дланта му като миниатюрно слънце блесна светлина и тълпата ахна и пронизително изпищя като буреносен вятър. От ръката на Питър се изви синкавобял огън. Времето сякаш спря. Марион почувства енергията, която преминаваше между двамата мъже. Светкавицата изгори стрелеца и той се взриви и избухна в бял пламък — ярък и ослепителен.
На мястото на мъжа в бяло се олюля противен стълб от въглен. Разнесе се мазен пушек, който запада на лъскави чеи кристали.
Никои не говореше и не помръдваше. Марион знаеше, че всички чакат знак от Питър. Властта му вече беше пълна. Тя я усещаше как се излъчва на гъсти, горещи талази. Беше отвратена от непреодолимото му въздействие и същевременно неудържимо привлечена от него. Тълпата изпитваше същото.
Били изхрачи кръв, гърдите му потрепериха конвулсивно, после той се вцепени и издъхна.
Марион не почувства нищо. Тази безчувственост би трябвало да я притесни, но пък беше толкова изтощена… Просто седеше, положила главата на приятеля си в скута си, а душата й беше празна.
Мълчанието в Спортния комплекс стана потискащо, дори задушаващо. Никой не издаваше звук, никой не помръдваше. Докато…
На сцената, където изумените служители от охраната бяха обкръжили удивените религиозни водачи, един човек стана.
Величествен в тържествените си одежди, искрящи от безупречна и ослепителна белота, папата се вторачи в Питър и тръгна към него.
— Аз те познавам…
Питър погледна възрастния мъж с високата митра и се ухили накриво. Марион никога не бе виждала такова изражение на лицето му, но то никак не й хареса…
Папата изведнъж спря. Хвана се за гърдите и Марион видя как скъпоценният камък на пръстена му проблесна. Старецът притисна двете си ръце към гърдите, очите му се разшириха, устата се отвори. Строполи се в обятията на втурналите се към него придружители и Марион разбра, че умира.
Бе видяла и един друг човек да се олюлява и да пада от ледения поглед на Питър. Но първия път не разбра какво точно стана.
Ала сега, докато гледаше как Светият отец се гърчи в предсмъртна агония, тя знаеше кой или какво бе нанесло фаталния удар.
Знакът беше даден. Тълпата се оживи. Разнесе се гръмогласен рев. Огромният мравуняк се настрои към мисленето на новия си властелин.
Една фигура се извиси над Марион. Тя погледна към неясния силует, очертан на фона на яркото небе, и видя, че Питър е протегнал ръка към нея.
— Време е да тръгваме — каза той.
Марион вече не искаше да бъде с него, но знаеше, че отдавна е загубила правото си на избор.
— Ела — добави той.
— Къде отиваме?
Тя докосна ръката му и потрепери. Питър отново се ухили криво.
— В Рим, разбира се.
ЕПИЛОГ
Ватикана — Лареджа. 25 декември 1999
Той отмести очи от телевизора и се осмели да погледне колегите си. Франческо и Викториана седяха като вкаменени, вторачили поглед в екрана, без да могат да проумеят на какво са станали очевидци. Кардинал Лареджа познаваше много отдавна мошеника Франческо, но за пръв път го виждаше уплашен.
— Какво направихме? — попита Викториана.
По лицето й се стичаха сълзи, а дългите й бели пръсти трепереха.
Франческо стана рязко и се отдалечи от тях. Застана до прозореца и се престори, че гледа нещо на улицата.
— Вече няма значение.
Лареджа надигна огромното си туловище от стола. Чувстваше се много стар. Победен и изтощен. Непотребен.
— Вероятно трябваше да стане така — тихо каза той. — Може би сме само изпълнители на пророчеството…
Франческо се обърна рязко към него. Слабото му лице почервеня.
— Да, кардинале, но все пак въпросът остава — за кое пророчество става дума?
Скоро щяха да разберат.
Информация за текста
© 1992 Томас Монтелеоне
© 1996 Юлия Чернева, превод от английски
Thomas F. Monteleone
The Blood of the Lamb, 1992
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
КРЪВТА НА АГНЕЦА. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Юлия ЧЕРНЕВА [The Blood Of The Lamb / Thomas F. MONTELEONE]. Формат: 20 см. Страници: 238. Цена: 230.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2686]
Последна редакция: 2007-02-28 18:52:15
