Прекрасни хора

и гледаха. Отстрани имаше по-голяма група хора, които също гледаха към камъните.

— Кой е построил този паметник? — попита тихо момичето. Момчето повдигна рамене, а врабчето реши да се намеси и изписука:

— Това не е паметник, а гроб. Тук загина прекрасен млад мъж в бой за свободата. А също и друг млад мъж, който не споделяше неговия стремеж.

Момчето разбираше малко врабчи език и предаде информацията на своята приятелка.

— Но нали вчера отбелязаха смъртта на този революционер?!! — попита тихо момичето и кимна към тълпата до тях. — Тези тук като че ли са се събрали с един ден по-късно!

— Няма грешка. — кимна момчето — Тези вчера бяха от една партия, а тези тук са от друга. Едните не могат да понасят другите, защото не са били патриоти, а най-обикновени мошеници.

— Кои? — попита тихо момичето.

Приятелят й така присви лице, все едно, че му бе зададена много мъчна гатанка.

Мъжете от тълпата се чудеха какво да правят и гледаха като малоумни, но някои от тях забелязаха врабчето в камъните и започнаха да кривят лица и да правят физиономии с цел да го изплашат.

А врабчето бе вече така остаряло, че съвсем бе забравило да се церемони, пък и много глупости бе видяло, та записука с все сили:

— Този човек даде кръвта си не само заради свободата ви, глупаци! — пискаше то. — Той се опияняваше от мисълта, че неговият народ ще бъде най-задружният…

Малкото врабче не можа да завърши мисълта си, защото един мъж от тълпата, който си бе купил еклер, с едно парче го уцели и така го омаза, че птичето заприлича на петно по камъните. То успя все пак да литне и се насочи нанякъде, колкото се може по-далече. А един от мъжете каза със задоволство:

— Прогонихме го! Вече няма да мърси наоколо.

Врабчето чу думите и му стана изключително тежко. За малко и да се върне, за да каже на мъжете от партията колко неправилно постъпват, но единствено мисълта, че ще падне до тяхното ниво го възпря от това желание за спор.

Момчето преведе всичко на момичето, двамата хванаха ръцете си силно и тихо се отдалечиха от партийните хора. А когато се почувстваха на безопасно разстояние, цял ден не престанаха да се милват и целуват, защото много им се бе приплакало при тези камъни.

На СДС — гр. Дупница и БСП — гр. Дупница, които през 2005 г. по случай годишнината от смъртта на Васил Левски поднесоха цветя на неговия паметник съответно на 18 и 19 февруари.

25 април 2005 г.

,

Информация за текста

© 2005 Румен Вучков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3420]

Последна редакция: 2007-09-01 00:00:00