Така разбрахме, че сме открили принципа за реконструиране на лица по геометричните характеристики на очите. Систематизирането на данните от 1500 души усъвършенства методите на работа, но не успяхме да достигнем пълна точност. Защо? Защото бяхме определили 22 офталмогеометрични характеристики, а четириъгълниците бяха само две от тях. А едновременният математически анализ на всичките 22 параметра се оказа нещо толкова сложно, че не можахме да го осъществим.
Нещо повече — тези 22 параметра постоянно се променят в зависимост от емоциите и общото състояние. Каква изчислителна мощност притежаваха малките подкорови възли в човешкия мозък, преработващи подобна офталмогеометрична информация! Та нали те я преработват за миг и я предават в кората на главния мозък във вид на образи, усещания и други подобни чувства, независимо че размерът им (около 1 см) е несъпоставим с капацитета на съвременния компютър. Наистина велик е Бог, създал подобно компютърно съвършенство в мозъка! А ние съумяхме да обработим математически само два параметра от 22 -та съществуващи! Но дори и малкото постижение ни позволи достатъчно уверено да твърдим, че офталмогеометричните параметри на всеки човек са строго индивидуални и са нещо като рождено петно. Те постоянно се променят, но запазват основните черти на вродената си индивидуалност.
Същевременно тези индивидуални параметри са „скачени“ за геометричните характеристики на чертите на лицето и дори за някои части на тялото, затова е възможно да се реконструира цялостният облик на човека в ориентировъчните граници, маркирани от геометричните характеристики на очната част на лицето. Ето защо, гледайки даден човек в очите, възприемаме повече информация, отколкото от самите очи.
Да обобщя — единствената постоянна величина в човешкия организъм (диаметърът на роговицата) се намира в пределите на офталмогеометричните схеми, сякаш подсказва, че тъкмо тя е мерната единица в офталмогеометрията.
В очите се отразяват почти всички процеси, протичащи в организма и мозъка, и те могат да се проследят по промените в посочените 22 (а защо не и повече!) параметри в очната част на лицето. В бъдеще офталмогеометрията, разбира се, ще бъде изучена и ще доведе до решаването на много проблеми в областта на медицината и психологията. Самата природа ни тласка натам.
Математическо изобразяване на чувствата и усещанията — така образно можем да охарактеризираме офталмогеометрията.
Погледът, действащ като сканиращ лъч, „сваля“ информацията от очната част на лицето, в която чрез микроскопични движения на клепачите, веждите, очните ябълки и кожата се изразяват нашите чувства и усещания, а така проличава и индивидуалността на всеки човек. Ние се гледаме в очите, защото от тях (по-точно от очната част на лицето) получаваме допълнителна информация за човешката индивидуалност и нейните промени в резултат на чувствата и усещанията.
Пътища за използване на офталмогеометрията
Разбира се, гледайки се в очите, получаваме и информация от телепатичен характер. Дори да е така, не бива да изключваме и предаването на офталмогеометрична информация от очната част на лицето.
Можем да очертаем няколко направления за практическото използване на офталмогеометрията: идентифициране на личността, реконструиране облика на даден човек, определяне на менталните характеристики на личността, обективно анализиране на чувствата и усещанията, диагностициране на психични и соматични заболявания, определяне на националността и …изучаване произхода на човека.
1. Що се отнася до идентифицирането на личността, тук вече получихме достатъчно убедителни данни, че дори при изучаването на 2 (от 22) офталмогеометрични параметри, на конкретния човек отговаря точна цифра, характерна само за него. Статистическите изследвания показаха, че това число се повтаря при поредните компютърни снимки, т.е. то е характерно за дадения човек. Точността на „индивидуалното офталмогеометрично число“ според мен ще се увеличава при въвеждането на по-голям брой параметри.
За идентификацията на личността много е важно да се постигне спокойно, уравновесено състояние на изследвания човек, за да се изключи максимално влиянието на емоционалния фон.
Познати са два основни начина за идентифициране: фотографиране на лицето и дактилоскопия. Офталмогеометричната идентификация на личността може да е допълнителен начин в това отношение и да се окаже полезна в случаите, когато човек съзнателно променя външността си и си наранява пръстите. Полицията, военната сфера, банкерството и други подобни области със сигурност ще прилагат Офталмогеометричната идентификация на личността.
2. Реконструиране на човешкия облик по данните на офталмогеометрията приложихме само в няколко случая. Въпреки това принципите му се очертаха достатъчно точно и бе постигната висока степен на сходство между реконструирания и реалния облик.
Защо не продължихме изследванията? Работата е там, че щом реконструирахме човека, чиито очи са изобразени в тибетските храмове, получихме толкова интересна фигура, че насочихме усилията си към произхода на човечеството. Но за това ще разкажа по-късно.
3. Офталмогеометричното определяне на менталните характеристики на личността може да се окаже целесъобразно например за обективно тестуване при професионалното ориентиране на летци, космонавти, хирурзи и др. На практика то и сега се прилага, но е субективно, зависещо от тестуващия, не е обективно. За изучаването на проблема подбрахме хора с ярко изразени качества като воля, страхливост, доброта, злоба. Всяка група включваше по 6 души. Например в групата „воля“ влязоха хора, за които бяхме сигурни, че наистина притежават това качество. Същото важеше за групите „страхливост“, „доброта“ и „злоба“. Офталмогеометричната оценка се правеше според двата гореописани четириъгълника — големия и малкия. В резултат получихме следната картина.
При волевите хора двата четириъгълника бяха равнобедрени, съвпадаха си по градусите на ъглите, а малкият, общо взето, равномерно се вписваше в големия.
При хората от група „страхливост“ големият четириъгълник приличаше по форма на триъгълник с върха нагоре, а малкият — на триъгълник с върха надолу. Разликите между групите „воля“ и „страхливост“ бяха толкова видими, че не се нуждаеха от статистическо потвърждаване. Хората от група „доброта“ образуваха голям правоъгълник, подобен на ромб, обърнат върху единия от ъглите си. Малкият четириъгълник също наподобяваше ромб върху ъгъл и равномерно влизаше в състава на големия.
В групата „злоба“ големият четириъгълник беше умерено сплескан и тесен, а малкият придоби формата на обърнат с върха надолу триъгълник. Отликите между групите „доброта“ и „злоба“ също бяха поразителни.
Проведените изследвания, разбира се, не са завършени и може би не са докрай точни поради малкия брой на участниците в опита. Но дори и тези данни са интересни по следните причини. Първо, оказва се, че волевите хора най-често са и добри. Второ, страхливите пък са склонни да проявяват злоба (при тях са еднакви малките четириъгълници) и обратно — злобните често са страхливи. Естествено, съществуват безброй междинни форми между волята, страхливост-та и злобата, които също могат да бъдат измерени, както и други ментални характеристики на човека.
4. Обективният анализ на чувствата и усещанията все още беше твърде повърхностен. Но дори първите получени сведения ни впечатлиха.
Какво са чувствата? Любов, негодувание, озлобеност, удовлетвореност, толкова често описвани от поети и писатели. Лекарите например рядко им обръщат внимание, макар чувственият елемент винаги да присъства в страдащия организъм. Ненапразно се твърди, че майката може да излекува детето с любовта си. Може ли да се измери например степента на влюбеност или на възмущение? Мисля, че в недалечно бъдеще ще е възможно, след като компютърният анализ включи по-голям брой офталмогеометрични параметри. Но засега — при положение, че сме в състояние да анализираме само 2 параметра от 22, изследванията са доста неточни.
Усещанията (болка, прилив на енергия и т.н.) се измерват поточно дори въз основа само на посочените параметри. Нямахме обаче достатъчно капацитет за статистически анализ — все пак центърът ни е хирургическа клиника и основните ни сили отиват за разработване и провеждане на операции.
Може да се каже, че офталмогеометричният анализ на чувствата и усещанията ще отвори нови перспективи не само в медицината, а и в други научни области, особено в психологията. Със сигурност психологията на бъдещето ще прилага математически офталмогеометрични методи.
