желания, каквито не бе усещал от години. Загрижи се за тази промяна у себе си, тази тревога. Опита се да изтрие писмото от съзнанието си, но не успя. Въпреки това не го изгаряше, сякаш, ако го стореше, щеше да затвори вратата на определени възможности в живота си, на други пътища, каквото ида означаваше това. Беше удивен — дори го смяташе за оскърбление, че му се случва на тази възраст. Бе го наблюдавал у други, бивши пациенти, но не бе очаквал да се случи с него.

Гладът, който усещаше, глад за удоволствия, нарушаване на навика, възобновяване на чувството и същевременно страх от него, продължи да се разраства в него като възродено мъртво дърво, разпростиращо клоните си. Струваше му се, че е гладен за някакво екзотично преживяване, което, ако му се случеше, щеше да го направи ненаситен. Не искаше това да става. Спомняше си митологични образи: Сизиф, Мидас, които поради една или друга причина са бивали навеки прокълнати. Спомни си за Титонос, който загубил младостта си и се превърнал в безсмъртен скакалец. Чувстваше, че е обхванат от смазващо чувство, от страшен и тъмен вятър.

Когато в четири часа следобед Флеърти напусна и Силвио със ситно къдравата черна коса застъпи на смяна, д-р Морис слезе долу и седна в коридора, като се преструваше, че чете вестник. Щом асансьорът потегли нагоре, приближи се до пощенските кутии и започна да търси по табелките някоя Ивлин, която и да беше тя. Не намери Ивлини, но имаше една И. Гордън и една И. Къмингз. Подозираше, че едната от тях може да е тя. Знаеше, че неомъжените жени често предпочитат да не изписват първите си имена, за да държат разните там вманиачени типове на разстояние и да се крият от евентуални досадници. Съвсем между другото попита Силвио дали г-ца Гордън или г-ца Къмингз се казва Ивлин, но Силвио каза, че не знае и че сигурно г-н Флеърти ще знае, защото той разпределя пощата.

— Хората в къщата са много — вдигна рамене Силвио.

Лекарят подхвърли, че се интересува просто ей така, неубедителна забележка, но повече от това не можа да измисли. Излезе на безцелна малка разходка и когато се върна, не каза нищо повече на Силвио, Изкачиха се мълчаливо горе с асансьора, докторът стоеше изпънат, почти вдървен. Тази нощ спа лошо. Когато за миг заспа дълбоко, сънищата му бяха еротични. Събуди се, изпитвайки желание и отвращение и остана да лежи и да оплаква сам себе си. Чувстваше се безсилен да се промени.

Стана преди пет и се озова безпричинно във входа преди седем. Чувстваше, че трябва да открие, да установи коя е тя. Във входното антре Ричард, нощният портиер, който го беше свалил с асансьора, се върна при порнографската книжка, която четеше; пощата, както д-р Морис знаеше, не бе пристигнала. Знаеше, че няма да дойде преди осем часа, но нямаше търпение да чака в апартамента си. Затова излезе от сградата, купи „Таймз“ на Ървинг Плейс, продължи разходката си и тъй като бе приятна утрин, не много студена, седна на една пейка в Юпиън Скуеър Парк. Взираше се във вестника, но не можеше да чете. Наблюдаваше някакви врабчета, които кълвяха мъртвата трева. Беше възрастен човек наистина, но бе живял достатъчно дълго, за да знае, че възрастта често няма особено голямо значение за отношенията между мъжа и жената. Той бе все още силен, а плътта си е плът. Докторът беше обратно във входа в осем и половина, значи проявил е самообладание. Флеърти беше получил торбата с пощата и разпределяше по азбучен ред препоръчаните писма върху една дълга маса, след което ги пускаше по кутиите. Днес не изглеждаше добре, Движеше се бавно. Деформираното му лице беше сиво, устата — отпусната, чуваше се как диша, очите му таяха болка.

— За вас няма още нищо — каза той на лекаря, без да го погледне.

— Днес ще изчакам — отвърна д-р Морис. — Време е да получа вести от дъщеря ми.

— Все още няма нищо, но може би от тази купчина ще ви излезе късметът — и той я развърза.

Докато разпределяше по азбучен ред последната връзка писма, асансьорът звънна и Флеърти трябваше да се качи горе да вземе пътниците.

Докторът се престори, че е погълнат от своя „Таймз“. Когато вратата на асансьора се затвори, той остана за миг неподвижен, след това отиде до масата и бързо разрови купчината писма с буквата К. И. Къмингз беше Иън Къмингз. Разрови купчината с Г, като същевременно наблюдаваше металната стрелка на слизащия асансьор. В купчината Г имаше две писма, адресирани до Ивлин Гордън, Едното беше от майка й. Другото, също написано на ръка, беше от някакъв Лий Бредли. Почти пряко воля лекарят издърпа това писмо и го пъхна в джоба на костюма си. Тялото му пареше. Той седеше на стола и обръщаше страницата на вестника, когато вратата на асансьора се отвори.

— Няма нищо за вас — каза Флеърти след малко.

— Благодаря ви — отговори д-р Морис. — Ами да се качвам.

В апартамента с пълно съзнание за свистящото си дишане, лекарят сложи писмото върху кухненската маса, седна и се загледа в него, докато чакаше чайника да заври. Чайникът завря и засвири, но той продължи да седи с неотвореното писмо пред себе си. Седеше и известно време мисълта му бе притъпена. Не след дълго започна да си представя как Лий Бредли описва любовните удоволствия, преживени с Ивлин Гордън. Представяше си действията на любовниците. След това, макар да си каза гласно да не го прави, той отвори плика на парата и опъна писмото на масата, за да може да го прочете. Сърцето му биеше в очакване на онова, което щеше да научи. Но за негова изненада, писмото беше пълна скука, егоистично описание на някаква глупава сделка, чиито машинации този глупак Бредли подготвяше. Само последните изречения бяха учудващо живи. „Бъди си в леглото, когато дойда довечера. Сложи си само белите гащички.“

Лекарят не знаеше от кого се отвращава повече — от този глупак или от себе си. Всъщност от себе си. Пъхна листа в плика и го залепи отново с лепилото, което бе нанесъл грижливо с върха на пръста си. По- късно мушна писмото във вътрешния си джоб и натисна копчето на асансьора, за да извика Силвио. Лекарят напусна сградата и се върна с един брой на вестник „Поуст“, който го погълна привидно, докато се наложи Силвио да качи горе двете току-що влезли във входа жени, тогава лекарят пъхна писмото в кутията на Ивлин Гордън и излезе да глътне малко въздух.

Седеше близо до масата във входа, когато малко след шест часа следобед младата жена, която бе пуснал да излезе, се завърна. Почти моментално усети парфюма й. В този миг Силвио го нямаше, беше слязъл в сутерена да изяде един сандвич. Тя пъхна малко ключе в пощенската кутия на Ивлин Гордън и застана пред отворената кутия; пушеше, докато четеше писмото на Бредли. Носеше светлосив костюм с панталони и кафяво плетено манто. Черната опашка на косата й бе привързана с кафяв копринен шал. Лицето й, макар и малко едро, беше красиво, напрегнатите й очи — сини, а клепките й леко гримирани. Тялото й, помисли си той, е добре сложено. Тя не го забеляза, но той бе почти влюбен в нея.

Наблюдава я много сутрини. Сега слизаше по-късно, в девет, и прекарваше известно време в четене на медицинските брошури, които изваждаше от пощенската си кутия, седнал на един наподобяващ трон дървен стол близо до високата незапалена лампа в дъното на коридора. Наблюдаваше хората, които тръгваха сутрин на работа или на пазар. Ивлин се появяваше около девет и половина и заставаше, пушейки, пред своята кутия, погълната от сутрешната си поща. Когато дойде пролетта, тя започна да носи ярки поли с пастелни блузи или леки костюми с тесни панталони. Понякога носеше минирокли. Фигурата й бе чудесна. Получаваше много писма и четеше повечето от тях с явно удоволствие, други — с нещо, което приличаше на потиснато вълнение- С трети приключваше набързо, хвърляше им по един поглед и ги натъпкваше в чантата си. Той предполагаше, че са от баща й или от майка й. Смяташе, че повечето писма са от любовниците й, минали и настоящи, и изпитваше нещо като тъга, че в пощенската й кутия няма писмо от него.

Премисли всичко внимателно. Някои жени имат нужда от по-възрастен мъж — това уравновесява живота им. Понякога една разлика от трийсет или дори трийсет и пет години не представлява сериозен недостатък. По-младата жена вдъхновява по-възрастния мъж да остане мъжествен. Въпреки инфаркта, здравето му беше добро, в известен смисъл по-добро отпреди. Жена като Ивлин, вероятно скарана със самата себе си, може да има само полза от една стабилна връзка с по-възрастен мъж, човек, който може да я уважава и обича и да й помогне да се уважава и обича, който в известен смисъл ще иска по-малко от нея, отколкото някои млади мъже, погълнати от егоизма си, който ще създаде у нея по-трайно чувство за благополучие, пък ако всичко потръгне добре, дори ще я накара да се влюби.

„Аз съм лекар, пенсионер, вдовец — писа той на Ивлин Гордън. — Пиша ви с известно колебание и предпазливост, макар и, несъмнено, с дълбоко уважение, защото съм на възраст, на която бих могъл да ви бъда баща. Често ви наблюдавам в сградата и когато се разминаваме из улиците на квартала, възхищавам ви се. Питам се дали бихте имала нещо против да се запознаем? Бихте ли приела покана за вечеря или да отидем заедно на кино или на театър? Имам чувството, че компанията ми няма да ви разочарова. Ако сте

Вы читаете В пенсия
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату