Бърнард Меламъд
Оплаквачите
Някогашният сортировач на яйца Кеслър живееше сега сам от социалната си осигуровка. Преминал вече шейсет и петте, той можеше все още да си намери доходна работа при не един търговец на масло и яйца, защото умееше да сортира и степенува бързо и безпогрешно, но беше по природа несговорчив и се славеше като кавгаджия, та търговците на едро минаваха и без него. Затова след време се оттегли и заживя скромно с пенсията си. Кеслър обитаваше малък евтин апартамент на последния етаж в един порутен жилищен блок в Ийст Сайд. Вероятно защото живееше на толкова много стъпала, никой не си правеше труда да го посети. Беше доста самотен, както бе прекарал и по-голямата част от живота си. По едно време имаше семейство, но неспособен да изтърпи нито жена си, нито децата си, които непрекъснато му се пречкаха, след няколко години той просто ги напусна. Оттогава така и не ги видя, защото не ги потърси нито веднъж, а и те не го търсеха. Трийсет години бяха изминали. Нямаше представа къде са, пък и не мислеше много за това.
В блока, макар че бе живял там десет години, почти не го познаваха. Наемателите от двете страни на неговия апартамент на петия етаж, едно италианско семейство с трима сина на средна възраст и сбръчканата им майка, и една мрачна бездетна немска двойка на име Хофман, никога не му казваха Добър ден, нито пък той ги поздравяваше, когато се качваше или слизаше по тясното дървено стълбище. Някои от хората в къщата разпознаваха Кеслър, когато го подминаваха по улицата, но мислеха, че живее другаде на същата пресечка. Дребният, гърбав домоуправител Игнейс го познаваше най-добре, тъй като бяха играли няколко пъти пинакъл, но Игнейс, обикновено губещият, защото не умееше да играе на карти, след време престана да се качва горе. Оплака се на жена си, че не може да понася вонята на жилището му, че просто му се повдига от мръсотията в апартамента с вехтошарските мебели. Управителят му беше създал такова име и сред другите на етажа и те го избягваха като вмирисан старец. Кеслър схващаше това, но ги презираше до един.
Един ден Игнейс и Кеслър се скараха затуй, че Кеслър трупа мазни, преливащи с боклук торби в шахтата за смет, вместо да използва кофа. От дума на дума взеха да си разменят грубости, докато накрая Кеслър тръшна вратата в лицето на домоуправителя. Игнейс изтърча пет етажа надолу по стълбището и заруга стареца пред невъзмутимата си съпруга. Случи се така, че собственикът Грубър, дебел човек с неизменно угрижена физиономия и с развлечени дрехи, за които отиваха купища плат, се намираше в сградата, за да провери ремонта на канализацията и разгневеният Игнейс му разказа за неприятностите, които си има с Кеслър. Описа, като си стискаше носа, миризмата в Кеслъровия апартамент, и го нарече най-мръсния човек, когото изобщо е срещал. Грубър знаеше, че домоуправителят му преувеличава, но се чувстваше обременен от финансови тревоги, които качваха кръвното му до невероятни височини, така че разреши въпроса бързо, казвайки „Дай му срок да напусне“. Никой от наемателите в къщата не беше подписвал договор за наем още от войната и Грубър беше сигурен, че ако въпросът се повдигне, той лесно ще може да оправдае изгонването на Кеслър, като изтъкне, че е бил нежелателен наемател. Сети се, че Игнейс би могъл да мацне пласт евтина боя на стените и апартаментът можеше да бъде даден под наем на някого за пет долара повече от онова, което плащаше старецът.
Същия ден след вечеря Игнейс изкачи победоносно стълбите и почука на Кеслъровата врата. Сортировачът на яйца отвори и като видя кой е, моментално затръшна вратата. Игнейс се разкрещя пред затворената врата:
— Г-н Грубър каза да напуснеш. Не те искаме тука. Мръсотиите ти осмърдяха цялата къща.
Последва мълчание, но Игнейс чакаше и се наслаждаваше на думите си. И макар след пет минути все още да не се чуваше никакъв звук, домоуправителят продължи да стои там, като си представяше как старият евреин трепери зад заключената врата. Заговори отново:
— Имаш две седмици срок, до първи, след това се изнасяй, иначе г-н Грубър и аз ще те изхвърлим.
Игнейс видя как вратата бавно се отваря. Сам се изненада от уплахата си при вида на стареца. Докато отваряше вратата, приличаше на труп, който наглася сам капака на ковчега си. Но макар да изглеждаше като мъртвец, гласът му беше жив. Бликна ужасяващо пронизителен от гърлото му, бълващ проклятия върху всеки ден от живота на Игнейс. Очите му бяха зачервени, бузите му хлътнали, а рядката му брадица мърдаше възбудено. Сякаш отслабваше с всеки крясък.
На домоуправителя вече му беше станало безразлично, но не можа да понесе толкова много обиди наведнъж и изкрещя:
— Мръсен стар негодяй, изчезвай без разправии!
На това разгневеният Кеслър се закле, че ще трябва първо да го убият и след това да изнесат оттам трупа му.
На сутринта на първи декември Игнейс намери в пощенската си кутия сгъната мръсна хартия, з която бяха увити Кеслъровите двайсет и пет долара. Показа я същата вечер на Грубър, когато собственикът дойде да събере наемите. След като съзерцава в продължение на една минута разсеяно парите, Грубър се намръщи отвратено.
— Струва ми се, че ти казах да напусне. — Да, г-н Грубър — съгласи се Игнейс. — Казах му.
— Ама че загубен навлек! — каза Грубър, — Давай ключовете.
Игнейс донесе връзката с резервни ключове и Грубър, дишайки тежко, заизкачва с тропот безкрайното стълбище. Въпреки че си почиваше на всяка площадка, умората от изкачването и обилно леещата се от него пот увеличиха раздразнението му.
Когато стигна на последния етаж, заудря с юмрук по вратата на Кеслър.
— Аз съм Грубър, собственикът. Отворете. Не последва отговор, нито някакво раздвижване отвътре, така че Грубър пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Кеслър беше барикадирал вратата с един долап и няколко стола. Грубър се принуди да подпре с рамо вратата и да я избута, за да влезе в антрето на слабо осветения двустаен апартамент. Блед като платно, старецът стоеше на прага на кухнята. .,
— Предупредих те да се измиташ оттук — каза Грубър високо. — Изнасяй се или ще се обадя на районния съдия-изпълнител.
— Г-н Грубър — подхвана Кеслър.
— Не ме занимавай с тъпите си извинения, махай се, разбираш ли? — Той се огледа. — Прилича на вехтошарски магазин и смърди на клозет. Ще ми трябва цял месец да почистя.
— Миризмата е от зелето, което готвя за вечеря. Почакайте, ще отворя прозореца и тя ще изчезне.
— Когато изчезнеш ти, ще изчезне и тя — Грубър извади обемистия си портфейл, изброи дванадесет долара, прибави петдесет цента и тропна парите върху долапа.
— Имаш още две седмици до петнайсети, след което трябва да се измиташ, защото иначе ще те гоня с изпълнителен лист. И да не съм чул нахални приказки. Махай се, върви някъде, където не те познават, там може да ти дадат квартира.
— Не, г-н Грубър — горещо възрази Кеслър. — Нищо не съм направил и тук ще си остана.
— Не си играй с кръвното ми — каза Грубър. — Ако не напуснеш до петнайсети, лично аз ще тегля шута на мършавия ти задник.
След което си тръгна и заслиза тежко по стълбите.
Дойде петнайсети и Игнейс намери дванайсетте долара и 50 цента в пощенската си кутия. Обади се на Грубър и му каза.
— Ще извадя изпълнителен лист — изкрещя Грубър. Нареди на домоуправителя да напише на Кеслър бележка, че парите му не се приемат и да му я пъхне под вратата. Игнейс така и стори. Кеслър върна парите в пощенската кутия, но Игнейс отново написа бележка и я пъхна заедно с парите под вратата на стареца.
След един ден Кеслър получи копие от съдебното решение за опразване на квартирата. Там пишеше да се яви пред съда в петък в десет часа сутринта, за да мотивира отказа си да опразни квартирата поради продължително нестопанисване и нанесени щети на чужда собственост. Официалният документ изпълни Кеслър с неописуем ужас, тъй като никога през живота си не се беше явявал пред съд- Не се яви в определения ден.
Съдия-изпълнителят пристигна още същия следобед с двама яки помощници. Игнейс отключи Кеслъровата врата и докато те си проправяха път към апартамента, домоуправителят се втурна по стълбите, за да се скрие в мазето. Независимо от воплите и сцените на Кеслър, двамата помощници методично
