъж с толкова дяволски съвършено лице и фигура. И ако не беше студеното му държание, той щеше да бъде най-желаният и неустоим в цяла Англия.
Рейна се подпря на лакът и го загледа, когато се наведе, за да вдигне панталоните си. Искрено се наслаждаваше на стегнатия му задник и дългите мускулести крака. След като дръпна панталоните нагоре и скри привлекателната гледка, тя лениво измърка:
— И така, милорд, какви са плановете ви за вашата нова повереница?
Лусиън взе снежнобялата си риза и я облече върху широките си мраморни гърди.
— Възнамерявам да й намеря съпруг, и то колкото се може по-скоро. — Внимателно напъха ризата в
