Гилбърт Кийт Честъртън (1874–1936), роден в семейство на сравнително обезпечен поземлен агент, следвал за художник, но напуснал художественото училище и почнал да пише във вестниците, увличайки се по социалистите-утописти, на които впоследствие изменил. За 35 години литературна дейност е издал над 100 книги в различни жанрове и на различни теми, заради които е признат за класик на английската литература от първата третина на нашия век.
Но най-известен и най-обичан е Честъртън за разказите си с криминален сюжет, особено тия за любителя-детектив отец Браун (общо 50 разказа в пет сборника, последният от които излязъл посмъртно в 1937 г.). За прототип му послужил католическият свещеник Джон О’Конър, който му направил впечатление със своята наблюдателност и осведоменост за престъпността. Така се родила идеята да напише „комедия, където свещеник изглежда несведущ, а всъщност знае за престъпленията повече, отколкото самите престъпници“. Първият разказ от този цикъл — „Сапфиреният пръстен“ — излязъл в 1911 г. В тези разкази, от цялото творчество на Честъртън най-близо до реалния живот, той описва нравите на хората, с които се сблъсква отец Браун — дълбоко етичен, добродушен свещеник, отличен психолог, посветил се в служба на доброто и борба със злото. Честъртън е един от първите автори, които внасят в криминалната литература политически елемент: в много от разказите си разкрива корупцията във висшите сфери.
Новелата „Небесната стрела“, взета от сборника „Неверието на отец Браун“, е плод на пътуването на автора до Америка и на наблюденията му върху живота и нравите там.
Морис Льоблан (1864–1941), чиито далечни прадеди били италианци, е роден в Нормандия, където баща му имал малка корабостроителница. Пратен да следва право и езици, за да поеме предприятието, младият Морис останал известно време в бащината си кантора, но скоро се прехвърлил в Париж, където се отдал на литературата.
Отначало написал няколко посредствени разказа и романа, които не го отличавали с особена дарба. Звездата му изгряла през 1906 г., когато сп. „Жьо се ту“ („Аз знам всичко“) му поръчало разказ с криминален сюжет. Макар и без опит в този жанр, Льоблан изпълнил поръчката, но за разлика от дотогавашната традиция създал „антидетектив“, тоест главният му герой бил престъпник. Първият сборник новели с новия герой излязъл в 1907 г. под заглавие „Арсен Люпен, крадецът-джентълмен“. Впоследствие Люпен фигурира в общо двайсетина книги.
Макар и крадец, който се сблъсква със закона, полицията и обществото, героят на Льоблан често влиза в конфликт и с представители на висшите сфери, отличаващи се с не твърде висока нравственост. Тях именно той ощетява, за да поправи някаква неправда или да защити слабите.
В сборника „Агенция Барнет и Сие“ например, откъдето е взета новелата „Дванайсетте «африканки» на Бешу“, Арсен Люпен е вече ръководител на частно детективско бюро под името Джим Барнет, който се мъчи да изкупи предишната си престъпна дейност чрез борба с престъпленията и разкриване на тайни, от които обаче никога не пропуща да се възползува лично.
Агата Кристи (1890–1976) загубила рано баща си — американец на име Милър. Овдовялата й майка- англичанка я пратила да учи пеене в Париж, но Агата станала медицинска сестра. В 1914 г. се омъжила за Арчибалд Кристи, с когото прекарала цялата първа световна война във Франция.
Като болнична служителка в 1917 г. Агата Кристи написва първия си криминален роман — „Тайнствената афера в Стайлз“, издаден едва в 1920 г., който слага началото на литературното й поприще.
Следвайки традициите на По, Конан Дойл и Честъртън, като всепризната майсторка на интригата и загадката в течение на половин век под нейното перо излизат 87 романа и много разкази, отпечатани в тираж над 80 милиона екземпляра.
Агата Кристи е създала образи на няколко детективи, професионалисти и любители — старата мома мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро, борец за справедливост в буржоазния свят, който обича да пародира, че умее да си служи със „сивите мозъчни клетки“, за да разкрива и най-заплетените престъпления — в което и успява. Той пък дължи славата си на умението на своята създателка да наблюдава живота и да извлича от него своите сюжети, да поддържа напрежението и любопитството докрай. Всъщност интригата у нея представлява състезание между умовете на действуващите лица, между престъпника и детектива.
В новелата „Отвлеченият министър-председател“ от по-ранното й творчество, нещо като политическо- шпионски разказ, авторката не се поколебава да осмее, както впрочем в много свои произведения, „некадърността“ на Скотланд ярд (английската полиция).
Корнел Уулрич (1903–1968) роден в Ню Йорк, като дете пътувал с баща си, минен инженер, бил очевидец на мексиканската революция в началото на този век. Сцените на жестокост и кръвопролитие при потушаването й повлияли на по-сетнешното му творчество.
Уулрич започнал да пише вследствие на заболяване, което го приковало дълго време на легло. Своя първи роман написал още на 21-годишна възраст, като студент в Колумбийския университет. През 1927 г. с втория си роман — „Децата на Риц“ — спечелил наградата за „студентски хумор“. Едва в 1932 г. обаче „открил“ криминалния жанр и оттогава под истинското си име и под псевдонимите Уилям Айриш и Джордж Хопли издал 13 романа и 16 сборника с разкази и новели (общо около 250 на брой) в този жанр. За приноса си към развитието на криминалния разказ през 1948 г. получил наградата „Едгар Алън По“ на Дружеството на американските криминални писатели.
Корнел Уулрич е един от най-видните представители на „трилъра“ — разказа на напрежението. Произведенията му са наситени с атмосфера на страх, потрес, насилие, понякога с черен хумор, завършвайки обикновено с изненада и често с намеса на съдбата, като например в предлагания тук разказ за „подземния свят“ на американските гангстери. Затова ги наричат „причинители на смразяващи тръпки“, а автора им — „майстор на зловещото и страховитото“. По тази причина някои критици окачествяват Уулрич като „съвременен По“.
Жорж Сименон (р. 1903 г.), според собствените му думи, принадлежи на три страни — роден е в Белгия, голяма част от живота си е прекарал във Франция, а сега живее в Швейцария.
Той искал да стане лекар, но баща му умрял и 17-годишният Жорж трябвало да мисли за прехраната си. Постъпил като репортер в парижки вестник и от работата си там почерпил много от сюжетите за своите бъдещи произведения, сблъсквайки се с действителни случаи в криминалистиката.
По това време Сименон издал под псевдоним първия си роман. Както признава сам, учил се е да пише от Гогол, Чехов и Достоевски. Според неточни изчисления е написал досега над 250 книги.
В 1929 г. излиза романът му „Питър литовецът“, в който за пръв път се появява полицейският комисар Мегре. Нему Сименон дължи славата си, посвещавайки му десетки романи и новели.
Мегре е професионален полицай, наглед муден, хладен, банален, но умеещ да разкрива престъпленията чрез вникване в психиката на хората, които среща в работата си. В новелата „Отвореният прозорец“ се долавя дори съчувствие към престъпника, жертва на социалните условия и на неправдите в буржоазното общество. Така в криминалната литература Жорж Сименон е създател на психологическата драма.
Патрик Куентин, или Куентин Патрик, е псевдоним на четирима писатели — двама мъже и две жени, които са си сътрудничили през различни периоди или са работили поотделно.
Пръв започва англичанинът Ричард Уилсън Уеб, преселил се в САЩ и приел американско поданство, който пише заедно с Марта Мот Кели. След като се разделя с нея, сам издава една книга под горния псевдоним, а по-късно написва два романа заедно с Мери Луиз Асуел. Накрая започва да сътрудничи с Хю Калингъм Уилър, роден в Англия, който след като завършва Лондонския университет, се преселва в САЩ и получава американско поданство. С Уилър сътрудничи до началото на петдесетте години, после се оттегля и Уилър остава да пише сам под псевдонима Патрик Куентин.
Четиримата са автори на романи, а също и на разкази, най-хубавите от които са събрани в един том под заглавие „Изпитанието на мисис Сноу“.
Представеният на следващите страници дълбоко психологичен и трогателен разказ за пътя на едно дете към престъплението е взет от този сборник и представлява „трилър“.
