Морето съвсем леко се надипляло. Мънички вълни докосвали брега нежно, без да оставят диря, една подир друга.
Все така без преувеличение би могло да се каже още, че жени, които са имали подобно преживяване, могат да го превърнат в нещо по-голямо. Те могат да си пожелаят например дете, което да прилича на този момък от морето, и ако не пожалят труд, желанието им може и да се изпълни. Това е нещо много по- значително, отколкото да седиш на самотна скала и от време на време вечер да пееш изпълнена с копнеж песен.
Хрумна ми сега една много странна мъдрост, която съм чел някъде. Струва ми се, че иде от древна Гърция, но не зная от кого: „Морето измива всички скърби на човека.“
Информация за текста
© Ханс Ерих Носак
© 1979 Елена Николова-Руж, превод от немски
Hans Erich Nossack
Сканиране: Xesiona, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Тайнственият триъгълник. Сборник разкази
Издателство „Георги Бакалов“, 1979
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Отговорен редактор: Милан Асадуров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13716]
Последна редакция: 2009-10-07 17:30:00
