— Името ми е Гейлърд. Бях сенешал на имението Мортимър, преди законният владетел да бъде погрешно обвинен в измяна и екзекутиран. Имам документи, за да докажа самоличността на господаря си и оригиналните документи за годежа между Хайме Мортимър и Алета Съмърсет. Както добре знаете, сир, годежът е законен и обвързващ.
— Този човек очевидно е измамник! — изсмя се Ивън Грей, хвърляйки мрачен поглед към Хайме.
— И документите също — заяви разгорещено Съмърсет.
— Бих искал да видя документите, селяко — каза Хенри, протягайки ръка.
Гейлърд бръкна във вътрешността на огромната си наметка, извади два навити пергамента и ги постави в ръката на краля.
— Запазих свидетелството за раждане на моя господар и документите за годежа, сир, и ви ги давам сега, като знам, че ще се погрижите справедливостта да възтържествува.
Хенри разви крехките свитъци един по един, прочете ги внимателно и погледна към Хайме.
— Къде бяхте през всичките тези години, Мортимър?
— В замъка Крисит, в Уелс, сир, живеех в бедност в имението на майка си, докато враговете ми завзеха моите земи и титли — изрече смело Хайме. — Но сега е време да поискам годеницата си.
— Документът не може да е истински! — изфуча Съмърсет и на лицето му се изписа страх.
Беше смятал, че наследникът на Мортимър отдавна е умрял. След смъртта на бащата той и родът Грей бяха пратили хора да търсят момчето, но не бяха открили никаква следа от него. Трябваше на всяка цена да направят така, че наследникът да не се появи в най-неподходящ момент.
— Както можете да видите, сир, всичко е редовно — наблегна Хайме, хвърляйки поглед към Алета, която беше останала необичайно тиха до този момент.
Не беше я виждал, откакто беше малко вироглаво момиченце, и красотата й го порази.
Внезапно Алета вдигна глава, хвърли му открит и извънредно свиреп поглед и омразата, извираща от лазурните дълбини на очите й, го порази. Той бързо отвърна очи, питайки се защо трябва да се безпокои от това, че разглезеното момиченце го ненавижда. Щом стане негова съпруга, ще трябва да му се подчинява, независимо дали й харесва или не.
— Тези документи може да са подправени — каза Хенри, потърквайки замислено брадичката си.
— Да — съгласи се с готовност Грей. — Без съмнение са фалшиви, сир. Предлагам ви да изхвърлите този измамник и да продължим със сватбата.
Хенри не беше напълно убеден. Вгледа се в лицето на Хайме, търсейки да зърне истината. Макар че кралят беше млад на години, краткото му царуване беше обагрено с величие и голяма част от него се дължеше на вроденото му внимание и проницателност.
— Ако правилно си спомням, защото бях само на осемнадесет години по онова време, баща ви беше екзекутиран заради участието си във въстанието в Уелс и имотите и титлата му бяха дадени на рода Грей заради помощта им в изобличаването на предателя.
— Баща ми беше невинен — заяви Хайме с тиха убеденост. — Той не е участвал във въстанието и не е сътрудничил с участниците. Враговете му, които завиждаха на богатствата и положението му, влязоха в заговор против него и го обвиниха лъжливо.
— Имате ли доказателство за това? — запита остро Хенри.
— Не, никакви доказателства, сир, но достатъчно вярвам на думата на баща си, за да знам, че не би ме измамил. Преди да го отведат, ми се закле, че не е взел участие във въстанието, а е останал неутрален въпреки близките си връзки с крал Ричард.
— Родът Мортимър бяха изменници — изсъска разгорещено Грей. — Да не би да ме наричаш лъжец?
— Да, милорд, лъжец и крадец. Откраднахте първородното ми право и сега искате годеницата ми за себе си. Но този път няма да стане, милорд, защото пред бога и моя крал предявявам претенциите си към Алета Съмърсет.
Лицето на Алета изгуби цвят.
— Не! Не искам! Няма да се омъжа за този беден селянин без пукнат шилинг. Не искам мъж, който може да е предател като баща си.
Лорд Съмърсет потупа неловко ръката й.
— Не се тревожете, скъпа, кралят ще сложи край на този абсурд.
— Ако нямате друго доказателство, че документът за годежа е законен, Мортимър, не виждам причина да отменяме този съюз — заяви Хенри.
Хайме отвори уста, за да протестира енергично, но беше възпрепятстван, когато старият свещеник, който до момента беше останал безмълвен встрани, пристъпи напред.
— Ако разрешите, сир, може би съм в състояние да разплета тази мистерия.
Кралят изглеждаше озадачен, но Гейлърд, след като се вгледа в лицето на стареца, се усмихна радостно.
— Мисля, сир, че отец Лайънъл наистина може би държи ключа към валидността на годежния документ.
Предавайки пергамента на свещеника, кралят загледа внимателно как старецът пробягва с очи по документа. Когато свърши, го вдигна високо, за да види и кралят, и показа подписа, надраскан най-долу на страницата.
— Аз съм свещеникът, който извърши церемонията на годежа, сир. Вижте, това е моят подпис. В очите на бога и църквата годежът е законен и толкова задължителен, сякаш бракът между двете страни вече е осъществен. Днес не може да се осъществи брак между лорд Грей и лейди Алета Съмърсет.
Широка усмивка озари красивите черти на Хайме, смекчавайки строгата линия на квадратната му челюст, и му придаде почти момчешки израз. Щеше да се засмее на глас, ако Ивън Грей не го беше изгледал свирепо и ако Алета не потръпваше в очевидно отвращение.
— Не ме интересува какво ще каже някой — заяви тя ядосано. — Няма да ме накарат да се омъжа за безпаричен син на изменник.
Хайме обърна черния си поглед към Алета и изплашена от мрачния мъж, чийто пронизителен поглед като че ли проникваше в дълбините на душата й, тя притисна ръка към сърцето си в пристъп на паника. Но странно, тя се почувства и привлечена към него по начин, който не можеше да обясни, нито пък да разбере. Инстинктът обаче я предупреждаваше, че животът с Хайме Мортимър щеше да бъде по-лош и от ад.
— Нямате избор, милейди — каза Хайме. Очите му проблеснаха мрачно, когато се обърна към краля. — Какво ще кажете, сир? На кого ще дадете ръката на лейди Алета?
— Сир, може ли да ви напомня, че родът Грей винаги е стоял твърдо зад вас и баща ви във времена, когато други търсеха да възстановят Ричард II на трона — изрече гладко Грей.
— И аз, сир, искам лорд Грей за зет — добави Съмърсет.
— Сир — обади се с треперещ глас Алета, — не искам да се омъжвам за Хайме Мортимър. Искам лорд Грей за съпруг.
Стрелна убийствен поглед към Хайме, оставяйки го да разбере точно какво си мисли за намесата му. Ивън Грей притежаваше богатства и положение, достойни за нея, и Алета нямаше желание да се омъжи за човек, който няма нито земи, нито имущества.
Дълбоко замислен, крал Хенри барабанеше с пръсти по брадичката си. В действителност той се възхищаваше на Хайме Мортимър, че смее да пречи на силния граф Ивън Грей. Дори само фигурата и масивността на Хайме бяха достатъчни да изплашат повечето мъже. И ако това не беше достатъчно, човек трябваше да се вгледа дълбоко в пламтящите бездни на черните му очи, за да разбере, че Хайме Мортимър е мъж, който постига своето. Хенри не беше глупав. Разбираше, че няма да навреди да има такъв ревностен млад мъж като Хайме Мортимър в лагера си, и затърси начин да разреши деликатната ситуация, без да отблъсне родовете Грей и Съмърсет. Накрая отец Лайънъл разреши дилемата.
— Сир — каза старецът, говорейки от висотата на положението си в църковната йерархия, — има само едно разрешение. Добре си спомням Гейлърд, той беше верен слуга на лорд Мортимър. Щом той казва, че човекът, стоящ пред нас, е Хайме Мортимър и има документи за раждането му, за да го докаже, значи това е истината. Освен това — продължи той, — тъй като лично аз извърших церемонията на годежа на лейди Алета и Хайме, заявявам, че той е законен и обвързващ. Не може да има брак между лорд Ивън Грей и лейди Алета Съмърсет, освен ако Хайме Мортимър лично не отмени годежа и не освободи лейди Алета.
