— Виждам два — отговори тихичко баща му, после го погледна и се поправи: — Три са.
Момченцето кимна и се усмихна. Вдигна поглед към високия мъж до себе си и каза:
— Значи мислиш, че раят е там, където човек иска да бъде, нали?
— Предполагам, че е много вероятно.
— И аз така предполагам — съгласи се Джон, след като размисли. Обърна се, за да си тръгне, но видя учителя си и двамата си дядовци, които очевидно очакваха отговора, и безпомощно се обърна отново към баща си.
— Ще ме попитат какво си ми казал. Ако кажа на господин Туиндъл, че раят прилича на нашите градини, той ще бъде много разочарован. Той разчита, че ще ми отговориш като него разни работи за златни улици, ангели и крилати коне.
— Виждам, че ще се затрудниш — съгласи се Иън и нежно погали сина си. — Тогава му кажи, че според мен тук е почти като в рая.
Информация за текста
© 1990 Джудит Макнот
© 2007 Нина Рашкова, превод от английски
Judith McNaught
Almost Heaven, 1990
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009
Редакция: Xesiona, 2009
Издание:
ИК „Плеяда“
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Димитър Стоянов — ДИМО
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10539]
Последна редакция: 2009-05-13 10:15:31
