Кумикска приказка (Кумикска приказка)

връщала обратно с пълно гърне мляко. „Добре, де!“ — помислил си той, надоил мляко, полетял по-бързо от вихър, подир бабичката и я настигнал.

— Защо бързаш толкова, майчице? — попитал той.

— Синко — отговорила тя, — аз нали съм куца. Страхувам се, че ти ще ме надбягаш — и му дала парче солена питка — да се подкрепи.

Бързоходеца изял солената питка и много ожаднял. Бабичката го напоила с подсладена вода. Той изпил подсладената вода, но жаждата го замъчила още повече. Хитрата бабичка го почерпила със силно вино, от което той заспал, като се строполил насред пътя, а тя поставила неговото гърне с мляко на главата му и избягала.

Малик-Мамед стоял на кулага в шахския дворец, видял, че Бързоходеца заспал, и едва не заплакал от яд. Взел лъка си, обтегнал го и изпратил стрела, но толкова изкусно, че тя разбила гърнето и го съборила от главата на спящия, без да го докосне.

Скочил Бързоходеца а бабичката вече се приближавала до градските порти! Втурнал се по-бързо от вихър и буря, настигнал я, грабнат от ръката й гърнето, пълно с мляко, и го занесъл на Малик-Мамед.

Много се ядосал шахът на невидимите, но нямало какво да стори, взел гърнето от Малик-Мамед и казал:

— А сега ти, юнако, се пребори с моя главен борец.

Излязъл един здравеняк, едър като каменна планина и корав като камък, и Малик-Мамед се ужасил, когато го видял.

— Почакай! — казал Скалокъртача. — Аз ще се боря с него.

Пипнал бореца през кръста, издигнал го над главата си и го затирил толкова далеч, че сетне едва намерили тялото му.

Шахът на невидимите вече нямало какво да каже. Принудил се да даде прекрасната си дъщеря на Малик-Мамед. И приятелите потеглили обратно заедно с нея.

Водогълтача останал на брега на първата срещната река, Скалокъртача спрял, щом видял първата каменна планина, а Бързоходеца хукнал подир първата сърна, която се изпречила на пътя им. Малик-Мамед и прекрасната дъщеря на шаха на невидимите продължили сами.

— Къде ме водиш, Малик-Мамед? — попитала хубавицата.

— Макар че ме е срам да призная, но те водя при страшния змей Ашдага — отговорил Малик- Мамед.

Прекрасната дъщеря на шаха на невидимите горчиво заплакала.

— Убий змея — помолила тя — и аз ще ти стана жена.

— Де да ме научеше някой как да го убия — въздъхнал Малик-Мамед.

И в този миг си спомнил за мъдрия вълк, който го викал да му се отбие на гости, когато се връща.

Старият вълк лежал до изхода на клисурата, сложил глава на сивите си лапи, и много се зарадвал, като видял Малик-Мамед.

— Какво да правя, вълчо? Как да се избавя от змея? — попитал момъкът.

И вълкът му отговорил:

— На ливадата, през която ще минете, живее една огромна яребица, голяма колкото магаре. Седем дни и седем нощи спи, а след това един ден не спи: пасе на зелената ливада. Убий я, докато спи, и от нея ще извади едно яйце. В това яйце живее душата на змея. И щом счупиш яйцето, Ашдага ще пукне.

Отишъл Малик-Мамед на зелената ливада, убил сивата яребица, голяма колкото магаре, разрязал я, извадил от нея яйцето и тъкмо да го счупи в един камък, гледа: към него се носи змеят Ашдага, като трещи и дими по пътя.

Малик-Мамед не се смутил — хвърлил яйцето. То се счупило и змеят паднал мъртъв на земята.

Отишъл тогава щастливият Малик-Мамед с прекрасната дъщеря на шаха на невидимите при баща си и се оженил за нея, а тридесет и деветте му братя се оженили за тридесет и деветте дъщери на оня старец.

За четиридесетата се ожених аз. От нея чух всичко това и ви го разказах.

,

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15489]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00