— Бандити — каза Окуера.
Усетих как сърцето ми ускорява биенето си. „Будалкат ли се с теб“ — помислих.
Отново се чу пукот на автомат. Дочух как Ибингира скочи от кабината, все още мърморейки гневно.
Аз и другите двама погледнахме Окуера в търсене на съвет.
— Само примирението помага, дайте им каквото поискат — рече той.
Опитах се да прочета нещо по лицето му, струваше ми се, че е посивяло, но не и отчаяно — очакваше неприятности, но не и клане. Иганга седеше на пейката до мен и без да мисля хванах ръката й. И двамата треперехме. Тя за момент стисна пръстите ми, после ги отпусна.
Откъм задната част на камиона се появиха двама високи мъже и хилейки се, с жестове на автоматичното оръжие, което държаха, ни посочиха да слезем. Първи го направи Окуера, след това Масика, седнал до него. Иганга беше по-близо до изхода от мен, но се опитах да мина преди нея. Мина ми глупавата мисъл, че това ще предотврати бъдещето й отвеждане и изнасилване. Когато единият от бандитите ми препречи пътя и я изведе първа, помислих, че страхът ми се потвърждава.
Масика ме сграбчи за ръката и когато се опитах да се освободя от хватката му, ме бутна обратно в камиона. Аз се обърнах към него гневно, но преди да кажа дума той ми изсъска:
— Всичко ще бъде наред. Само ми кажи: искаш ли да ти вземат халката?
— Какво?
Той хвърли нервен поглед към изхода, но бандитите бяха отвели Окуера и Иганга извън нашето полезрение.
— Аз им платих да направят това. Беше единственият начин. Кажи ми само една дума и ще им дам знак, да не закачат халката.
Втренчих се в него, студени тръпки пропълзяха на вълни по кожата ми и точно тогава осъзнах какво беше казал.
— Тя може да се свали само под действието на анестезия.
Той поклати глава нетърпеливо и каза:
— Халката непрекъснато изпраща данни на „здравепазача“: кортизол, адреналин, ендорфини, простагландини. Там се записва и стресовото ти ниво, страховите усещания, болката…, но ако ние я махнем не под действието на анестезия, ще се разбере, че си я махнал против собствената ти воля. По този начин, това ще изглежда като кражба без определена цел. И твоята осигурителна компания ще ти даде нова.
Логиката му изглеждаше безпогрешна и нямах какво да отговоря. Можех да имам внезапни протести против измамата с осигуровката ми, но това за сега витаеше в бъдещето и беше напълно отделно нещо. Сегашният ми избор бе дали да му позволя да я вземе по метод, който би премахнал всякакви подозрения.
Един от бандитите се върна, поглеждайки неспокойно. Масика ми попита недвусмислено:
— Да им дам ли нареждане, да не го правят? Искам отговор.
Аз се обърнах към него и бях на границата да произнеса високопарна тирада, за да остана преднамерено неразбран и да ги измамя с благородното си предложение за помощ, с което щях да поставя живота ни в опасност.
Щяха да бъдат оскърбителни глупости и той не биваше да ме разбира погрешно. Всичко, което трябваше да направя, бе да обявя решението си.
— Не отменяй уговорката — заявих аз. Бандитите ни строиха до камиона и изпразниха джобовете ни в един сак. След това ни прибраха часовниците и бижутата. Окуера не можеше да извади сватбената си халка, но остана неподвижен, гледайки навъсено, докато един от тях я измъкна със сила. Чудех се, дали щях да имам нужда от поставяне на протеза, ако все още щях да бъда способен да върша хирургическата си работа, но тъй като бандитът вече се доближаваше до мен, изпитах пристъп на необичайна смелост.
Протегнах ръката си и погледнах към небето. Знаех, че всичко би могло да бъде излекувано, след като веднъж е било разбрано.
Информация за текста
© 1997 Грег Игън
© 2000 Христо Пощаков, превод от английски
Greg Egan
Yeyuka, 1997
Сканиране: vens
Редакция: ClubRipBoss
Последна редакция: Alegria
Издание:
SOS Земя
ИК „Орфия“, 2000
Редактор: Веселин Рунев
Оформление на корицата: Камея
ISBN 954–444–035–6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14637]
Последна редакция: 2009-11-18 13:00:00
