• 1
  • 2

момъка и птица-царица и отлетял.

Пристигнали, донесли птица-царица.

Царедворците се сащисали — и това успя, жив се върна!

Отишли и доложили на царя:

— Щом е такъв юнак, накарайте го да ви доведе за жена хубавицата от далечната страна Нигозетия.

Царят повикал момъка и му казал:

— Доведи ми за жена хубавицата от далечната страна Нигозетия.

Момъкът отишъл при коня, разказал му.

Конят се замислил:

— Тази работа не е лесна. И ето къде е пречката. На хубавицата от Нигозетия служи една кобила — сестра ми. Тя е по-силна и по-бърза от мен. Страхувам се, че няма да се справим с нея. Ама няма какво да се прави — да вървим. Само че знай — хубавицата живее в един замък, вратата му на изток е отворена, а на запад — затворена. Там, пред вратите, са вързани една коза и един вълк. Пред козата има кокал, а пред вълка — купчина сено. И сестра ми — кобилата — също стои там на стража. Ти затвори източната врата, отвори западната, на козата хвърли сеното, на вълка — кокала, аз пък ще се заема със сестра си — кобилата. А хубавицата се намира в замъка, разпуснала дългата си, предълга коса; щом влезеш — усучи по-бързо косата й на ръката си, ако успееш — тя е твоя, ако не — ще ни затрие.

Пристигнали. Момъкът грабнал кокала от козата — хвърлил го на вълка, а на козата дал сеното, отворил западната врата, втурнал се към замъка, затворил източната врата, затирил се при хубавицата и за миг усукал косата й на ръката си.

Хубавицата завикала:

— Източна врата, спасявай ме!

— Едва дочаках, затвориха ми най-сетне ключалките, дадоха на пантите ми да си починат, пак ли да се отварям? — отвърнала източната врата.

— Западна врата, спасявай ме!

— Едва дочаках, отвориха ме най-сетне, дадоха ми да си проветря пантите, пак ли да се затварям? — казала западната врата.

— Козичке, спасявай ме!

— Едва дочаках сено! Няма да го оставя!

— Вълчо, отърви ме!

— За пръв път ми хвърлиха кокал — рекъл вълкът, — да не би да го зарежа!

Хубавицата викнала на кобилата:

— Избави ме, моя вярна кобилке!

— Аз и с брат си не мога да се справя, до това ли ми е сега — обадила се кобилата.

Така момъкът победил хубавицата от страната Нигозетия и я повел към царя. Пристигнали. Хубавицата казала:

— Няма да се покажа на царя, докато не ми сложат голяма вана, цялата от мрамор, и не я напълнят с вряло мляко — да се окъпя.

Сложили вана, напълнили я с вряло мляко.

— Нека заповяда царят — казала хубавицата.

Царят дошъл.

— Моля, окъпете се вие най-напред — рекла му тя.

Царят се приближил до ваната да погледне, а хубавицата — като го блъснала! Паднал царят в горещото мляко и се сварил.

Нахвърляли в млякото и всичките царедворци, никой жив не останал.

Така на момъка се паднали и Източното царство, и Западното, и хубавицата от далечната страна Нигозетия.

А тогава дошло време да се спусне от небето и лекарството, още миг и пак щяло да се зарови в пръстта. Момъкът полетял на коня, успял да го хване във въздуха, не му дал да се докосне до земята.

Прибрал се момъкът в къщи, занесъл на баща си лекарството за очите.

— Ето, татко, и лекарство ти донесох, и тази хубавица от далечната страна Нигозетия спечелих, и още две царства завоювах — зарадвал баща си синът.

Бащата прогледнал, направили богата сватба и заживели щастливо.

,

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15463]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00

  • 1
  • 2
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×