Таня Николова
Толкоз
Лирика
Посвещавам тази книга на Случайността
Не е лесно на чукчите
купих си цигари. не издържах.
проект „нов човек“ се отлага
за необозримото бъдеще
и за да е всичко съвсем както трябва
ще се подстрижа и ще стана 100 кила
това поне го мога
ще се скрия вдън гори и няма да боли
и това го мога
шумно е навън
а тук тихо
искам пак да мога да пиша
и интернет вкъщи искам
и ъгъл
шумен
в мен
подредих го вертикално, за да прилича на стих
хоризонталните изречения ме дразнят
днес
* * *
имаш розово лице
зловещо
махни го
толкова е просто
оставяш музиката да звучи
и повтаряш
обичам те
обичам те
обичам те
ти не си той
знам
нямам време да чакам
ела
защото може би съм влюбена
и ме е страх от розово
Elegantly wasted
Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.
Спри!
Прилеп е ухото на влюбения.
Скица
Жена
с тесни очи
и прибрани крака
Всеки допир е убождане
Платонично
с теб можем всякак да се обичаме
и през дрехите
и през другите
с думи
и без тях
само с поглед
и мисъл
перо и бръснач
по кожата на времето
* * *
казвам си името
Казвам си името!
не чуват
няма ме
Пиша го! Пиша го! Пиша го!
не виждат
срам ме е
Нима съм безименна
с име казано
с име писано?
Да ти е живо и здраво името,
безименна!
* * *
Идваш…
Слабините пулсират
бясно
превръщаш ме в нещо
влажно
тясно
в нещо гладно
хищно
озверяло
