Прахът ми де ще тлей — не питам, — над мен ще расне бурен див… Но аз безсмъртен ще се считам, дор в твойто сърце бъда жив. VI Когато ми четеш писмата, помни: под мъртвите слова трепери на човек душата, що ти вълшебно окова. Кога четеш ми редовете, набързо писани, помни: те мислени са в гръмовете на битките, във славни дни. Помни: в палатката ми бедна с ръка трептяща съм писал, но през Беласицата ледна с духът към тебе съм летял. VII Сладка, хубава Невено, име сладко носиш ти, колчем бива промълвено, сладко на душа кънти. Дето и да съм — мълвя го, шушна го в съня си аз, по небесний свод чета го, чувам го и в бойний бяс! Сладко то кат любовта е, като лъх на майски дни, сладко то кат песента е на дойранските вълни. Февруари 1916 г. ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4926]
Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00
,
Доставиха ми се писмата на зап. офицер, геройски паднал в една битка с англо-франците. Позволявам си да изиеса пред читателите, в стихотворна форма, някои от най-лиричиите места в тия писма, адресирани до любимо лице.