Ричард Матисън
Скрити таланти
Висок и сух мъж, облечен в черен измачкан костюм, се появи на панаира. Под сакото си носеше спортна риза на бели и жълти квадратчета. Косата му бе черна и мазна, разделена на път и сплъстена върху слепоочията. Очите му бяха светлосини, а кожата му изглеждаше като ощавена. Лицето му бе безизразно, сякаш изсечено. Макар да бе трийсет и девет градуса, а може би и повече, мъжът не се бе изпотил. Насочи се към една от сергиите и се загледа в онези от хората, които се мъчеха да вкарат топчетата за пинг-понг в подредените на една дълга маса буркани за риба. Едър мъжага с нахлупена сламена шапка размахваше комично бастун от бамбуково дърво в дясната си ръка и не спираше да ги убеждава колко е лесно да го направят.
— Опитайте късмета си! — призоваваше той. — Спечелете наградата! Детска игра е това!
Дъвчеше вяло полуизпушена цигара, като я местеше ту в единия, ту в другия ъгъл на устата си.
Известно време слабият мъж в черния измачкан костюм наблюдава зрелището. Никой от включилите се в играта не можеше да улучи бурканите. Използвайки параболични прийоми, някои от играчите успяха да хвърлят топчетата близо до бурканите. Ала в крайна сметка безуспешно. Други се опитваха да сполучат, като завъртят топчетата фалцово с удар по масата. Но шансът никому не се усмихваше.
Мъжът в черния костюм изчака около седем минути, после с лакти си проправи път в шумната тълпа. Приближи до сергията. Извади монети за двадесет и пет цента от левия джоб на панталона си, сложи ги на тезгяха.
— Правилно, господине! — посрещна го ухилено едрият мъжага. — Имате право! Всеки тук има право да опита късмета си и да спечели наградата!
Той хвърли монетите в метална кутия, скрита някъде под тезгяха. Монетите извънтяха. Опипвайки с ръка, мъжагата измъкна две-три не много чисти топчета за пинг-понг от един панер наблизо. Сложи ги на тезгяха с рязко движение и мъжът ги взе.
— Вкарайте вашите топчета в буркана! — окуражи го собственикът. — Спечелете наградата! Детска работа е това!
Потта се стичаше по лицето му. Той взе монетите от двайсет и пет цента, които му остави един младеж, и постави пред него още три топчета.
Мъжът в черния костюм изгледа своите три топчета за пинг-понг, които стискаше в дясната си ръка. Претегли ги, поклащайки длан, но остана равнодушен. Лицето му нищо не изразяваше.
Мъжагата със сламената шапка се отдръпна. Побутна подканващо с бастуна бурканите за риба. Премести цигарата в другия край на устата.
— Хайде, вкарайте топчетата в бурканите! — изрече отново. — Спечелете наградата! Детска работа е това!
Още не бе свършил, когато зад него едно топче описа парабола, тупвайки в буркана. Сламената шапка се извъртя към мъжа в черния костюм. Обърна се отново и погледна буркана. После отново се извъртя към мъжа. Струваше му се невероятно.
— Ето! — извика ликуващо. — Видяхте ли? Господинът успя! Пак ви казвам — детска работа е това! Най-лесната игра на панаира!
Високият мъж не го изчака да довърши. Хвърли второто топче. То описа парабола над масата и отново се приземи в буркана, който никой друг не бе могъл да улучи.
— Така е то, приятели! — изкоментира едрият мъж. — Наградата е за всички, но само някои успяват! Детска работа е това!
Той прибра двете монети от двайсет и пет цента и постави шест топчета пред изникналата двойка.
Отново се обърна да види дали и третото топче ще падне в буркана.
Без да докосне гърлото на буркана, без да отскочи, то се приземи върху двете останали топчета и се закова на място.
— Виждате ли? Видяхте ли? — развика се мъжът със сламената шапка. — Награда за първия троен удар! Така е то — най-лесната игра на панаира!
Подпрял се с ръка върху дървените етажерки, мъжът придърпа пепелника и го намести пред себе си на тезгяха.
— Идвайте, приятели! Насам! Детска работа е това! Заповядайте и спечелете!
Мъж в синя работна дреха му подаде монета от двайсет и пет цента и той сложи пред него три топчета за пинг-понг.
Мъжът в черния костюм побутна пепелника настрани. Постави нова монета от двайсет и пет цента върху тезгяха.
— Още три топчета за пинг-понг — изрече той.
Широка усмивка разтегли лицето на едрия мъж.
— Още три топчета за пинг-понг! — засмя се. — Ето, това се казва напредък! Насам, насам, приятели!
Той пъхна ръка под тезгяха, взе три топчета от панера и ги постави пред мъжа.
— Заповядайте! — каза.
Прибра топчето, което, подскачайки, бе паднало от масата. Навеждайки се да събере останалите нападали топчета по земята, той крадешком изгледа младия сух мъж.
Мъжът в черния костюм надигна дясната си ръка, в която бе стиснал едно от топчетата. Хвърли го със замах, а лицето му остана безизразно. Топчето описа парабола и без да отскача, падна в буркана при останалите три други топчета. Мърморейки нещо, което само той си разбираше, мъжът със сламената шапка се надигна. Пусна в панера под тезгяха топчетата, които беше събрал от земята.
— Насам! Идвайте насам! — развика се отново. — Изпробвайте късмета си и спечелете награда! Лесно е като две и две!
Той пусна три топчета в шепата на момченцето, което му подаваше монета от двайсет и пет цента. Очите му се присвиха, когато видя слабият мъж да надига ръка, за да хвърли второто си топче.
— Забранено е да се навеждате напред, господине! — предупреди го. — Не може да се навеждате!
Мъжът в черния костюм го изгледа втренчено.
— Аз не се навеждам! — възпротиви се той.
Мъжагата поклати глава.
— Хайде, хвърляйте!
Мъжът хвърли второто топче. То полетя, за миг като че ли застина във въздуха, после падна в буркана и се приземи при другите.
— Минутка! — предупредително вдигна ръка грамадния мъж.
Другите играчи прекратиха играта. Мъжагата се наведе над масата. Потта изби под яката на ризата му с дълги ръкави. Докато вадеше петте топчета от буркана, влажната от смукане цигара се плъзна към крайчеца на устата му. Изправи се, загледа с почуда топчетата. Премествайки в лявата си ръка бамбуковия бастун, той прехвърли топчетата в другата.
— Не е ли страхотно, приятели! — каза, като се прокашля да проясни гласа си. — Продължавайте да хвърляте! Спечелете наградата! Детска работа е това!
После изсипа топчетата в панера.
Мъжът в синята работна дреха му подаде нова монета и той му връчи нови три топчета.
Мъжът в черния костюм вдигна ръка и за шести път хвърли топчето си. Мъжагата видя описаната във въздуха парабола, а топчето падна в буркана, който току-що беше изпразнил. Не се изтърколи по дъното. Просто хлътна през гърлото, приземи се, подскочи един път и се закова на място.
Грамадният мъж придърпа пепелника, постави го на етажерката и взе друг буркан като онези на масата. Бурканът беше пълен с оцветена в розово вода и една червена рибка плуваше вътре.
— Ето! — каза той. Отново се обърна и почука бурканите с крайчеца на бастуна. — Елате! Насам! Вкарайте топчетата в буркана! Спечелете наградата! Детска работа е това!
Когато наново се извърна, видя че мъжът с намачкания костюм е изместил буркана с червената рибка и забеляза друга монета от двайсет и пет цента, хвърлена върху тезгяха.
— Още три топчета за пинг-понг! — поиска мъжът в черно.
Мъжагата го изгледа. Влажната цигара смени мястото си в другия край на устата.
