Фридрих Незнански

Кутията на Пандора

Романът е изграден върху документални материали от следствения опит на автора и други източници. Но събитията, мястото на действието, персонажите са измислени. Всякакво съвпадение с имена и означения на реално съществуващи лица и места може да бъде само случайно.

Пролог

Тайнинка, 1956

Райско място е Тайнинка. Разправя се, че преди революцията тук живеели в собствени вили или под наем богаташите — фабриканти и банкери. Или прочути личности — писатели, артисти. Лека-полека Сталин ги помел от вили, къщи и веранди. Едни отишли на оня свят, други се намерили по лагерите. С една дума, точно преди войната местният натюрел коренно се променил. Запристигали със семействата си хубавците от НКВД — с портупеите, с кобурите. А в някои къщи били настанени и важни клечки от народните комисариати. Сега вече, след смъртта на Сталин, населението е станало по-шарено. Има и заможни, с положение, от разни министерства и ведомства, от предприятия и задруги, но има и доста сиромаси.

Много са красивите местности край Москва. И като природа, и като строително изкуство. Но Тайнинка е най-красивата. Поне за него, Циклопа. И ето че повече няма да я види…

Тази нощ спа лошо. Въртя се, бълнува, сънува лоши сънища. Беше намерил временен подслон в тази изоставена вила, отпра от един прозорец чамовите дъски, с които бяха заковани всички прозорци и врати. Къщата беше инвентаризирана от властите, а самият собственик, главен редактор на московски вестник, беше запратен подир жена си и сина си в лагер и там наскоро бе починал. Луксозната някога вила с парка и пристройката, скрити зад висока желязна ограда, стоеше занемарена вече трета година.

Той се вдигна от дюшека, сложен направо на пода в таванското помещение. С брича (подарък от баща му), по фланелка и само по чорапи се спусна по стълбата, подпряна на отвора за тавана, и влезе в кухнята — снощи си беше оставил три картофа, крайшник хляб и американска консерва свинско.

През нощта времето съвсем се развали, вековните борове стенеха навън, кресливо се препираха врани. В тази голяма мъртва къща, която го изпълваше с усещане за мъка и безизходност, той живееше вече цяла седмица, по-точно преспиваше тук. Иначе живееше накрай Митишчи, в работническото градче със стари, овехтели къщи, клекнали в земята; близо до тях е старото гробище, там погребаха баща му, след като беше изкарал осем години по лагерите, и защо — задето на 9 май, в Деня на победата, казал на другар по оръжие: «Виж ги немулята, и днес си гледат търговията с кренвиршите.» Подир смъртта му животът на Циклопа се преобърна, той не съжаляваше, че заряза училището, само за футболния отбор му беше мъчно и за децата от долните класове — беше им треньор. Тогава още не му викаха Циклопа — чак след сблъсъка с Монголеца му остана този белег: кожата на слепоочието му се събра и клепачът падна. Той тогава не се стъписа, успя да хване яката ръка на Монголеца с бокса, та ударът, макар и силен, не беше смъртоносен.

В бандитското царство на Монголеца се въргаля две седмици на легло, Монголеца лично се грижеше за него, не го пусна да отиде на лекар. Тогава остана в тайфата му и понеже беше невръстен — едва-що навършил седемнадесет, — не му възлагаха сериозни задачи, та само с един друг образ караха стоката на битака, сладка работа. Но след половин година дойде краят на кефа, трябваше да се впуска в Занаята: например някой от частпромаджиите дава на Монголеца пачка мангизи и му поръчва: «Този и този да не си пъхат носа в нашия бизнес, на ти адреса.» Монголеца плащаше щедро на своите апапи и Циклопа за година и половина направи добри пари, от него гешефтарите се плашеха повече, отколкото от шефа му. Веднъж копоите направиха тайна хайка и го друснаха в лагер за половин година — все пак нищо работа, защото още беше непълнолетен. След лагера го изби на хазарт — пляскаше картите с други неприятели на закона, не му вървеше, загуби близо три хилядарки. Не че са кой знае колко пари, можеше да се измъкне, но Монголеца предложи игра «Петарка» и Циклопа се съгласи като бунак, а петият се оказа ченге от тамошното управление, той бил човек на Шефа, та Монголеца му снасял по три стотарки всеки понеделник. И нямаше начин Циклопа да не изпълни бандитския закон, според който си длъжен с кръв да отмъстиш за обръндзаното — иначе сам падаш под ножа. И тогава Циклопа реши да духне, макар Монголеца сто пъти да го беше предупреждавал, че от него може да избяга само на гробищата. Но поиска му един ден отсрочка и офейка…

Отвори консервната кутия с финландския нож, истински кинжал с ръкохватка от плексиглас и мед, подарък от Монголеца, и лакомо залапа месото направо от острието. Реши довечера да се вдигне към морето, може да го вземат моряк на някой кораб и тогава — сбогом, Монголец. Направи удар за петстотин рубли в тарапаната на Трите гари, въпреки че презираше джебчийството, но просто нямаше друг начин. Циклопа обра с хапка ароматната мазнинка от консервата и тъкмо да я лапне — чу шум на двигател, и то не отдалеко, от пътя, а съвсем наблизо. Лепна се на прозореца. В двора бавно влезе джипка. Циклопа не успя нито да се смае, нито да се изненада — както си беше, с ножа и празната консерва в ръка, се втурна към таванското помещение, издърпа стълбата, изпълзя до капандурата, разположена ниско над пода. През мръсното, години немито стъкло не се виждаше нищо. Той внимателно вдигна кукичката и открехна прозорчето. Ако влязат, ще изскочи долу, има-няма три метра и му е позната всяка пътечка тук.

Колата спря, слязоха двама: този, който караше, беше кльощав, с очила, войнишка ушанка и някак особено ситнеше, на всяка крачка се обръщаше към другия — едър, с хубаво кожено палто и кожени ботуши. Кльощавият беше млад, най-много на двадесет и пет, а едрият — към четиридесетте. «Какво търсят тук?» — тъкмо да се размисли Циклопа и в същия миг се дръпна от прозореца, защото изведнъж разбра откъде идваше нервността на Очилатия — едрият го следваше отзад с насочен пистолет.

— Свали ютията, Ваня — чу се гласът на Очилатия.

— Нали се разбрахме, не съм ви Ваня и се изразявайте като хората, стига с тоя жаргон. Лошо ми става, като си помисля, че ви бях наставник, а вие да излезете крадец и предател!

— А ставаше ли ти лошо, когато разстрелваше живи хора? — подхвана младият.

— Те бяха врагове на народа също като вас… Защо спряхте. Водете ме.

Но Очиларката не помръдна.

«Сега ще видят, че дъските от прозореца са отпрани» — смрази се Циклопа. Но не напусна наблюдателницата си — там долу, на няколко метра от къщата, се разиграваше някаква страшна и тайнствена драма. Двамата от джипа бяха спрели на два метра от залостената врата. Циклопа нямаше как да изчезне.

— Все пак, Ваня, бих искал да имам някакви гаранции…

— Гаранции ли? Гаранции? Ей ти моята гаранция — виждаш ли я добре?! Като те надупча, ще ми станеш само на гаранции!

— Добре, Ваня, така по бива. — Може би на Циклопа му се счу или Очиларката наистина тихо се изсмя. — Няма да ме надупчиш, докато не ти покажа мястото. И после нищо няма да ми направиш. Защото съм оставил на когото трябва в бараката една бележчица…

— Шантажираш ли ме?

— Шантажирам те. Но не блъфирам. Понеже въпросното куфарче беше лично на Лаврентий Павлович. Отде знаеш, може да не съм те довел където трябва, а? Нито вилата е тази, нито в Тайнинка е тайното скривалище, а? Ха-ха-ха!

— Не е на Лаврентий Павлович, а на Държавна сигурност. Лаврентий Павлович е в гроба, но

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×