Величка Настрадинова
Бялата бездна
Този меч, който ми даде свети
Михаил, той не бе направен от
омраза, от обич бе направен този
меч.
— Тия май не са съвсем в ред — каза Марта Матева, като остави телефонната слушалка. — Канят ме да пея някъде си… в някакъв град, дето още го нямало на картите.
— Е, нищо — разсеяно отвърна мъжът й, — ще го нанесат някой ден.
— Все пак ти чул ли си за такъв град: Ла Кас, Ла Тас, Ла Пас, Ла Хас… или нещо подобно?
— Град Ла Пас има, оттам нататък можеш да изреждаш всички букви на азбуката.
— Тия, дето се обадиха, се казвали Близнаците и се били разбрали с международната импресарска дирекция да отложи турнето ми из Африка. Че ако може да се отлага, защо аз да не заведа малката нанякъде? От три дни кашля.
— Никъде няма да водиш малката! — се сопна Матев. — Тя кашля от твоите „воденета“. Не може едно шестгодишно дете да издържа на твоята програма и на твоите приумици.
— Можа-а-а! — обади се малката Матева. — Можа! Нека да ида с мама!
— Това вече е непоносимо! — любезно и раздразнено каза Матев. Опитваше се да влезе в ролята си на глава на семейството. — Благодарение на твоето възпитание нашето добро и талантливо момче въобще не може да работи над себе си. Сега и малката тласкаш по тоя път. Ти като че ли си поставяш за цел да провалиш децата си.
— Хубаво де — без ни най-малко смущение отвърна Марта. — Ето сега, докато ние с малката се поразходим, ти вземи, че си употреби благотворното влияние и възпитай Борис.
— А! Да го възпитам междувременно! И в какъв срок да свърша тая работа? — хапливо подзе Матев.
Марта както винаги съвсем не обърна внимание на интонацията му.
— Мисля, че ще имаш почти цял месец. Най-напред ще заминем с Мария в Норвегия на фестивала. Тъкмо ще има кой да стои между публиката и да ми съобщава какви са отзивите за мен.
— А някак си не ти ли идва наум, че за тая цел дете то трябва да знае норвежки?
— Че колко му е да го научи? То ми е паметливо детенце — с гордост произнесе Марта Матева и залепи на вратлето на щерка си възторжена целувка.
Матев с последни сили поддържаше ироничния си тон:
— А не си ли се осведомила, че според последните изследвания прекалената информация е вредна?
— Норвежкият език не е информация! Никой език не може да бъде „информация“! С излишна информация са пълни учебниците на горките дечица. Можеш ли да ми кажеш защо му е нужно на Борис да знае разни венчелистчета на разни цветенца? Или пък тая геометрия! Какво е геометрията? „Наука за измерване на земята“. Това е геометрията! А Земята е вече измерена! Какво ще й мерят повече? Или се налага да й начертаят Бермудския триъгълник.
Матев, съвсем съкрушен, си наля вино, изпи го наведнъж и с въздишка отвърна:
— Все пак внимавай с Бермудския триъгълник. След Норвегия ще ти се наложи да минеш през него.
— А ти внимавай с алкохола! Като се върна, да не намеря тук някакъв окаян пияница!
— А, не! — махна успокоително Матев. — Щом в твое присъствие още не съм се пропил, изключено е. Изглежда, нямам и склонност към спирта.
— Че да не би пък аз да имам склонности към твоя мизерен Бермудски триъгълник или към каквито и да са там геометрични фигури. И да не ми е за първи път да се мотая из разни триъгълници, квадрати, ромбоиди и паралелепипеди?
Матев заплашително сграби бутилката:
— Марта, ако продължаваш да демонстрираш геометрическото си невежество, ще се пропия още сега!
— Ха! Геометрическото ми невежество! — презрително нацупи уста Марта. — Че аз да не съм Йоан Геометър!
Матев пи направо от бутилката и поясни:
— Все пак, Мартичка, трябва да знаеш, че Йоан Геометър е византийски хронист, а не геометър.
— Ако той самият не е бил геометър, то значи някой от рода му е бил геометър и следователно този Йоан Геометър тъй или иначе е наследствено обременен.
След това компетентно изказване Матев се изправи и отчаяно, произнесе три пъти:
— Заминавай! Заминавай! Заминавай! Иначе не отговарям за последствията!
— Разбира се, както винаги за последствията отговарям аз! — гордо и обидено сложи край на разговора Марта и тръгна да събира багажа на дъщеря си, а и своя.
Повикаха такси.
Матев не пожела да ги изпрати до аерогарата, само много тъжно се сбогува с дъщеря си, целува я дълго и като никога я нарече „мъничкото ми, жълтичкото патенце на татко“…
Това, кой знае защо, ядоса Марта:
— Моля ти се, не се разкисвай! Тръгнали сме за Норвегия и още не знам за къде си, а не… за оня свят.
Вместо да отвърне нещо в тон, Матев с примирение и нежност целуна Марта така, като че ли наистина я изпращаше „не знам къде си“ и дори „на оня свят“.
В това Марта не видя нищо добро. Напротив, като че ли някакво студено зрънце пропълзя през гърлото й й заседна малко под гърдите.
Но, вярна на себе си, Марта отпъди лошото чувство, хвана сина си за косата, млясна го по носа и зад лявото ухо и заповяда на шофьора:
— Карай, момче!
Момчето ги закара до аерогарата, самолетът — до Норвегия, Марта отново доведе до екстаз публика, събрана от цял свят, и нямаше нужда малката Матева да знае норвежки, за да разбере, че всички тези хора са готови да носят майка й на ръце поне до утре сутринта.
Малката Матева ужасно се гордееше с майка си. На вечерите след спектаклите не можеше да се храни спокойно — постоянно следеше да не би някой да погледне майка й без възторжен блясък в очите.
И затова много се засегна от отношението на някаква млада жена, която разглеждаше Марта равнодушно и твърде изпитателно, заслонена от листата на огромен филодендрон.
Малката Матева единствена от присъствуващите обърна внимание на тая самотна красавица, избрала за себе си най-закътаната маса.
Момиченцето се обиди заради майка си и намери обяснение като за себе си:
„Сигурно се мисли за по-хубава от мама. Гъска!“
Красавицата се усмихна, без да погледне към детето. Усмихна се някак тъжно, с превъзходство, като че ли знаеше нещо, което никой друг не знае.
На следващата сутрин сред пътниците в самолета, който вече летеше над океана, малката Матева забеляза същата красавица. Беше в салона, където прожектираха детски филми. Е, може би й се е случило да лети заедно с Матеви, но защо й трябваше да стои в тоя салон, дето имаше само двама представители на уважаемите възрастни жители на планетата: Марта Матева… и точно тази дама.
На всичко отгоре с нея нямаше никакво дете. Тя си седеше сама най-отзад, смучеше със сламка нещо от висока чаша и не вземаше участие в избора на филми, където Марта. Матева беше в стихията си. Благодарение на нея децата, всички до едно, бяха доволни, гледаха, смееха се, задаваха й въпроси, от отговорите на Марта им ставаше още по-весело и те ядяха закуските си, замерваха се с топчета от станиол
