— А кому завеща греховете си? — попита той.
— На едно старче на име професор Димко Велинов. Случаен стар познат, нямам нищо общо с него.
— Тогава утре те чакам.
— До утре.
И ето, след малко тръгвам към института. Завиждам му на Родулус, наготово ще се сдобие с богат и чист мозък. А аз цял живот носех едно мръсно парче вещество, пълно с мнителност и подозрения.
Виждаш ли какво направи Охлюва?
— И тогава станало чудото, млади читателю. На дванадесетия ден Железния човек се събудил, вече напълно здрав. Вдигнал непохватно тежкото си тяло, направил първите неуверени крачки напред и огледал хората около себе си. Тогава те забелязали, че в мътния му поглед има само ярост и омраза.
Железния човек продължил напред. Той бил силен и умен, затова никой не посмял да го спре. Слязъл по стълбите на лечебницата, тръгнал по пътеката и отишъл в своя дом. Разбил вратата, влязъл в стаята и дълго търсил нещо. Накрая го намерил — едно мъничко и уплашено охлювче. Сложил го на пода, охлювчето подало рогцата си и точно тогава Железния човек вдигнал единия си крак и яростно го стоварил върху него. Когато вдигнал петата си, на пода имало едно мъртво размазана охлювче с впити като стъкълца парченца от черупка.
Но ти не си мисли, млади читателю, че охлювчето умряло. Не, то е живо, то не може да умре, но сега се е превърнало в малко кученце, което жалостно скимти под един прозорец. То чака да го приберат, за да започне да прави своите приказки и да насели дома с добри вълшебници.
Информация за текста
© 1980 Агоп Мелконян
Сканиране и разпознаване: Преслава, 2006
Редакция: Mandor, 2006
Публикация: Агоп Мелконян, Спомен за света — сборник разкази и новели, изд. „Отечество“, 1980
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1702]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
