че ми даде адреса ти. Когато свърза факта, че сме били заедно преди десет години и това, че ни видя оня следобед… Той не е глупак, Хелън. И освен това знаеше, че не спиш, с когото ти падне.
— С Джон нямахме такива отношения.
— Сега това няма значение. Важното е, че сме заедно.
След време Хелън си помисли, че много предвидливо не бе смазала вратата между спалнята и хола. Без нейното предупредително скърцане двамата с Рийд нямаше да разберат, че вече не са сами.
— Не мога да спя, мамо — започна детето, но видя Рийд и млъкна. — Ти какво правиш тук? — попита, гледайки втренчено. Явно не бе много очарована. С нощничката си на райета и разрошени руси къдрици имаше нацупен вид.
— С майка ти трябваше да поговорим — отговори Рийд. — Извинявай, ако те събудихме, но ние се познаваме много, много отдавна и имаме да си кажем куп неща.
— Не сте ме събудили. Защо не ми каза, че ще дойде? — обърна се детето към майка си.
— Грешката е моя — отново отговори Рийд. — Аз не я предупредих, че ще се върна.
Алекса го изгледа подозрително и пак погледна майка си.
— А ти кога ще си лягаш? Вече е много късно.
— Знам, но както каза бащата на Джон, имаме много неща да си кажем.
— Главно за теб — рече Рийд и стана.
— За мен ли? — Отначало бе изненадана, а после се сети за случилото се следобед и се уплаши. — Не съм направила нищо лошо.
— Така е. Нека ти обясня. Бях изненадан, като те видях. Не знаех, че си толкова… хубава. Нито че си толкова голяма.
— Не съм хубава!
— Аз мисля, че си хубава. И много умна. Позна, че съм бащата на Джон.
Алекса се замисли.
— Хубава ли съм наистина, мамо?
— Съвсем наистина — отговори Рийд. — А утре тримата ще излезем и ще ти купим най-красивата рокля, която намерим. А после ще обядваме в моя хотел. Искаш ли?
Детето се поколеба, погледна несигурно майка си и попита:
— Може ли?
Хелън едва потисна сълзите си. Дъщеря й не бе свикнала на разкош.
— Ако искаш.
— О, да, много искам — отвърна Алекса и се усмихна на баща си.
Засега всичко върви добре, помисли си Хелън, като почувства, че той стиска ръката й. Едва ли си въобразява, че роклята и обяда ще решат всички проблеми. Предстоеше да извървят заедно дълъг път. Но времето бе тяхно. И те щяха да се справят. Трябваше.
Няколко месеца по-късно Хелън влезе в банята. Рийд лежеше във ваната. Сребристорусата му коса бе мокра и разрошена. Беше невероятно привлекателен. След сватбата им малко понапълня и напрегнатото изражение изчезна от лицето му.
— Пак — каза той, след като го целуна по мокрите устни.
— Не — засмя се тя. — Трябва да говоря с теб.
— Звучи много зловещо. Мислех, че Алекса е при майка ти.
Живееха в Лондон, но често пътуваха и до Бермудите, така че детето можеше да бъде както с баба и дядо, така и с родителите си. Виждаха и Джон, разбира се. Той успя някак си да приеме Хелън като втора майка, а Алекса като сестра. Може би защото Хелън и Рийд бяха така щастливи заедно.
— Е, всичко наред ли е? — попита той.
— Няма ли все пак да излезеш? — Хелън го погали по косата.
— Защо не дойдеш ти при мен?
— Не мога. — Сърцето й лудо заби както при всяко негово докосване. — Казах ти, че трябва да говоря с теб.
— Може и тук. — Но все пак излезе от ваната. — Е?
— Аз… съм бременна — каза неочаквано тя и го погледна право в очите. — Много ли е лошо?
— А за теб? Много ли е лошо?
— Само ако не си щастлив.
— Аз ли?
— Ами… Какво ще каже Джон. Женени сме само от четири месеца!
— Какво общо има тук Джон! — Рийд я грабна в прегръдките си. — Господи, не знаеш ли колко те обичам? Единственото, което има значение, е ти да си щастлива!
— Аз съм щастлива — прошепна Хелън. Хвана ръцете му и ги сложи върху корема си. — Много ми харесва, че частица от теб е вътре в мен. Отново. И този път ще бъдеш тук, за да споделим радостта.
— Да, ще бъда до теб. А какво ще каже Алекса?
— Не се тревожи. Преди няколко дни ме попита колко време трябва, за да се роди бебенце. Явно е станало дума в училище, защото майката на нейна съученичка родила близнаци. Ние едва ли ще можем да й осигурим близнаци, но вярвам, че ще бъде доволна.
— Тя е прекрасно дете — отвърна възторжено Рийд.
— Защото е твоя дъщеря — каза Хелън и склони глава на гърдите му.
Повече думи не бяха необходими.
Информация за текста
© 1991 Ан Мейдър
© 1995 Татяна Виронова, превод от английски
Anne Mather
Blind Passion, 1991
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Ан Мейдър. Сляпа страст
Редактор: Ирина Димитрова
ИК „Арлекин“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15817]
Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00
