увери, че не можел да чака нито миг повече, за да замине за Дорсет с онези мили деца.
— Струан ми е сърдит — рече Кейлъм, — макар че не мога да разбера защо.
Арън изсумтя.
Тогава Кейлъм най-сетне погледна Пипа.
— От онази ужасна нощ, след като едва не се бяха удавили заедно, до тази сутрин в параклиса на замъка, те нито веднъж не се бяха виждали. Кейлъм бе гледал как неговата невяста се приближава към него като през мъглата на шотландските планини — цялата само нежност и роса, забулила своята прелест. А после техният обет за вярност — който би трябвало да го направи най-щастливия човек на света, — му се бе сторил като далечен шепот.
Роклята й беше семпла. Чисто бял тюл върху сатен, с квадратно деколте и дълги тесни ръкави. Перли и розови пъпчици прихващаха тюла в края на полите й на дипли, под които се разкриваше сатенът, а нанизи от същите бели перли бяха вплетени в черните й коси. Кейлъм се учуди, че Пипа не е пожелала да си сложи прословутите диаманти на Чонси, особено при такъв повод. Но пък тя не беше жена, която да се стреми към показност.
— Да не би нещо в мен да ви притеснява, ваша светлост? — попита тя.
Кейлъм се сепна и погледна невероятните й сини очи.
— Нищо друго, освен онова, за което вече и двамата сме наясно, ваша светлост.
— Господи, дай ми търпение! — измърмори Арън.
— Ще ти даде, не се бой — обади се Грейс, като плъзна малката си ръка в неговата огромна длан.
— Колко мило от страна на моята баба да ни уреди тази очарователно интимна отмора от празненството — каза Кейлъм.
Грейс си затананика нещо, но след миг отвърна:
— Тя е много предвидлива, Кейлъм. Всички знаем през какви изпитания сте преминали ти и Пипа.
Арън и Грейс бяха пристигнали заедно с невръстната си дъщеричка Елизабет преди два дни и неуморно, но неуспешно, се опитваха да сдобрят Пипа и Кейлъм.
— Искаш ли малко шампанско, Пипа? — попита Грейс, като стана и взе една чаша от сребърния поднос. — И една мъничка паста може би? Кълна се, не те видях да хапнеш абсолютно нищичко, а ще ти трябват сили за… О! — И тя ужасно се изчерви.
— Не, благодаря — отвърна Пипа.
Тя беше толкова красива! Кейлъм потисна внезапно обзелото го желание да я грабне в прегръдките си. Но тя бе позволила вярата й в него да бъде разклатена. И Бог знае още какво бе позволила!
— Люби ли те онзи мъж? — изтърси той, неспособен да сдържа този въпрос нито миг повече.
Грейс се отпусна ужасено до Арън, а той на свой ред отправи към Кейлъм поглед, който би трябвало да смрази сърцето му и всичко живо в него.
— Е? — настоя Кейлъм. — Люби ли те?
— Как можа! — прошепна Пипа и той видя проблясването на сълзи в очите й.
Той сведе глава.
— В онази нощ, нощта, когато беше отвлечена, ти ми каза, че съм те желаел само от егоизъм. Ти се съмняваше в мен. И си му повярвала, когато е казал, че аз съм наредил да те отвлекат.
— Не знаех на какво да вярвам!
— Наистина, сватба за чудо и приказ — отбеляза Арън. — Става късно. Може би е време да се оттеглите към брачното щастие.
— Арън — изсъска Грейс.
Дискретно почукване извести за пристигането на вдовицата. В чест на сватбата тъмнолилав цвят бе заменил обичайното черно на дрехите й и тя се усмихна благосклонно на четиримата присъстващи в стаята.
— Надявам се, че се забавлявате. Жюстен чудесно се справя с положението долу, затова можах да дойда, за да ви прочета двете писма, които получих.
Пипа притисна облечената си в бяла ръкавица ръка към лицето си и Кейлъм видя, че пръстите й трепереха. Как щяха да преодолеят тази криза?
— Филипа — рече вдовицата, държейки лист хартия в ръката си, — зная, че ще се зарадваш да разбереш, че моето писмо — всъщност писмото, което написах преди няколко седмици, — е пристигнало при баща ти. Добрият късмет е помогнал неговият отговор да пристигне именно на този ден. Скъпият лорд Чонси ти изпраща поздравленията си и казва, че тъй като брачната церемония и празненствата ще приключат, преди да успее да пропътува от континента до дома, желае да бъде уведомен за раждането на първото ти дете. Тогава определено щял да присъства.
Кейлъм забеляза, че сега белите пръсти покриваха устата на Пипа, но тя не показа по друг начин чувствата си.
— Е — каза Грейс, като леко изпухтя, — аз пък мисля, че това е направо ужасно!
— Грейс — меко каза Арън.
— Да, така е! Знам какво е да имаш родител, който не проявява особено голяма подкрепа. Но ти не се тревожи, Пипа. Лично аз ще се постарая да ти помагам във всяко едно отношение, а съм сигурна, че и лейди Жюстен ще ти бъде не по-малко предана.
— Благодаря — рече Пипа. По клепките й вече имаше сълзи. Те искряха като онези проклети диаманти.
— Да, добре — рече вдовицата. — А другото писмо е наистина изключително важно. Пристигна със специален куриер преди не повече от половин час. Толкова съм развълнувана, а и съм сигурна, че и вие ще се почувствате като мен.
Той просто изпитваше нужда да прегърне Пипа.
— Това… — вдовицата размаха парче кремав пергамент — е от самия крал. Станете и двамата! Само така подобава на случая.
Пипа веднага се изправи, и Кейлъм я последва. Той забеляза, че Арън и Грейс също станаха.
— Хвани ръката на съпруга си, Филипа. Това са най-подходящите думи, с които да бъдете изпратени да заченете плод.
Кейлъм трепна при тази липса на чувствителност у старицата. После изправи рамене и предложи на Пипа ръката си. Тя положи длан върху нея. Застанали близо един до друг, той просто не можеше да не се втренчи, както бе сторил и в църквата, в кожата на невестата си, толкова нежна и почти толкова бяла, колкото и роклята й, на фона на лъскавата й черна коса. Влажните й тъмни мигли сега бяха сведени, а пълните й устни трептяха, преди тя да успее да ги стисне здраво.
Внезапно Арън се отправи покрай вдовицата и отвори вратата.
— Скоро вие ще бъдете посветени в дългата история на това, как вашият род вярно е служил на отечеството — каза вдовстващата херцогиня Франчът. — Тези години на служба сега са справедливо възнаградени.
Кейлъм съвсем не бе готов за първия си урок по семейна история.
— Радвам се — учтиво рече той.
— Всички въпроси около законността вече са разрешени — каза старата дама, цитирайки бележката. — Точно това казва негово величество. Ти, Кейлъм, можеш да приемеш полагащата ти се титла. — Тя цялата сияеше. — С течение на времето ще свикнеш с името, с което си бил кръстен. Но дотогава, разбира се, можеш да използваш, което име си поискаш.
— Благодаря — каза Кейлъм, като погледна към Арън. — Винаги ще предпочитам да бъда наричан Кейлъм от близките ми хора.
— Може би. — Очевидно вдовицата бе в настроение да проявява великодушие. — Но ето думите, които трябва да запомниш и да носиш в сърцето си, когато се отправиш към брачното ложе: „Кралят удостоява с кралската си благословия вашата венчавка и брака ви.“ Това е. — Тя се изправи в цял ръст, колкото и невзрачен да бе той, и притисна кралското писмо към сърцето си.
Кейлъм най-сетне успя да принуди краката си да се задвижат и се приближи към вратата.
— Кралска благословия! — възкликна Грейс и той чу отчаянието в гласа й.
Той погледна към Пипа и рече:
— Кралска благословия? Струва ми се, че ще имам нужда от нея.
