- 1
- 2
— Ще се опитам, — обеща той.
— Знаете ли какъв е главният проблем с вашата цивилизация?
— С нашата цивилизация? Имате предвид южноамериканската култура?
Дон Пако долови у събеседничката си известно колебание, но в края на краищата тя кимна утвърдително.
— Ние четем съвсем малко фантастика. — Опита се да бъде духовит той.
— Освен това.
Дон Пако вдигна безпомощно рамене. Крайно време беше да си намери оправдание и да се отърве от тая четяща фантастика феминистка.
— Прекалено много „мачо“ има във вас.
— В кои нас?
— В мъжете. Прекалено много мачизмо.
Дон Пако вече бе разбрал, че сега няма да има блеснали очи и задържане на ръцете, да не говорим за прощална целувка.
— На някой жени това им харесва.
— Прекалено много мъже има във вашата цивилизация. — Продължи Милейди сякаш не го беше чула. Погледът и се зарея из залата, ръцете и започнаха механично да ровят из бялата ръчна чантичка и извадиха от там билет и транзитна карта. — Прекалено много жени…
— Какво лошо има в това?
— Щом сте чели малко фантастика, — продължи тя, — сигурно ще разберете. Представете си, че вашата цивилизация, че човечеството е създадено.
— Разбира се, от Господ Бог…
— Не, — тя възрази разсеяно докато проверяваше нещо в билета си. — От нас. Ние сме това, което вие наричате свръхцивилизация.
Дон Пако се чудеше кой ли я е пуснал да пътува сама. Хора с такива идеи трябва да си стоят в къщи, в бяла стая с решетки на прозорците.
— Само че първоначалният модел, той беше с пъпкуване, се оказа нестабилен. Положителна обратна връзка, нали разбирате. И затова се получи това. — Тя махна неопределено с билета, който все още се намираше в ръката й.
— Кое „това“? — Попита дон Пако, заинтригуван от брътвежите на лудата си събеседничка.
— Двата пола, войните, постоянната борба за сексуално надмощие.
— И какво от това? Войните, разбира се, са зло, но всичко останало…
— …е просто нерационално използване на ресурсите. Ниска ефективност. Разхищение.
Дон Пако не сметна за необходимо да я конфронтира, само й се усмихна. Поне беше красива.
— Има начин отклонението да се ликвидира. Малка генетична манипулация. Агентът се разпространява по контактен път. Резултатите са налице след двадесет минитути до половин час, в зависимост от теглото на индивида.
Докато казваше това, Милейди отмести стола си назад и прехвърли чантичката си през рамо. Дон Пако си помисли, че няма да му се налага да си измисля оправдание, откачената феминистка сама се махаше от главата му.
После тя се наведе и го целуна по устните. С полуотворена уста, с остър език, който Милейди остави да се наиграе на воля.
Дон Пако застина с чашка в ръка. Страхуваше се да не разлее кафето върху панталона си, да не подплаши жената, да не прекъсне мига. Оказа се, че тя не е фригидна, в края на краищата; феминистките също са жени и искат същото, като останалите.
Милейди се отдели от него и само миг по-късно вече подаваше билета си на стюардесата. А в устата на дон Пако остана горчив привкус, като че ли току що беше взел лекарство против кашлица. Обля го гореща вълна, кръвта му закипя…
Информация за текста
© Валентин Иванов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/885]
Последна редакция: 2006-08-06 15:30:53
- 1
- 2
