Възбуда

Той за всичко беше помислил.

Тя седна на леглото и начена закуската, разгръщайки вестника. Все още изпитваше леки, ала приятни болки от изминалата нощ и невероятното преживяване — цялата беше покрита в белези от засмуквания, драскотини, светли и тъмни ивици се редуваха, браздяха тялото й. Закуската бе превъзходна и сладостта й възвърна у нея желанието да се люби. Тя се усмихна, заслуша се в птичето чуруликане под прозореца. Мелодичната симфония на птиците я накара да настръхне. Разлисти вестника и шумоленето на листата пробуди в нея неясни сърбежи, зърната на гърдите й набъбнаха. Отново я споходи лека усмивка, спомняйки си с каква неудържима, истинска мъжка сила той ги бе смукал и захапвал през цялата нощ. Гърдите й все още бяха запазили чувствеността си, бяха готови за нови ласки.

Четейки, тя бавно засърба кафето, несъзнателно разкрачи крака, когато мазната течност се плъзна по езика и потече навътре в гърлото й гъста, с много каймак, гореща като залялата я преди няколко часа сперма.

Дишането й се ускори, тя отпи още няколко глътки от кафето, сви рамене, разтърсена от приятно пролазилите я тръпки, плъзнали се по тялото й, проболи я леко в гръбнака.

Зачете първата страница, оставяйки пръстите си да обходят намастиления лист, да се изпълнят с черно, да почувстват думите. Усети тяхната форма, дължинната им. Извивките на всяка буква, точиците и запетайките. Мелодията, която всяко едно прочетено изречение пораждаше в съзнанието й.

Почувства как се подмокря.

Беше невероятно: тялото й реагираше на всеки детайл от сутринта, на звуците, на цветовете. Дори на тъканта на покривката, чиято влакнеста грапавина й напомняше мъжа, космите по неговото тяло и лице. Боже Господи, защо не го беше запитала за името му? Без съмнение той щеше да си остане най-невероятния любовник, когото някога бе имала — и тя го знаеше! Избухна в смях, почувствала как някаква нова, непозната жена се поражда, появява се в нея.

Леденото кубче се топеше в портокаловия сок и когато се чукна в ръба на чашата, звукът му я накара тихичко и несъзнателно да застене. Усмихна се пак, запали цигара, чувстваща как някаква необикновена пълнота завладява всичките й клетки, нерви, тъкани, фибри… Безмерно щастие!

После загуби контрол над себе си. Пропадна.

Пламъкът на цигарата излъчваше осезаема топлина и тя започна ужасно да се поти. За миг потрепера, а сетне тръсна ръка, угаси кибритената клечка, наблюдавайки отнесено кълбящите се тънки струйки дим, надигащи се от почернелия изтънял край на клечката, от която се понесе уханието на неговия парфюм — на мъжа. Тя не можа да се овладее — постави трепереща, жадна ръка върху гърдите си. Зад прозореца песните на птиците ставаха все по-шумни. Всичко около нея, целият хотел се пробуждаше. Отвсякъде долиташе нарастващата сутрешна глъч. Тя се вслуша във всичките тези шумове, които изтръгнаха от нея поредното стенание. На удоволствие, на безмерна наслада.

Ароматът на недовършената закуска, горещият въздух, излизащ от отвора на вентилационната шахта, бяха ласки нежност — галеха я и зърната на гърдите й се втвърдиха, косъмчетата между бедрата й се подмокриха. Очите й — чувствителни, сластни, — обходиха стаята. Забелязаха мебелите, уредбата, начинът, по който шотландските мотиви от постелята на канапето се кръстосваха в съвършенство, а всяка възглавничка бе продължение и като частичка пъзел допълваше своята съседка. Това божествено мъчение я накара да склопи очи. С нежелание ги отвори и съзря върху нощната масичка химикалката, подарък от хотела. Нежният й червен цвят изтръгна от нея поредния дълбок стон. На щастие, на божествено доволство. Тя премрежи поглед, бавно го измести настрани. Пепелникът на земята, пълен с намачкани фасове и разноцветни хартийки от дъвки, я възбуди, миризмите и формите на щръкнаите отвътре угарки я накараха да потрепери в страстно очакване, изпълниха я с желанието пак и отново да се люби, да чувства как мъжът я прониква дълбоко навътре и…

Разбра какво наистина ставаше с нея едва когато забеляза статията на първата страница във вестника. Пишеха за странно убийство, извършено предходната нощ. Цяло едно семейство — бащата с двете деца, без майката, — било зверски избито от двама души в монашески наметала и качулки…

Тя си представи сцената и пръстите трескаво обходиха тялото й, затърсиха необуздано — дращещи, щипещи кожата. Съвсем леко докосващи ерогенните зони. Сексуална буря я връхлетя, разтърси я, докато в съзнанието й нахлуваха образи за разкъсващи кожата куршуми, за обезобразените от ужас лица, за безжизнените трупове.

Тласък и напрежение.

Тръпка.

Възбуда.

Стон.

Вик.

Удоволствие.

Наслаждение.

Тя не можа да прекъсне оргазма, който се надигаше да я връхлети като отровна вълна, после се отдръпваше за миг успокоен, след което отново набираше сили и тръгваше в атака.

Цялото й тяло беше плувнало в пот. Зъбите й се впиха в долната устна, разкъсаха я, кръвта затече, навлажни чаршафите. Тя започна да се щипе… толкова силно, че кръвта под кожата й изби в черни петна, които потъмняха, разшириха се. Ръцете й се протегнаха към отвесните облегалки на леглото, сякаш някой искаше да я разпъне на кръст за сторените прегрешения, побелелите й от напрежението пръсти отчаяно запритискаха железните пръчки.

Тя нададе отчаян, протяжен вой, после още един — по-силен. Огледа се. Него го нямаше. Мъжът. Тя продължаваше да е сама и да се изпълва, все така неспособна да спре прилива от представи, звуци, усещания… После нахлуха и образите от предходната нощ… Труповете на децата, на съпруга…

Тя си спомни за всичко това. Заплака.

След което в съзнанието й изникна образът на мъжа. Неговата спокойна усмивка. Неговият начин да я докосва, да я направлява.

Неговият поглед.

Тя изгуби съзнание за няколко мига и изкрещя, но не можа да пропадне в нищото — камериерките, пуснали прахосмукачките, и виещите на улицата коли, отново я пробудиха, отново я върнаха в света, към който принадлежеше.

И тя не можа да попречи на тялото си да започне отново да се изпълва, отново да тръпне в наслада.

Тласък и напрежение.

Тръпка.

Възбуда…

,

Информация за текста

© Ричард Матисън

© 1998 Любомир Найденов, превод от английски

Richard Matheson

Източник: Преводачът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5961]

Последна редакция: 2008-04-03 19:00:00